Какви са доказателствата за връзката между данъци и растеж?*
Идеята, че данъците влияят на икономическия растеж, традиционно е обект на усилени дебати в пресата и поддръжническите групи. Причина за това до голяма степен са конкуриращите се теории за това какво движи растежа на икономиката. Някои споделят кейнсианската теория за фактори на растежа от страна на търсенето, други – неокласическата теория за факторите от страна на на предлагането, докато трети изповядват някаква комбинация между двете или нещо напълно различно. Фактите би трябвало да разрешат дебата, макар че икономиката е толкова комплексна, че на практика всяка теория може да намери подкрепа в данните.
Например Конгресната служба за анализи намира емпирична подкрепа за теорията, че данъците нямат ефект над икономическия растеж като изследва данни за САЩ след Втората световна война и вариациите в пределната ставка на данъка върху индивидуалния доход. Въпреки че пределната ставка превишава 90% през 50-те години на 20-ти век, тогава се наблюдава най-бързият икономически растеж. Все пак са пропуснати основни проблеми в този вид статистически анализи, а именно: вариациите в облагаемата данъчна основа на индивидуалния доход, ставките на корпоративния данък, краткосрочните срещу дългосрочните ефекти от данъчната политика, и обратната причинно-следствена връзка, където икономическият растеж влияе на данъчните ставки. Поради тези проблеми е възпрепятствано публикуването на проучването в рецензирани академични журнали.
Какво казва академичната литература по въпроса? Въпреки многото методи и източници на данни, резултатите последователно показват значителния негативен ефект на данъците върху икономическия растеж, дори когато се отчетат други фактори като правителствените разходи, бизнес цикъла и паричната политика. Проведени са 26 проучвания на темата през последните 15 години и всички с изключение на три откриват негативна връзка между данъците и растежа. От изследванията, които анализират ефектите от различните видове данъци поотделно, се вижда, че корпоративният е най-вреден за растежа, последван от данъците върху доходите на физическите лица, данъците върху потреблението и данъка върху собствеността.
Тези резултати подкрепят неокласическите възгледи, че доходите и богатството първо трябва да бъдат произведени преди да бъдат потребени, т.е. че данъците върху производствените фактори – капитал и работна ръка, са особено вредни за създаването на богатство. Корпоративните данъци намаляват стимула за инвестиции и капиталообразуване. По-малко инвестиции означават по-ниско производителни работници и съответно по-ниски заплати. Данъците върху дохода и възнагражденията намаляват стимула за работа. При прогресивния данък върху дохода по-високите възнаграждения се облагат с по-висока ставка. Това намаля възвращаемостта от образованието, тъй като високите доходи се асоциират с високо ниво на образованост, понижавайки стимула за развитието на човешкия капитал. Този вид данък ограничава инвестициите, поемането на рискове и предприемаческата активност, тъй като значително по-голям дял от тези дейности се извършват от по-заможните.
Някои от тези ефекти са част от по-дългосрочни механизми на въздействие, особено що се отнася до образуването на човешкия и физическия капитал. Повечето от емпиричните изследвания се фокусират върху дългосрочните ефекти (за 5 години и повече), но редица изследват и краткосрочната динамика.
Данните за краткосрочните ефекти на данъчната политика върху факторите от страна на търсенето не са така ясни и убедителни, може би поради трудното разграничаване на краткосрочните фактори и съпътстващи ги явления. Въпреки това има някои факти, доказващи, че дългосрочните ефекти върху факторите от страна на предлагането въздействат по-рано от предполагаемото, в рамките на първите години след промяната в политиката.
Изводът, който можем да си изведем, е, че дългосрочният икономически растеж до голяма степен е функция на данъчната политика. Сегашната икономическа стагнация в САЩ е резултат от много фактори, но високите стойности на корпоративния данък спрямо другите развити страни не помага. Нито пък перспективите за по-високо данъчно облагане на акционерите и работниците. Ако искаме да увеличим инвестициите, редно е да намалим данъка върху капиталовата печалба. Ако искаме да повишим заетостта, трябва да намалим данъците върху работниците и бизнеса, който ги наема.
Преобладаващите доказателства са такива, че на практика всички са съгласни с нуждата от намаляване на корпоративния данък, макар много да продължават да твърдят, противно на данните, че такова действие би понижило приходите.
В общи линии данъчната система на САЩ дърпа икономиката назад. С данъчни реформи, които намаляват бремето от корпоративния данък и този върху доходите на физическите лица, би се генерирало по-засилено възстановяване на икономиката и по-високи стойности на растеж на Съединените щати, с повече инвестиции, повече заетост, по-високи заплати и по-висок стандарт на живот.
*Статията е резюме на специалния доклад „What is the Evidence of Taxes and Growth?”, изготвен от Уилям МакБрайд, главен икономист на Данъчната фондация (Tax Foundation), и публикуван на 18 декември 2012 година. Резюмето е направено от Борислав Христов, стажант в ИПИ. Пълният доклад на английски език може да бъде намерен тук.
