Какконфликтите за акцизите предизвикаха нова идея за държавна намеса

“Петрол“ , „Лукойл България“, „OMV България“,“Шел България“, „Еко Петролиум“ и Българската петролнаи газова асоциация поискаха да се въведе лицензионен режим за вносителитена горива; за лиценза кандидатите ще трябва да внесат гаранция от 4млн. лв.

Това можеше да се очаква. В крайна сметка, големите играчи на пазарапоискаха картелизирането му с държавна подкрепа. Това е явен отговорна протестите на “газаджиите”, които блокираха центъра на София в опитда “извият ръцете” на министъра на финансите.

Каква е кратката история на борбата между “специалните интереси” напазара за горива?

1. В България допреди две години потреблението на пропан-бутан се облагашесамо с ДДС, т.е. не се събираха акциз, пътна и еко такси. Логичниятрезултат бе значително по-ниската крайна цена на това гориво; затовамного собственици на автомобили монтираха газови уредби и спряха дакупуват бензин или дизел.

2. Така постепенно делът на потребление на бензин и дизел спадна, засметка на търсене на пропан-бутан.

3. Газостанцията изисква по-малко първоначални инвестиции от бензиностанциите,което даде възможност на много предприемачи на навлязат в тази нишана пазара.

4. От друга страна, докато продажните цени на “Лукойл Нефтохим” забензините и дизела са като че ли най-добри в региона, то при пропан-бутанапроизводители от съседни цени изглежда предлагат по-добри условия. Това– логично – предполага, че бургаската рафинерия може да задържи по-голямпазарен дял при течните горива, отколкото при газта.

5. Конкуренцията – мерена като достъп до пазара, брой участници и алтернативниизточници на доставка – е по-голяма в продажбите на дребно на пропан-бутан,отколкото в продажбите на бензин и дизел.

6. Както вероятно повечето хора, преминали през основен курс по икономическатеория ще се досетят, възможностите за печалба са по-големи на тезипазари, където конкуренцията е по-слаба. Следователно, от дистрибуциятана бензин и дизел се печели повече (сметнато на единица продажба), отколкотоот тази на газ.

7. Отделно от това, за вносителите (поне някои от тях) на газ е явнопо-лесно да избягват част от дължимите данъци, отколкото за големитемеждународни дистрибутори, действащи на българския пазар.

И така, рационалното икономическо мислене подсказва какви са интереситена компаниите, поискали държавната намеса за ограничаване на конкуренцията:пречки пред малките конкуренти, и като цяло – ограничаване пазарниядял на пропан-бутана. Първоначалните им искания, съвместими със стопанскаталогика и общовъзприетата представа за справедливост – за изравняванена акцизите и стриктен контрол от данъчните на обектите за продажбана горива – не бяха изпълнени от правителството. Те могат да продължатс принципната си позиция и да търсят обществена (и оттам – политическа)подкрепа. Но исканията за лицензиране на вносителите е директен опитза ограничаване на конкуренцията чрез държавна намеса. Което е нещомного по-различно от искането всички да бъдат облагани еднакво с данъци.

Ако трябва да обобщим, всеки поиска – напълно рационално – това, коетоотговаря на бизнес интереса му. Това е изцяло в реда на нещата. Мандатътна политиците на власт обаче не е да дадат всекиму по нещо, или да помогнатна този, който плати най-много, или дори на този, които заплашва дапротивопостави най-много “избиратели”. Тяхната работа е да следват определенаполитика, основана на принципи, между които са равенство пред законаи свобода на инициативата (който се съмнява, да прочете пак Конституцията).В случая, това означава максимално ниско данъчно облагане (включителночрез забавяне и отлагане на хармонизиране на ставките с директиватана ЕС), еднакво за всички горива, и запазване на свободния достъп допазара на всички предприемачи.