Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как влияе субсидираната заетост на новите работни места в икономиката?*

30.01.2015
Оцени тази статия:

Често законодателите реагират на висока безработица като създават нови работни места в публичния сектор чрез държавно субсидиране. Ново изследване на МВФ се опитва да установи дългосрочните ефекти от такива програми, както и дали има странични ефекти.

Разгледани са 24 държави с високи средни доходи[1] за периода от 1995 до 2011 година. В някои от тях заетостта в публичния сектор като процент от работната сила остава приблизително константна за разглеждания период (Мексико, Коста Рика). За други (Чили, Беларус, Малайзия, Перу, Тайланд) се покачва стабилно, а за трети (Йордан, Казахстан, Турция) намалява за целия период. За останалите варира значително в зависимост от правителството на власт.

След анализ на данните се оказва, че има негативна, статистически незначителна корелация между субсидираната заетост и безработицата. Тоест увеличаването на субсидираната заетост намалява безработицата, но ефектът е много малък и може би е просто статистически шум.

 

 

Защо?

Оказва се, че страничните ефекти от увеличеното държавно харчене за субсидирана заетост са много големи. Да вземем следния пример - увеличава се финансирането в здравеопазването с цел създаване на 500 работни места. Това означава, че частното здравеопазване вече има засилена държавна конкуренция. В краткосрочен план това няма да има значителен ефект, но ако пазарът е преситен, след няколко години някой от играчите ще бъде изместен. И тъй като е по-трудно за държавата да фалира, това най-вероятно ще бъде някой от частния сектор. В крайна сметка безработицата отново се увеличава до предишните стойности. Увеличената данъчна тежест също има негативен ефект върху бизнеса.

 

По-конкретно:

Създаването на 100 работни места в публичния сектор означава създаването на средно около 20 безработни и унищожаването на средно около 70 работни места в частния сектор.

Най-големите фактори, които определят какъв ще е негативният ефект на увеличаването на субсидираната заетост, са относителните размери на заплатите в публичния и частния сектор, и до каква степен е заместимо производството в частния и публичния сектор.

Ако заплатите в публичния сектор са по-високи, то хората, навлизащи в работната сила, е по-вероятно да избират такива специалности, което има дългосрочни негативни ефекти върху конкурентноспособността на частния сектор.

Колкото по-заменимо е производството на новонаетите работници с частно такова, толкова по-разрушителен ефект ще имат новосъздадените работни места върху частния сектор. Например увеличаването на правителственото харчене в сектори като съдебната система, администрацията и армията, и създаването на работни позиции в тези сектори не изтласква (crowd out) много работни места от частния сектор.

 

Изводи

  • Законодателите често създават програми за увеличаване на публичната заетост в опит да намалят безработицата. В краткосрочен план тези програми могат да имат положителен ефект върху безработицата, но в средносрочен и дългосрочен план ефектът изчезва, като е възможно такива мерки дори да увеличат безработицата.
  • Няма каквото и да е свидетелство, че субсидираната заетост намалява безработицата в средносрочен и дългосрочен план.
  • Анализът подкрепя хипотезата, че създаването на субсидирана заетост унищожава работни места в частния сектор.

 

*Текстът е резюме на публикацията на Stepanyan, A. и Leigh L.Fiscal Policy Implications for Labor Market Outcomes in Middle Income Countries”. Оригиналната публикация е достъпна тук. Резюмето е на Петър Буюклиев, стажант в ИПИ. 

 


[1] Т.нар. higher middle income countries