Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как Швеция печели от училищата със стопанска цел*

Автор: Андрю Коулсън** / 22.07.2011
Оцени тази статия:

Централният проблем пред образователните системи по света не е липсата на добри училища; проблемът е там, че не сме успявали редовно да ги репликираме. Ако изобретиш по-добър мобилен телефон или проектираш по-безопасна кола, продажбите ти се увеличават, компанията ти расте и привличаш безброй имитатори. Но образованието е различно. Ако намериш по-добър начин да обучаваш децата, твоите иновации рядко напускат околностите на твоето училище.

През последните две десетилетия Швеция и САЩ се опитват да адресират този проблем по много различни начини – и с много различни резултати. В Съединените щати, редица филантропи са дарили стотици милиони долари с цел репликирането на считаните за най-добрите „чартърни” училища – полунезависими правителствени училища. Шведската свободна образователна система, за разлика от американската, е позволила на училища със стопанска и на училища с нестопанска цел да се конкурират за привилегията да обучават ученици.

За да разбера колко добре работи американския подход, наскоро изследвах академичното представяне на групи от калифорнийски чартърни училища (две или повече училища със сходни управленски или обучаващи методи). Открих, че няма особена връзка между представянето на тези групи от училища и нивото на получените от тях дарения. Това означава, че дарителите репликират на случаен принцип както лошите и посредствените групи училища, така и добрите. Средно погледнато, чартърните училища се представят по приблизително същия начин като традиционните правителствени училища.

Шведския опит показва съвсем друго. Скорощно изследване на Лондоския институт за икономически въпроси (London's Institute for Economic Affairs) разкрива, че шведските частни училища академично се представят чувствително по-добре от правителствените училища. Гледайки официалните данни за прием на ученици виждаме, че частните училища също така печелят все по-голям дял от правителствените – тоест по-добрите училища растат и изтласкват назад по-малко ефективните.

Но Шведската практика не показва еднакви резултати за различните видове частни училища. Докато училищата със стопанска цел се развиват значително, предлагайки техните висококачествени услуги на все повече и повече семейства всяка година, училищата с нестопанска цел бележат сравнително нисък растеж.

Тази поразителна разлика в модела на растеж не е уникална за Швеция. Съединените Щати, например, имат много високоуважавани частни училища с нестопанска цел, които съществуват от поне един век. Но вместо да открият нови училища, за да могат да приемат повече ученици, те просто увеличават таксите си за образование и добавят нови и нови ученици към техните списъци с чакащи. Нека да сравним това с образователната индустрия, която доминира много азиатски нации. Един от най-драматичните примери е Кумон, японска частна образователна верига създадена през 1958 година, която в днешно време обучава 4,2 милиона ученици в 42 страни.

В Корея, водещите фирми за обучение също достигат до огромна аудитория, но по коренно различен начин. Вместо да строят хиляди учебни сгради (каквато практика има Кумон), те доставят видео лекции през интернет. Най-добрите учители привличат десетки хиляди ученици, тъй като новините за тяхната ефективност се разнасят бързо, понякога превръщайки ги в национални знаменитости. Един такъв известен учител е Ху Уеонг-чеул, чиито класове по математика привлякоха 50,000 студенти във виртуалното пространство само за миналата година, носейки му $4 милиона – повече отколкото са спечелили по-голяма част от най-добрите атлети в страната.

Очевидния въпрос е защо? Какво обяснява постоянното разширяване на успешни училища със стопанска цел и постоянния провал на училищата с нестопанска цел да достигнат същия темп на растеж? Отговорът е същият както за образователния сектор, така и за другите сектори: стимули. Единственият начин за училище със стопанска цел да привлече външни инвестиции е да предложи на инвеститорите възвращаемост на средствата; и единственият начин да спечели тази възвращаемост е да генерира растящи приходи, идващи от обслужването на повече ученици. Инвеститорите знаят това и следователно са изключително внимателни, когато избират кои училища да подкрепят. Така че инвеститорите имат силни стимули да изберат най-добрите училища със стопанска цел и тези училища имат силни стимули да растат. Изследването ми за калифорнийските групи от чартърни училища предполага, че филантропите които не очакват финансовата възвращаемост на тяхните инвестиции, са по-малко внимателни в техния избор кои училища да подкрепят.

До ден днешен мотивът за печалба е единственият доказано надежден начин да се гарантира, че най-добрите училища и учители постоянно ще обучават масова аудитория (премахвайки по-некачествените услуги). Нации, които са премахнали мотива за печалба от образователната си система, са допуснали значителното намаляване на броя на най-добрите си училища.

 

*Статията е публикувана за първи път в Svenska Dagbladet на 11 юли 2011 г., като след това е преведена на английски на страницата на Института Катон. Преводът от английски е направен от Кирил Минчев, стажант в ИПИ.

** Авторът Андрю Коулсън оглавява Центъра за свобода в образованието към Института Катон и е автор на книгата „Market Education: The Unknown History