Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как се справят българските ученици по математика и природни науки

Автор: Зорница Славова / 11.12.2020
Оцени тази статия:

Тази седмица бяха публикувани резултатите от Международното изследване на уменията по математика и природни науки - TIMSS, което е сред най-реномираните международни сравнения на образователните системи и резултати заедно с PIRLS (умения по четене – IV клас) и PISA (функционална грамотност – след VII клас). Изследването се провежда на всеки четири години за ученици от IV и VIII клас и тазгодишното издание е направено през 2019 година.

България се включва за втори пореден път в изследването на четвъртокласниците, а участие са взели 4 268 български ученици от 151 училища (при общо 340 хиляда ученици от близо 13 хиляди училища в 58 различни държави). Резултатите се представят по скали със средна стойност от 500 точки, а българските ученици достигат 515 т. по математика и 521 т. по природни науки, което класира страната съответно на 29-то и на 24-то място от 58 включени държави. И по математика, и по природни науки най-високи резултати постига Сингапур (със 625 т. и 595 т.), а най-ниски – Република Филипини (с 297 т. и 249 т.).

 

Докато резултатите на България тази година се приближават до средните за включените държави, изследването разкрива и някои притеснителни характеристики и тенденции на българското начално образование.

Първо, резултатите на българските ученици спадат в сравнение с предходното издание – с 9 т. по математика и с 15 т. по природни науки.

Второ, България е сред държавите с най-големи разлики между най-ниските и най-високите резултати, което е типично за държавите на дъното на класацията и илюстрира големите различия между отделните училища и региони в страната.

Трето, както TIMSS, така и изследванията PIRLS (умения по четене) и PISA (функционална грамотност), в които България също участва, показват, че учебната година в страната е една от най-кратките сред участващите държави, средният брой на часовете по математика и природни науки е сравнително нисък, а образованието е по-скоро теоретично, а не практически ориентирано.

Предстои да се публикуват пълните бази данни на изследването, които ще позволят да се анализират резултатите на българските ученици според индивидуалния им профил. Обобщените данни за включените държави обаче показват, че по-високи постижения имат учениците, които :

  • разполагат с повече ресурси за обучение вкъщи (книги, достъп до интернет и др.) и чиито родители са по-високо образовани;
  • още преди училище са ангажирани с дейности за придобиване на грамотност и смятане вкъщи или в системата на предучилищното образование;
  • посещават училища с по-малък недостиг на ресурси;
  • посещават училища с висок акцент върху академичния успех, обикновено характеризиращи се с висококвалифицирани учители и подкрепящи и ангажирани родители;
  • имат по-високо чувство за принадлежност към училището;
  • посещават училища с по-висока дисциплина и безопасна среда, както и по-малко или никакъв тормоз в училище.