Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как се представят общините на матурите по БЕЛ през 2019 г.?

Автор: Адриан Николов / 27.09.2019
Оцени тази статия:

За разлика от предишни години, когато публикуването на отворените данни от резултатите от матурите на ниво училище се бавят почти до края на годината, този път те са публикувани доста по-рано. Това от своя страна позволява изчисляването на средната оценка на общинско равнище, която образователното министерство не публикува официално, но пък е полезна сравнителна метрика за постиженията на учениците на най-ниското регионално равнище.

Картата по-долу представя средната оценка на държания зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) за 2019 г. на ниво община. Изчисляването на средната оценка на зрелостния изпит по български език и литература е на база на средните оценки за отделните училища в нея, претеглени спрямо броя на явилите се ученици в тях. Представяме само данните на матурата по БЕЛ, тъй като е задължителна и на нея се явяват всички зрелостници.

Карта 1: Средна оценка на матура по БЕЛ 2019 по общини

 

Източник: Данни на Министерство на образованието в https://data.egov.bg/, изчисления на ИПИ. По-тъмният цвят показва по-висока средна оценка

| ПО-ГОЛЯМ РАЗМЕР НА КАРТАТА |

Продължава тенденцията към увеличаване на броя общини, в които средната оценка на матурата по БЕЛ е под среден 3[1] – докато през 2018 г. те са били 5, то вече са 12, две от които са със средна оценка точно среден 3,00. Само една община постига средна оценка от 5,00 – Трън, но често много високи резултати се постигат от общини, където се явяват малък брой ученици, и съответно постиженията им варират в големи граници от година на година. Най-много общини пък се струпват в обхвата между 3,70 и 3,90. Повечето не изменят значително резултата си спрямо минали години, а където това се случва, обикновено е следствие на много малък брой явили се. Там където има промени, те са към малко по-висока средна оценка, но разликите не са значителни.

Данните и тази година потвърждават извода, че резултатите са функция на размера на общината, като в общия случай по-големите училища в по-големите общини постигат по-добри резултати. Изключения правят само общините, в които се явяват много малко ученици, но там резултатите се менят много повече от година на година. Обратно, най-големите общини – София-град, Пловдив, Варна, Бургас, където са разположени и водещите училища в страната, неизменно се нареждат и сред водещите по среден резултат.

Интересни са също и постиженията на някои по-малки общини, които вече няколко години наред се класират сред първите места – Челопеч (средна оценка 4,74),  Златоград (4,61) Рудозем (4,32), Божурище (4,85) като липсва очевиден обединяващ фактор между тях.

Остават и някои неясноти около начина, по който МОН изчислява средната оценка за страната. Тъй като данните на ниво училище ни позволяват да я преизчислим самостоятелно, то за 2019 г. средната оценка по БЕЛ изчислена като средната на ниво училище претеглена спрямо броя ученици е Добър 4,13, вместо официално обявените Добър 4,06. Разликата в никакъв случай не е  значителна, но въпреки това прави впечатление, че образователното ведомство видимо прилага друг подход.

 


[1] С необходимата уговорка, че сравнимостта на резултатите от зрелостните изпити от година на година е ограничена.