Статии ISSN 1313 - 0544

Как се прави добра политика?

Автор: Адриана Младенова / 01.04.2009
Оцени тази статия:
 

Институционалната рамка в икономиката, която се обуславя от вида и дизайна на законите и действащите нормативни правила в дадена страна и начинът, по който се прилагат на практика, е предпоставка за наличието на благоприятна бизнес среда, насочена към развитие на предприемачеството и иновациите. Политиците и законодателите носят голяма отговорност чрез нормативните актове, които създават и приемат (както на централно, така и на местно ниво), защото чрез своите решения в повечето случаи влияят на стотици хиляди или милиони души. Дори когато не го осъзнават или целят. Защото действието или бездействието на държавата оказва директно влияние върху стимулите и пазарните сигнали и създава странични и невидими на пръв поглед ефекти върху пазарните участници.

В страните, в които принципите на пазарната икономика действат успешно, т.е. хората живеят добре, печелят и се развиват благодарение на личните си качества и усилия, регулирането от държавата е подчинено на принципа на доказателствата. Това означава, че политиците експлицитно трябва да докажат на гражданите и на бизнеса, че регулациите ще създадат повече ползи от загуби за обществото и че целта не е да се облагодетелства малка група за сметка на всички останали. В тези страни (САЩ, Австралия, Канада, Великобритания) вече десетилетия наред се прилага механизмът на предварителна оценка на въздействието на нормативните проекти и стратегически документи и по този начин се търси оптималният вариант на водене на политика из между няколко предложения. По време на създаване на всеки нов закон или регламент се търси широка обществена подкрепа чрез консултации със заинтересованите страни и допитване до гражданите.   

Какво представлява на практика оценката на въздействието? Това дефакто означава задаване на правилните въпроси, на които трябва да отговори всеки законотворец, когато предлага дадена регулация, анализиране на евентуалните последствия от предложението и предаване на информацията между вземащите решенията и заинтересованите страни.

В основата на всяка оценка на въздействието стои правилното определяне на проблема и причините, които го създават. Защото икономическите закономерности винаги се подчиняват на причинно-следствени връзки, т.е. за всеки съществуващ проблем си има причини. Понякога коренът на тези причини не е толкова ясен и очевиден. А когато не се адресират правилните причини, последиците от предприетите правителствени мерки могат да доведат до неочаквани и неприятни резултати.

Например, в едно скорошно изследване, Крис Браун, преподавател по предприемачество в Австралия, показва, че политиката на новия американски президент Обама за насърчаване на стартиращия бизнес и подкрепа на заетостта в САЩ дефакто ще доведе до обратните резултати на поставените цели. Според икономическата програма на правителството американският бюджет ще отделя на година 250 милиона долара, за да подпомага бизнес инкубаторите и стартиращия бизнес, особено в по-изостаналите щати. Новосъздадени компании могат да се възползват от безплатните услуги на бизнес инкубаторите, които ще им помагат да осъществят контакти с доставчици и клиенти, да плащат наеми за офиси, ще предоставят юридически и финансови консултации и др. Въпросите, които следва да си зададат политиците, когато предлагат подобни мерки, са: Действително ли тези държавно спонсорирани бизнес инкубатори създават нови работни места? Водят ли до трайна заетост? Противно на разпространения мит се оказва, че нововъзникващите компании в САЩ не създават много нови работни места, а след първата година от съществуването си всъщност водят до нетна загуба на работни места в икономиката. Данните показват, че за периода 1998-2002 г. са съкратени повече от 30% от заетите в новосъздадени фирми в сферата на развлекателния бизнес в САЩ. Подобни са числата и за останалите икономически сфери. След 4 години от създаването им се оказва, че само 44% от тези фирми са оцелели и са все още на пазара. След 7 години делът им намалява до 30%. Какво е общото между успешните новосъздадени компании като Google, FedEx, Dell, Microsoft, eBay? Всички те са резултат от пазарна инициатива, а не са били подпомагани от държавата. Средствата за започване на бизнеса са били предоставени от фондове за рисков капитал. Оказва се, че правителството не прави услуга, като създава стимули на хората да започват бизнес в ниши, които не познават или в крайна сметка се оказват губещи начинания и водят до загуба на ценни ресурси в икономиката.

Именно такъв вид въпроси и анализи трябва да правят политиците, когато предлагат нова програма или промяна на съществуваща политика. Например, мярката на българското правителство за изграждане на 13 индустриални зони с бюджетни средства и приоритетно финансиране на малки и средни предприятия няма ли да доведе до подобни негативни ефекти? Защо държавата изземва функцията на частния сектор - ползите за икономиката доказани ли са, че са повече от разходите? Експертите от Министерство на труда и социалната политика в България могат ли да отговорят какви са очакваните ефекти от мерките по заетостта, предприети тази година, а именно - добавката от 120 лв. към заплатите на служителите в предприятия, които въвеждат намалено работно време за персонала си и същевременно са най-засегнати от кризата и отчитат спад в продажбите и печалбата? Как ще се отрази подпомагането на тези предприятия върху пазара на труда и дали това няма да създаде стимули губещите предприятия да запазят само временно работните места и в крайна сметка да се изхарчат средствата на данъкоплатците напразно? Не е ли по-добре да се използват пазарни стимули за подпомагане на предприятията като например - намаление на данъчното облагане върху труда, което директно ще доведе до по-малко разходи за труд за бизнеса? По този начин отново средствата ще дойдат от държавния бюджет (т.е. ще има по-малко приходи в бюджета), но пазарът е този, който ще реши по какъв начин финансовият стимул да бъде разпределен между фирмите. По-успешните фирми, които запазват работните места, ще бъдат облагодетелствани в най-голяма степен и именно те имат шанс да оцелеят и в крайна сметка да допринесат за трайната заетост в икономиката.

Скорошно изследване на Симеон Дянков (главен икономист на Световната банка) и Георги Ангелов (старши икономист в Институт „Отворено общество") показа, че намаляването на осигурителното бреме със 7,5 процентни пункта в България ще доведе до запазване на 130 хил. работни места. Това е алтернативата, която трябва да разгледат от социалното министерство и на базата на анализ и доказателства да ни убедят нас, данъкоплатците, че са избрали най-добрия вариант на водене на политика в областта на доходите и нашите средства се изразходват по най-ефективния начин.

Такъв вид анализи трябва да се правят и по отношение на всички нови предложения. Особено в предизборния период политиците имат навика да харчат парите на данъкоплатците за популистки проекти с недоказана икономическа ефективност. Принципът на анализ на въздействието на регулациите и политиките, ако се прилага на практика, би помогнал да се предотврати именно взимането на прибързани решения с популистки привкус.