Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как се харчи извънредно

Автор: Зорница Славова / 21.09.2018
Оцени тази статия:

Сметната палата публикува доклад на допълнителните разходи на първостепенните разпоредители с бюджет (ПРБ), одобрени с постановления на Министерския съвет (МС) за периода 01.01.2017 г. до 31.01.2018 година. Извадката[1] на допълнителните разходи включва 120 броя постановления на МС на стойност 2,490 млрд. лева.

Трябва да се отбележи, че МС има оперативна самостоятелност да одобрява допълнителни разходи/трансфери, а законът ясно казва, че МС „може да одобри допълнителни разходи/трансфери”[2] при определени условия, включително и ако не се промяна общото салдо на бюджета, т.е. той трябва да прецени дали и в какъв размер да ги одобри. Докладът показва, че за одитирания период не са одобрени 40 предложения на ПРБ за предоставяне на допълнителни разходи/трансфери на обща стойност 650 млн. лева.

Основната част от одобрените допълнителни средства са за осигуряването на финансиране за изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (1 млрд. лв.), провеждането на извънредни парламентарни избори, финансирането на дейности по подготовката на българското председателство, закупуването на техника за осигуряване на картина и звук по време на българското председателство, финансирането на разходи по държавни инвестиционни заеми, разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия и аварии. Тук са и допълнителните 15 млн. лв. за БАН и 10 млн. лв. за преустройство и реконструкция на зала „Света София“ в бившия Партиен дом в нова пленарна зала на Народното събрание.

Въпреки че средствата са одобрени законосъобразно, Сметната палата прави някои интересни заключения:

  • В указанията и вътрешните правила на Министерството на финансите не е предвиден изрично ред за проверка на финансовата обоснованост на исканията на ПРБ за допълнителни разходи/трансфери;
  • По някои от проектите на постановления на МС за одобряване на допълнителни разходи/трансфери не са посочени достатъчно подробни и обосновани разчети на необходимия бюджетен ресурс за финансиране на посочените по тях дейности[3];
  • Основната част от одобрените допълнителни разходи/трансфери през одитирания период са направени през месец декември – 28 от общо обхванатите 120 броя или над 50 на сто от общо одобрените средства. Този факт навежда на мисълта, че на администрацията не просто ѝ се случва да прави непредвидени разходи, но и не може да планира общите си разходи своевременно и харчи ударно в края на годината. Това, между другото, се вижда ясно и от статистиката за изпълнението на бюджета, която показва пик на разходите, включително и извънредните, през декември последните три години.
  • Допълнителните средства, предоставени на някои ПРБ, имат съществен относителен дял спрямо първоначално утвърдения план със закона за държавния бюджет за съответната година. Като примери в това отношение могат да се посочат Министерството на регионалното развитие и благоустройството (+291%), Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (+265%), Централната избирателна комисия (+205%), Министерски съвет (+77%), Българска национална телевизия (+39%) и Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията (+20%). От предоставените допълнителни средства на общини има 10 случая, когато утвърденият бюджет се повишава с над 50%.

Значимият дял на допълнителните разходи при процедура на одобрение, която не включва ключови принципи за обоснованост, пропорционалност и прозрачност и не предвижда оценка на въздействието, камо ли пък обществени консултации не може да продължава да е практика, още повече в контекста на стремежа към открито и отчетно управление.

Всъщност, проблемите с „ръчното управление” на публичните финанси, за които говори Сметната палата, съвсем не са нови, но доброто изпълнение на приходите от 2016 г. насам всъщност даде възможност за увеличаване на техния размах и мащаб. Изводите на Сметната палата до голяма степен съвпадат и със заключенията на ИПИ в неотдавна публикувания анализ „Извънредните правителствени разходи през 2016 и 2017 г.”. Прегледът на изпълнението на бюджета за 2016 и 2017 г. показва, че над 7% от годишните разходи по консолидираната фискална програма (без вноската в бюджета на Европейския съюз) се отпускат с Постановление на Министерския съвет. Месечните данни пък показват, че през ноември делът на дискреционните разходи се увеличава до между 6,5-9,5%, а през декември вече скача  до 23-26%. С други думи около една четвърт от консолидираните разходи през декември 2016 и 2017 г. са отпуснати дискреционно, без гласуване в парламента и без обществено обсъждане за необходимостта, целесъобразността и ефективността на тези разходи.

Вместо заключение може да се приложи препоръката на Сметната палата към министър-председателя на Република България, която илюстрира проблема, а именно: „Да инициира промени в правната рамка, с които да се регламентират изисквания докладите на вносителите и финансовите обосновки към проектите на постановления за одобряване на допълнителни разходи/трансфери да се мотивират по-подробно, включително да изясняват в по-голяма пълнота обстоятелствата, които налагат приемането на акта и необходимостта от допълнителните средства.”

 


[1] В доклада се посочва, че „През одитирания период са извършени голям брой корекции по бюджетите на множество първостепенните разпоредители с бюджет, които е невъзможно да бъдат обхванати изцяло с ресурсите на одита. С оглед изпълнение на поставените срокове, одитни процедури при първостепенни разпоредители с бюджет не са извършени.”

[2] чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси.

[3] Предоставянето на разчети за необходимия бюджетен ресурс е отговорност на съответния ПРБ, включително и обосноваването на конкретните промени в стойностните и натуралните показатели.