Как се финансира науката?

В края на миналия месец беше проведено първото съвместно заседание на Националния съвет по иновации и Националния координационен съвет по нанотехнологии, открито от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров. Основният призив, който достигна до широката публика като резултат от срещата, е необходимостта държавата да отделя повече средства за научни разработки и изследвания, за да се увеличат иновациите и да се внедрят нови технологии в икономиката. Според изнесените данни от заседанието средствата за наука, които отпуска правителството, се равняват на около 0,3 и 0,4% от БВП. Това представляват около 37% от общия бюджет за наука. Средства се получават още по линия на чуждестранни научни проекти и програми и от чуждестранни фирми. Делът на инвестициите от българския бизнес в научни разработки и проучвания е около 2%.
В научните среди често се говори за липсата на средства като основният демотивиращ фактор пред развитието на науката и задържането на млади и перспективни учени в страната. От Българска академия на науките (БАН) не веднъж призовават държавата да се ангажира по-сериозно с финансирането на науката, да се заделят повече средства от бюджета и в същото време да се предвиди възможност за получаване на средства по програмите на ЕС. Не е тайна, че Европейският съюз отпуска немалко средства за научни проекти и разработки, които в някои случаи се равняват на стотици хиляди и дори милиони евро. Амбицията на Евросъюза е да догонят САЩ по показатели като брой научни достижения, иновации и прочие. Все още, обаче, изостават, докато страни като Австралия и Япония набират скорост в глобалната научна надпревара.
Влиянието на държавата върху науката датира от векове, като се засилва особено през втората половина на 20 век, след Втората Световна Война, създават се фондове за финансиране на научни проекти и разработки. Приоритет на държавата винаги е било развитието на научни постижения в областта на отбраната. Президентът на САЩ Джордж Буш (старши) е известен с изказването си, че е необходимо държавата да се заеме сериозно и с "основополагаща наука" – това са научните идеи и теоретически постановки, които предхождат практическите изобретения и следователно имат малко корпоративна стойност според него. В същото време те са основата за надграждане на научната мисъл и за появата на иновации и нови научни постижения.
За много хора нуждата да бъдат инвестирани средства от държавата в наука е несъмнена предвид нейните особени черти и характеристики. Научните постижения стоят в основата на просперитета на човечеството, те са крайно необходими за подобряване на факторната производителност в икономиката – т.е. със същия капитал и труд да се постига по-голяма производителност и съответно повече добавена стойност в икономиката. Необходимостта от намеса на държавата в научното финансиране се обосновава основно чрез два аргумента. Първият произлиза от теорията за пазарния провал и науката се посочва като класически пример за публично благо, което ако бъде оставено на пазара, ще се произвежда под оптималното количество, нужно на обществото. Това е така, защото частните ползи от научните разработки и достижения на научната мисъл в техния начален път се считат обективно за по-малки от ползите, които могат да бъдат извлечени за обществото като цяло. С други думи, науката е съпътствана с много позитивни странични ефекти, които пазарът "не взема предвид" при процеса на разпределение на оскъдните ресурси и координация на икономическите субекти.
Вторият аргумент включва фактът, че знанието и научните идеи биват използвани от всички и това води до възможността от появата на рентиери, хора които търсят облаги наготово (free riders). Затова бизнесът и частните предприемачи не са склонни да инвестират в първични научни разработки и научна дейност, а предпочитат да се възползват от доказани теории и идеи, на които могат да намерят практическо приложение и впоследствие да патентоват изобретението си.
В действителност, обаче, и двата аргумента не могат да бъдат доказани, а изводите от тях се оказват дори грешни. Заблудата идва от това, че институциите в науката не са същите, които движат пазара. Следователно и средствата, с които се анализира развитието на научните открития, трябва да бъдат различни от класическите характеристики на пазарното благо. В научните среди публикациите и цитатите са тези, които определят колко значима е дадена идея, а не печалбата от публикацията. Знанието не е собственост само на един индивид, само техническите достижения и открития могат да се патентоват, но научните идеи и изследвания, публикации, статии и т.н. не носят печалба и не са подчинени на закономерностите на пазарната размяна.
Материализирането на дадена научна идея в конкретно бизнес решение, което има практическо приложение за обществото, от своя страна, се движи изцяло от бизнес интересите на предприемачите. Практиката показва, че най-големите изследователски институти, се финансират в голяма степен от дарения на физически лица или фирми, от поръчки на частни корпорации, от неправителствени организации и университети. Данните сочат, че частните ресурси съставляват значителен дял от сумите, които се дават за развитието на науката. През 2003г. над 63% от средствата за изследвания и проучвания в САЩ идват от бизнеса, а около 5% – от НПО и университети.
Идеята, че научното знание е достъпно за всички и следователно носи по-малко стимули за предприемачите да финансират основополагаща наука, също не е подкрепена от емпиричните изследвания. За да се възползва някой предприемач от научни публикации и теории, трябва да има ясна представа и идея за фокуса на разработките, да умее да прозре практическото приложение от дадената идея. А за това е необходимо наличието на учени, които са в състояние да разчетат идеите зад публикациите, да отсеят новите и иновационните разработки от съществуващите.
В края на 20 век са правени емпирични изследвания, които не намират статистически значима връзка между правителствените разходи за наука и реалния растеж на БВП на глава от населението в САЩ. В същото време основополагащата наука не е тази, която движи икономическия растеж, а съществуващите идеи и решения. Но научните идеи и практическите иновации са свързани. Нещо повече – много изследователски отдели на фирми поддържат учени, които се занимават с изследователска работа, защото така те са наясно с новостите в областта, в която работят, създават си име в науката, разменят се полезни идеи в научните среди.
Тази седмица концернът "Сименс" обяви, че е предвидил годишен бюджет от над 5,4 млрд. евро за научни разработки, което е сравнимо с целия бюджет от ЕС, заделен за научна дейност, равняващ се на около 5 млрд. евро. Това е само едно от доказателствата, че частните фирми действително имат стимули да инвестират в знание и наука, водени от различни мотиви. Най-престижният институт в Австралия за медицински изследвания "Гарван", в който се раждат революционни открития за лекуване на болести като рак, диабет, артрит и др. се финансира в по-голямата си част от частни дарения и поръчки, възлагани от корпорации. Той е силно бизнес ориентиран и работи в тясно сътрудничество с бизнеса, но това не пречи да "произвежда" едни от най-стойностните открития на века, да поддържа изследователска дейност на голям брой докторанти и изследователи. Частното финансиране на науката действително означава повече практическо приложение на разработките и е ориентирано към резултата, но това е смисълът на науката за развитието на икономиката. Защото в икономиката дадено благо има стойност, само ако то служи за задоволяване на някаква осъзната потребност на хората.
От своя страна финансирането от държавата носи своите особености. Различните източници на финансиране водят до различия в практиката на научните изследвания. Правителството не се интересува толкова от резултата, колкото от отражението на проектите върху гласоподателите и заинтересуваните групи, които са политически представени. Правителството финансира тези проекти, които са в приоритетни области според политическата му програма. Когато се оценява даден проект за финансиране, държавните чиновници обикновено нямат достатъчно знание и обективни критерии да оценят реалните рискове и ефекти от реализацията на проекта. Впоследствие мониторингът също се превръща по-скоро в бюрократична процедура, а не в реално измерване на резултатите. В същото време по-големите разходи от правителството в дадени научни области води до "научни цикли", които биват индуцирано изкуствено. Например приоритезирането на нанотехнологиите пред ядрената енергетика означава, че биват обучени повече "нано" специалисти. Ако се смени политиката или програмата на управляващите, тези учени и изследователи нямат достатъчно възможности за реализация, защото за финансиране на разработките им са разчитали на правителствени програми.

Как се свързва практически всичко това с България?
За да разчитат на повече иновации, предприемачите трябва да виждат реална изгода от това. Следователно научните среди в България трябва да търсят връзка с бизнеса, да предлагат работещи проекти и практически решения, да комерсиализират научната си дейност. Не на последно място, трябва да се търси сътрудничеството с учени и академични и изследователски институти в чужбина, защото в България базата е остаряла, което в областта на природните науки не позволява реализирането на големи научни открития и обрича учените на по-ниска ефективност. Но за да се промени цялата визия на науката в страната и да се промоцира сътрудничеството с бизнеса, учените не трябва да разчитат на държавата, а да умеят да представят собствените си идеи и научна работа пред широката публика и да търсят оценката на предприемачите, защото тя е най-вярна и неподправена.


Свързани публикации.