Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как Румъния и България направиха реформите?

Автор: Светла Костадинова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

Според доклада на Световната банка за Правене на бизнес 2007, страните от Източна Европа са регистрирали най-голямото подобряване на бизнес средата през 2005/Април 2006 година. Румъния е на второ място сред най-реформиращите страни, докато България и Латвия са на 11 и 15 място.

Какво се случва с България?

В тазгодишното издание, България се придвижва с 5 места нагоре в класацията, достигайки 54 място. Най-добрите показатели за страната ни са „защита на инвеститорите” (33 място) и „получаване на кредит” (33 място), както и „прилагане на договорите” (52 място). Най-лошо страната ни се представя по индикаторите „лицензионни режими” (140 място) и „плащане на данъци” (107 място).

В сравнение с миналата година, някакъв прогрес България е отчела по показателите:

1) „получаване на кредит” – това се дължи най-вече на централния кредитен регистър на БНБ, който събира информация за отпуснатите кредити. Покритието на регистъра е 20.7% от възрастното население, което е значително над средното за региона (1.7%) и за страните от ОИСР (8.4%). Като минус се отчита липсата на покритие от частно кредитно бюро, което освен информация от банковите институции може да събира информация и от небанкови финансови институции, компании за комунални услуги, големи търговци и др.

2) „започване на бизнес” – един от ключовите показатели в класацията. Промяната в България е в посока намаляване на процедурите за регистрация от 11 на 9, намаляване на разходите по регистрацията с 18%, както и намаляване на минимално изисквания капитал за регистриране на компания – от 104.3% от дохода на човек от населението до 91.3% през 2006 година.
Въпреки тези промени, за да регистрираш фирма в България е необходим минимален капитал (в 66 страни няма такова изискване), разходите по регистрация са значителни (42 страни имат по-ниски разходи), а времето за регистрация е 32 дни (в 76 страни времето е по-кратко).

3) „справяне с лицензи” - независимо, че времето за съобразяване с лицензионни и регистрационни режими е намаляло от 242 на 226 дни, то все още е значително. Разходите за съобразяване също леко намаляват, но са на високо ниво – 270.5% от дохода на човек от населението.

4) „наемане на работници” – разходите за наемане се понижават със 7% достигайки 30.1% от заплатата. Тези промени обаче не променят значително мястото на България, която е във втората половина на класацията по този индикатор.

България слиза с няколко места по показателите:

1) „международна търговия” (надолу с 9 места) - причината тук е много проста – не е регистрирана промяна в нито едно отношение – разходи за внос/износ, брой документи и време. Затова, страни, които са извършили реформи в тази област са преминали по-напред в класацията.

2) „плащане на данъци” (3 места надолу) – общото време за плащане на данъци остава непроменено – 616 дни, както и броя на процедурите – 27. Единствената положителна промяна е лекото намаление на общата данъчна тежест за работодателя – 40.7 % от печалбата, в сравнение с 43.5% през 2005 година поради намалението на осигуровките.

Тъжният извод, който можем да направим е, че в сравнение с 2004 година, в България през 2005 да правиш бизнес не е по-лесно. Извършените минимални реформи не са подобрили значително бизнес средата, а преместването на страната ни в класацията е най-вече поради по-лошо представяне на други нации.

Няколко реформи, които ще подобрят условията за бизнес в България

- Започване на бизнес - премахване на изискването за минимален капитал за регистриране, започване на работа на търговския регистър възможно най-скоро

- Справяне с лицензи – намаляване на значителна част от лицензионните режими

- Назначаване на работници – премахване на минималната работна заплата

- Регистриране на собственост – пълен, електронен и достъпен кадастър и имотен регистър

- Плащане на данъци – намаляване на осигуровките, намаляване на времето и броя на процедурите за плащане

- Международна търговия – намаляване на броя на процедурите и разходите за внос/износ

- Прилагане на договорите – намаляване на времето на процедурата по прилагане на договорите

- Закриване на бизнес – намаляване на времето на процедурата в обявяване в банкрут.

Място в класацията (общо 175 държави)

 

България

Румъния

Правене на бизнес 2007*

54

49

Започване на бизнес

85

7

Справяне с лицензи

140

116

Назначаване на работници

100

101

Регистриране на собственост

65

114

Получаване на кредити

33

48

Защита на инвеститорите

33

33

Плащане на данъци

107

131

Международна търговия

104

35

Прилагане на договори

52

45

Закриване на бизнес

64

108

Източник: Правене на бизнес 2007, Световна банка и Международна финансова корпорация

Забележка: * Данните са за 2005 година.

За разлика от България, Румъния регистрира няколко радикални реформи, които нареждат страната на второ място по най-значително напредване в класацията.

Скокът на Румъния

Интересни, и донякъде изненадващи за широката публика, са резултатите на Румъния. Големият скок при нея се дължи на значителни подобрения в следните области:

1. Международна търговия – страната се е изкачила с 86 места до 35 позиция. Основните реформи са опростяване на процедурите по внос и износ (стандарти и технически изисквания), премахване на някои от задължителните такси при внос на стоки. Една от най-важните реформи е въвеждането на регистрацията на едно място – всички търговски компании (местни и чуждестранни) са задължени да се регистрират в Националния офис на търговския регистър – след реформите от 2001 година това става за 3 работни дни, въведени са опростени форми и тази регистрация важи пред всички публични органи.

2. Наемане на работници – приетите промени в кодекса на труда позволяват на работодателите да бъдат по-гъвкави и по-лесно да коригират броя на наетите според нуждите за дейността си.

След промените

(1) Увеличен е максималният срок на срочните договори – от 18 на 24 месеца;

(2) Работодателите могат да уволнят работник по-лесно - след изтичане на изпитателния срок чрез връчване на писмено уведомление единствено;

(3) Увеличен е броят на работниците, който ще се разглежда като масово уволнение – пред промените за масово уволнение се е разглеждало освобождаването от 5 до 10 наети, а след промените – от 20 до 100 наети. Също така, отпада и задължението на работодателя да предлага програма за социална защита и обучение пред колективни освобождавания на персонал. Намалява се и срока на писменото предизвестие за масови уволнения – от 45 на 30 дни;

3. Плащане на данъци – въведеният плосък корпоративен и личен данък от 16% в началото на 2005 година е единствената промяна, която в този показател е причина за подобрение. Въпреки че, социалните осигуровки остават високи, общата оценка за данъчното бреме за Румъния се подобрява и придвижва страната с 11 места напред, от 142-ро на 131-о място.


В заключение можем да кажем, че присъединяването на България и Румъния към ЕС е един от основните двигатели за реформи. Виждаме обаче, че подходът може да е различен – бързи и ефективни реформи, които опростяват правенето на бизнес както става в Румъния. Другият е бавни и постепенни малки стъпки, които забавят растежа на икономиката и не позволяват на предприемачите да правят това, което най-добре умеят – да поемат риск, да инвестират и създават добавена стойност в икономиката. Както отбелязват авторите на доклада „от 15-те страни, които са направили най-значителни реформи, 85% са извършени в първите 15 месеца от управлението на ново правителство”. За българското правителство това време изтича без значителни реформи, а това означава, че се пропуска шанса хората да усетят резултатите – повече работни места, по-високи доходи и по-лесно предприемачество. Основните препоръки към всяко правителството от авторите на доклада са:

1. Започнете с прости административни реформи, които не се нуждаят от промяна в закон

2. Намалете ненужните процедури – така бизнесът ще има по-малко работа с бюрократите

3. Въведете прости формуляри и публикувайте колкото е възможно повече информация.

--------------------------------------------------------------------

(1) Статията е публикувана за първи път във в. Сега на 11 септември 2006 г.