Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как по-точно ЕС „забрани” непокритите суапове за кредитно неизпълнение

Автор: Явор Алексиев / 09.12.2011
Оцени тази статия:

Гласуваният преди месец от Европейския парламент регламент за ограничаването на късите продажби и търговията със суапове за кредитно неизпълнение, (т.нар. credit default swaps) за пореден път демонстрира хроничната неспособност на европейските лидери да реализират на практика предварително заявените си намерения си по даден въпрос.

Въпросното решение беше обявено за „ключово” в борбата на ЕС за справяне с финансовата криза. Европейските медии приветстваха „похода срещу спекулациите”, а европейските лидери започнаха да се бият в гърдите с думите, че това решение показва че ЕС е решен да се справи с кризата и може да бъде единен, когато е налице политическа воля. На фона на цялата дандания никой не обърна кой знае какво внимание на самия документ и предложените в него решения, които звучат по-скоро в посока: "не знаем какво забранихме, но май така или иначе не го забранихме".

Никак не е случайно, че ЕС имаше нужда от повече от година, за да достигне до споразумение за ограничаване на късите продажби и търговията с непокрити суапове за кредитно неизпълнение. Италия, Великобритания и Испания дълго време бяха против подобно решение заради притеснения, че новата регулация ще уплаши инвеститорите и ще покачи лихвите по облигациите им. Както става ясно от предварителните оценки на въздействието на предлаганите ограничения, направени от Европейската комисия и други институции (като например Центъра за европейски икономически изследвания, изготвен по молба на Европейския парламент), ефектите от подобна регулация далеч не са едностранчиви. В крайна сметка, съпротивата на изброените вече страни, противоречивите доклади и неясните очаквания явно са изиграли своята роля при оформянето на крайния текст. С оглед на взетите решения, “забрана” е необосновано силна дума.

На първо място е предвидена възможност страните да отменят „временно” забраната, ако преценят, че облигационните пазари не функционират “правилно”. Някои от факторите, които позволяват отмяна на забраната, са „разширяването на спредовете” с дълга на други държави и „покачването на лихвите по самите облигации”. С оглед на рекордните понастоящем спредове и ясно изразената тенденция към покачването на лихвите по дълга на редица държави, от тази опция могат да се възползват почти всички европейски страни. А тези, които не могат, едва ли имат нужда да го правят. 

Основната цел на решението е да бъде забранено закупуването на непокрити суапове за кредитно неизпълнение срещу държавен дълг. Това са сделки, при които купувачът на суапа не притежава дълговия инструмент, но иска да се подсигури срещу фалита на дадена държава или да спечели от него, откъдето идва и спекулативният елемент. Срещу изплащането на определени премии (т.е. цена на суаповия инструмент), той може да закупи такава защита от насрещна страна, която се съгласи да поеме риска от евентуален фалит, а в замяна на това да получи тези премии. Именно тази възможност за печалба вследствие на нечия неплатежоспособност изглежда е основният трън в очите на регулаторите. Притесненията са, че на практика няма ограничения колко такива суапове могат да бъдат закупени. На теория достатъчно голям брой контрагенти могат да закупят защита, която дори да надхвърли общия обем на емитираните от правителството облигации.

В европейската „забрана” за закупуването на такава защита, обаче, под „непокрит” суап за кредитно неизпълнение се има предвид нещо малко по-различно. Според споразумението, дори пазарният участник, който закупува суапа за кредитно неизпълнение, да не притежава държавен дълг, суапът за кредитно неизпълнение не се третира като „непокрит”, ако купувачът притежава акции в сектор, който е „силно зависим от движението на държавните облигации”. Например, притежателят на акции в дадена гръцка банка може да закупи застраховка срещу държавния дълг на страната, защото банките като притежатели на значително количество държавни облигации са силно зависими от платежоспособността на държавата. Именно това изключение накара много мениджъри на хедж фондове да определят „забраната” като трудно приложима. Всички тези разпоредби, разбира се, не се отнасят до вече сключени сделки. 

Какви ще са ефектите от "забраната"?

Горните изключения ясно показват, че „единната забрана” не е нито съвсем единна, нито точно „забрана”. Ако спекулантите бъдат лишени от възможността да купуват непокрити суапове за кредитно неизпълнение срещу държавен дълг, те могат да се преориентират към алтернативни средства и методи за хеджиране на риск или търсене на печалба, като например закупуването на непокрити суапове за кредитно неизпълнение срещу корпоративен дълг или валутни суапове.

Опасенията на европейските политици са свързани най-вече със сериозният „системен риск”, който може да възникне при активирането на суаповете за кредитно неизпълнение на европейски държавен дълг и евентуална последваща верижна реакция. Въпросът, че ръстът на негативните залози срещу платежоспособността на европейските държави е на първо място следствие от неспособността им да ограничат разходите си, няма по никакъв начин да бъде адресиран. По стара европейска традиция се третират не проблемите, а последствията от тях – подход, който явно не работи.