Как ОСП допринася за колебанията в цените на храните*

Влиянието назабраните за износ върху скока на цените през 2008 г. днес е в значителна степен изяснено (например Abbott, 2012 и Sharma, 2011). Martin и Anderson (2012) са изчислили, че през периода 2005-2008 г. над 45% от промяната в международната цена на ориза се дължи на ограничения в трансграничното движение на стоки, които държавите са използвали в опит да се изолират от ръста на цените.

Държавите прибягват до забрани за износ в опит да задържат потребителските цени на вътрешния пазар. Когато го правят страни, които заемат значителен дял от търговията и по този начин влияят върху международните цени, това дава отражение и върху други държави.

Забраната за износ не простоима незабавни последици върху световните цени заради ограничаване на предлагането, като например забраната за износ на зърно, наложена от Русия през август 2010. Тя внася несигурност за бъдещите доставки, като кара държавите-вносителки да се презапасяват, което повишава търсенето, докато на свой ред е много вероятно други държави-износителки да наложат забрана за износ – нещо, което Giordani, Rocha иRuta (2012) наричат мултиплициращ ефект на експортната политика. Така че политиката на стабилизиране на цените за вътрешния пазар прави цените много по-колебливи за всички останали.

Не е изненадващо, че когато Г-20 поиска от група международни организации съвет какви биха могли да бъдат възможните политики за превенция на бъдещи ценови скокове, групата бе изкушена да предложи забрана на забраната за износ. Тъй като едно такова предложение е политически нереалистично, докладът вместо това препоръчва разработването на действащо определение за „критична ситуация на недостиг на храна“, при която може да се обоснове налагането на ограничения върху износа.

На срещата на министрите на земеделието на Г-20 в Париж през юни 2011 г. не бе постигнато споразумение върху мерките за ограничаване на експортните забрани. В комюникето след срещата дори се казва: „първостепенна отговорност на всяка държава членка е да гарантира сигурността на прехраната на собственото си население“, което може да се тълкува като имплицитна подкрепа на ограниченията.

Единственият резултат от срещата е договореност да се изключат покупките на храни с хуманитарна целпо Световната програма по прехраната от подобни експортни ограничения. Това предложение впоследствие е представено за одобрение пред всички членове на Световната търговска организация на Съвета на министрите в Женева, но дори по тази ограничена мярка не е постигнат консенсус.

Променливите мита върху вноса в ЕС имат точно същия дестабилизиращ ефект върху световните пазари, какъвто имат и ограниченията върху износа. Когато световните цени се повишават заради глобален недостиг в предлагането, държава, която използва променливи вносни мита, понижава нивата им, често до нула, за да защити вътрешните потребители като предотвратява прехвърлянето на по-високите световни цени у дома.

ЕС се възползва от променливите вносни мита

ЕС широко използваше променливите вносни мита до сключването на споразумението за земеделието в рамките на СТО, което изисква променливите тарифи да станат фиксирани. Въпреки това все още има някои вратички.

Първо, много от митата за селскостопански продукти, които използва ЕС, се състоят от фиксиран компонент, който често съставлява по-голямата част от тарифата. Ако, да речем, конкретната тарифа е 20 евро на тон пшеница, тя представлява 20% ад валор, когато световната цена на пшеницата е 100 евро на тон и 10%, ако световната цена се повиши до 200 евро на тон. Така фиксираната тарифа имплицитно работи като променлива и директно допринася за повишаване колебанията на световните пазари.

ЕС прави ситуацията по-лоша, поне що се отнася до основните зърнени храни, като променя прилаганите тарифи в рамките на договорения обвързан (максимален) таван. Последният преглед на търговската политика на ЕС от СТО описва режима на Общата селскостопанска политика по внос на зърнени храни по следния начин:

„В отговор на колебанията на световните цени, ЕС промени прилаганите тарифи за най-облагодетелствана нация в рамките на своите обвързани тарифи. Понижи тарифите за зърнени култури до нула през януари 2008 г. в отговор на високите световни цени и ги въстанови обратно през октомври 2008 г. Тарифата за пшеница се определя на база разликата между световната цена и 155% от интервенционната цена до максимален размер от 95 евро на тон за висококачествена пшеница и 148 евро на тон за висококачествена твърда пшеница като системата е подобна и за останалите зърнени култури. Полученото крайно мито е равно на нула за: твърда пшеница и висококачествена мека пшеница от 1 юли 2010 г.; за царевица от 17 август 2010 г.; за сорго и ръж от 19 октомври 2010 г. През февруари 2011 г. Комисията обяви, че вносните мита за пшеница ниско и средно качество и ечемик за фураж ще бъдат отменени до края на юни 2011 г. Подобни промени в митата в отговор на световните цени могат да намалят предвидимостта и да изострят колебанията на световните пазари.“

Докато понижаването на митата за вносните зърнени култури до нула по принцип е добре дошло, ЕС си запазва правото да, и без съмнение ще, върне митата на старото им равнище, ако световните цени започнат да се понижават. Именно това антициклично поведение да стабилизираш вътрешните цени допринася за дестабилизацията на световните пазари.

Поглед към срещата на Г-8 в Кемп Дейвид през май

В неземеделските преговори по време на кръга в Доха, ЕС се показа като твърд поддръжник на строгата дисциплина при експортните такси, на които се гледа като на начин за заобикаляне на общата забрана за ограничения на износа от СТО (като се изключи забрана за износа, която може временно да бъде налагана, за да се избегне критичен недостиг на храни или други продукти, които са от съществено значение за страната-износител).

Глобалната продоволствена сигурност ще бъде в дневния ред на предстоящата среща на високо равнище на Г-8 в Кемп Дейвид в САЩ на 18-19 май 2012 г. ЕС би могъл да има важен политически принос в тази среща като обяви, че смята да продължи прилаганата нулева митническа ставка при вноса на зърнени храни, независимо от това, което може да се случи със световните цени в бъдеще. Каквито и аргументи да може да има за бедните развиващи се страни да използват търговската политика за стабилизиране на цените на вътрешния пазар, те не могат да бъдат използвани от ЕС.

* Статията представлява превод на публикацията “How the CAP contributes to world market food price volatility”. Оригиналната публикация на Alan Matthews е достъпна тук. Преводът е на Николай Вълканов, ИПИ.