Как (не) се спазват правилата за възлагане на обществени поръчки

Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)

През седмицата обществеността научи за поредица от съмнителни (засега; съдът не се е произнесъл) договори за възлагане на обществени поръчки от министерството на финансите в предишното правителство. Общото е, че конкурсът се печели с ниска цена, а впоследствие възложителят е плащал по-високо възнаграждение на изпълнителя. Резултатът – неефективно разходване на парите на данъкоплатците.

Сегашното правителство се опитва да обясни случая с личността на предходния министър. Според ИПИ обаче такива злоупотреби продължават да бъдат възможни при липсата на достъп до информация за документацията по поръчките.

За подобна опасност предупредихме комисията по икономическа политика в предишния парламент, както и широката общественост, през юни 1999 г., когато се обсъждаше проектозакона за обществените поръчки:

„…По раздел първи на глава втора: „Принципи“ [на възлагането на обществени поръчки]

5.1. Съществува сериозно противоречие между чл. 9 т. 4 и чл. 11 ал. 3. От една страна, законът гарантира публичност и прозрачност на процедурата, и създава публичен регистър. От друга страна, той гарантира и търговската тайна, съдържаща се в офертите. Тъй като законът позволява прилагането на качествени критерии, като например, „доказателства за търговската репутация на кандидата“ или „доказателства за техническата възможност за изпълнение на поръчката“ (вж. чл. 27, чл. 48, чл. 49 ал. 2), изборът на изпълнител може да бъде направен въз основа на такава техническа и финансова информация, която се разглежда като търговска тайна. Следователно, не е гарантирана прозрачността на избора.

5.2. Предлагаме регистърът на обществените поръчки по чл. 11 да бъде изцяло публичен, по поне две причини:

“ Основни цели на закона по чл. 2 са „повишаване на ефективността при използването на бюджетните и обществените средства“, „установяване на прозрачност при тяхното използване“ и „осъществяване на ефективен контрол при изразходването им“. Не може гаранция за постигането на тези цели да бъде единствено компетентността и честността на комисията за провеждането на процедурите.

“ Законът регламентира разходването на бюджетни средства, т.е. средства на данъкоплатците. Недопустимо е тези, които осигуряват средствата, а именно – данъкоплатците – да нямат достъп до информация за начина на изразходването им.

Смятаме, че запазването на търговската тайна не е задача на този закон. Ако в процедурата кандидат-изпълнителите разкриват технологични и други методи, с които да се конкурират, няма пречка тези уникални технически и други решения да бъдат предварително защитени чрез възможностите на Закона за авторското право, с други думи – патентовани.“

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!


Свързани публикации.