Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как не се реформира митница

Автор: Светла Костадинова / 13.07.2012
Оцени тази статия:

Изминаха почти три години от скандала с митницата на летище София (опитът на ИПИ и Капитал).

Какво се промени оттогава е тест за това може ли държавата да подобрява конкретни процеси, когато има конкретни предложения.

Тази седмица ми се наложи да приема пратка от Китай на стойност 123,74 долара. Ето какво се случи.

 

09 юли 2012, митница на Аерогара София

13,40 – пристигам и започвам да чета каква е процедурата. На три различни места има залепена една страничка какво е необходимо – EORI номер, как се издава, къде се подава декларацията и какво следва (попълване на митническа декларация, изчисляване на дължимите мита и ДДС, плащане на дължимите ДДС и митнически сборове). В информацията няма данни колко време отнема всяка стъпка и затова предполагам, че всичко става в същия ден.

13,48 – има система за управление на опашките – вземам си номерче за услугата „получаване на временен EORI номер”

Бележка: Системата за управление на опашките е на следния принцип – след като приключи работа с един клиент служителят трябва да извести системата, че е свободен и чак тогава тя привиква следващия клиент. Ако служителят приключи с клиента, но не го посочи в системата, то тя не прави нищо.

Работното време на митницата е без прекъсване, но странното е, че в периода 14,00-14,20 само един номер беше повикан от системата, без да има заети служители. Подозирам, че има негласна почивка по това време.

14,35 – стигам до гише 22, на което ми дават декларация за EORI номер – 1 страница, която да попълня на ръка – отнема ми 2 мин.

Бележка: Декларациите не са достъпни за всеки и се чака на опашка, за да се получат (представете си, че чакате на гише в банка за празна бланка за платежно нареждане около 40 мин.?! – същото е).

След 3 мин. съм готова и се опитвам да я подам на жената, която ми я даде. Тя обаче заявява, че има много работа и ако искам да си получа днес EORI номера, е по-добре да я подам в стая 12, където ще вкарат информацията веднага. В стая 12 ме изгледаха странно и заявиха, че най-добре да отида на гише 5, където ще обработят декларацията веднага. На гише 5 работеше човекът, който изглеждаше от най-заетите на митницата – при него номерата с клиентите се въртяха постоянно, той беше нещо като „бюро справки”, като едновременно си вършеше чинно работата. В същото време зад него навътре в стаята се имаше поне 5-ма „свободни” човека, които видимо не правеха нищо, освен да цъкат на компютрите – нямаха документи на бюрото, а позата им беше характерната за игра на пасианс.

Човекът изненадано ме попита защо подавам при него декларацията за EORI номер и тъй като беше затрупан с работа (буквално), ме посъветва да взема отново номер от системата, а той ще ме извика при него веднага.

Бележка: На упътващата бележка по стените ясно са посочени три гишета, където се вади EORI номер – от първите две услужливо ме насочиха към третото, т.е. информацията не е вярна.

14,42 – за жалост, системата ме изпрати вместо при служителя на гише 5 отново на гише 22, откъдето започна препращането и след повишаване на тона от моя страна госпожата реши, че няма избор. Посъветва ме да се разходя за 30 мин. След 35 мин. декларацията бе обработена и получих EORI номер.

15,10 – вече съм в съседната до митницата частна фирма, която ми попълва митническата декларация, разпечатва я и си получавам и дискетата (да, все още, въпреки повсеместното изчезването на дискетите, в митниците работят с това нещо). Цената на услугата е 18 лв.

15,30 - плащам дължимото ДДС (38,10 лв.) на гише в банката в митническия салон и вече всички документи са налице за освобождаване на пратката.

15,45 – пак си тегля номерче от системата за услугата „внос”.

Бележка: Вече съм сигурна, че има негласна почивка. В периода 16,00 – 16,20 нито един номер не беше активиран.

Това, че няма къде да седне човек сигурно ще се приеме като глезотия, но вече 3 часа съм на крак, чакайки в 90% от времето.

16,25 – на гише 8 служителката пуска дискетата и забелязва, че не е сложен точният митнически код на стоката, затваря гишето и двете услужливо отиваме в частната фирма, където девойката, попълнила декларацията, ми оправя кода, съответно и дискетата.

16,35 – връщам се на гише 8 и след като всичко е наред, служителката ми казва да пия едно кафе и да се върна.

17,10 – получавам си документите и вече мога да си взема пратката от частната куриерска фирма.

17,20 – получавам пратката.

 

Подобренията от скандала през 2009/2010:

  • Има залепени три листа с информация за новодошлите, НО на две от трите места, посочени в листа за подаване на декларацията за EORI номера, не искат да се занимават с тази работа
  • Има система за управление на опашките, НО тя се управлява изключително добре от някои митнически служители (средно време за чакане, използвайки системата – 25 мин.). Всъщност, системата помага да няма струпване пред определени гишета, но не намалява ефективно времето за чакане.

Равносметката:

  • 3,5 часа в митницата
  • Взаимодействие с трима човека от митницата
  • Директни разходи - 18 лв. за по попълване на митническа декларация, 38,10 лв. ДДС и 12 лв. паркинг – 68,10 лв. или 36% от стойността на пратката.
  • Непреки разходи – пропуснат доход от 3,5 часа работно време, време за път от и до летището, бензин.

Как трябва да бъде?

1.      Електронно – с електронен подпис:

1.1.  С електронен подпис упълномощаваш куриерската фирма да освободи пратката вместо теб

или

1.2.  През интернет извършваш всички дейности

  • подаваш декларацията по интернет и получаваш EORI номера веднага – това е автоматичен процес, който и сега се случва автоматично на компютъра на митническия служител
  • попълваш митническата си декларация в интернет – всеки нормален човек може да намери кода на стоката си в митническата номенклатура, ако е направено читаво, разбира се; формулярът изчислява автоматично дължимия данък/мито
  • плащаш електронно – с карта
  • получаваш електронен документ, че пратката е освободена
  • изпращаш документа по имейл до куриерската фирма, която ти доставя пратката на място.

2.      На място:

  • Отиваш и си теглиш номер
  • На едно гише служител ти попълва митническата декларация – в нея се попълват около 15 позиции – име на получателя, тарифен код, митнически режим, а останалата информация се преписва от митническия манифест, който върви с пратката
  • Плащаш мито/ДДС (каквото се дължи) на ПОС терминал с карта при същия служител
  • Получаваш печат, с който пратката се освобождава от митницата.

 

И при трите варианта всичко едва ли ще отнема повече от 30 мин.