Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как и колко точно влияе икономическият растеж на ЕС върху българския износ?

Автор: Десислава Николова / 14.02.2014
Оцени тази статия:

Тези дни решихме да проверим и измерим връзката между икономическия растеж в ЕС като най-голям пазар за износа на България, от една страна, и износа на страната за общия пазар, от друга. Логичните очаквания са, че колкото по-висок е растежът на икономиката на ЕС, толкова и износът на България за общия пазар би следвало да бъде по-голям, т.е. връзката между двата показателя би следвало да е правопропорционална. Другите два въпроса, на които потърсихме отговор, бяха:

1/ има ли известен лагов ефект в тази връзка, т.е. ако, например, ръстът на икономиката на ЕС се засили през първото тримесечие, това ще доведе ли до по-бърз растеж на износа от България за общия пазар през второто тримесечие?

2/ има ли причинно-следствена връзка от растежа в ЕС към износа на България за останалите страни-членки?

За целта построихме стандартен регресионен модел с една независима променлива - реален растеж на БВП в ЕС на годишна база, в който ръстът на износа на България за ЕС на годишна база съответно е зависимата променлива. За да проверим дали съществува лагов ефект, този модел впоследствие беше разширен с още една независима променлива, а именно – ръстът на икономиката на ЕС (на годишна база, сезонно некоригиран) за предходното тримесечие. Изследваният период е от първото тримесечие на 2008 година[1] до третото тримесечие на 2013 година, а данните са тримесечни, т.е. включените наблюдения са 23.

Какво показаха резултатите от направения модел и приложените му тестове?

1/ Очаквано, наблюдава се силна правопропорционална връзка между растежа на икономиката на ЕС и ръста на износа ни за този пазар. Коефициентът пред ръста на БВП в ЕС е положителен (7,3) и статистически значим. Т.е. ако растежът в ЕС се ускори с 1 процентен пункт през някое тримесечие, то той би бил придружен от ускоряване на ръста на износа на България за ЕС средно със 7,3 пр. пункта[2]. Тази връзка се вижда, между другото, и без регресионен модел, а именно от високата положителна корелация между двете серии (икономически растеж на ЕС и ръст на износа на България за ЕС), 0,88.

2/ Не се наблюдава лагов ефект от ръста на икономиката на ЕС върху износа на България - т.е. лаговата променлива не е статистически значима, което ще рече, че положителната връзка се отнася само за същото тримесечие. С други думи, ако ръстът на икономиката на ЕС се засили през 1-вото тримесечие на годината X, то и износът на България за ЕС ще се засили (само) през същото тримесечие.

3/ Статистическият тест за причинно-следствена връзка на Granger (Granger causality test) показва убедително, че причинно-следствената връзка тече от ръста в ЕС към растежа на износа на България, но не и обратно.

 

Това, което може да се обобщи, е, че ръстът на износа на България за ЕС реагира много бързо на икономическия растеж в ЕС - още в същото тримесечие. Коефициентът на реакция е доста висок (над 7), т.е. при относително слабо засилване на растежа в ЕС през някое тримесечие се наблюдава доста по-голямо засилване на растежа на износа на България към единния пазар. Предвид очакваното от ЕК ускоряване на ръста на европейската икономика от прогнозните 0,5% за 2013 до 1,4% през 2014 г., това  би означавало (според нашия модел, ако грубо го приложим за годишни данни) средно засилване на ръста на износа ни за ЕС с 6,6 процентни пункта, т.е. ако миналата година износът ни за ЕС е нараснал с 9,1%, то през 2014 година би следвало да се ускори до близо 16%.


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

[1] Разбивка на износа (в абсолютна стойност) на България за ЕС в тримесечните данни за външната търговия започва да се публикува от НСИ от началото на 2007 г. с членството на България, затова и данните за ръста на износа за ЕС на годишна база започват от 2008 година.

[2] Моделът като цяло има много добри показатели за структурна устойчивост и статистическо „здраве” (robustness) и се представя добре на различните тестове – относително висок R2 (75% или 73%, ако се гледа коригирания за броя на променливите); такава F-статистика, която потвърждава обяснителната сила на включените независими променливи; Дърбин-Уотсън (Durbin-Watson) статистика от 1,9, т.е. достатъчно близо до ориентировачната стойност от 2, показваща липса на серийна автокорелация и т.н.