Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как държавата може да опорочи и най-прозрачната процедура

Автор: Николай Вълканов / 24.02.2012
Оцени тази статия:

В цялата какофония около добивa и продажбата на дървесина, за обикновения зрител става все по-трудно да се ориентира кой за какво се бори и откъде идва проблемът. Ако такъв изобщо има. По принцип продажбата на дървесина през стоковата борса е нещо хубаво – търговията ще става по значително по-прозрачен начин, отколкото досега (по последни данни от 2010 г. 83% от дървесината е продадена чрез пряко договаряне). Именно това може би е една от причините за истерията, която настана сред бизнеса – договарянето на цени и количества на конкурентен принцип ще понижи печалбите на тези играчи, които досега са се договаряли „на тъмно“ и съответно ще намали загубите за държавата.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов обаче е на път да докаже, че при добро желание и най-прозрачната процедура може да се опорочи. Ако крайната цел на продажбата на дървесина през борсата е честна и прозрачна търговия, то това по нищо не личи. Хубаво би било принципалътда отговори на няколко въпроса:

1.Защо борсовите посредници са назначени по препоръка от шефа на Софийска стокова борса?

Забележка: Борсовата такса е фиксирана на 0,2%, но това не включва комисионната на борсовия посредник. Последната се договаря между възложителя и посредника. При продажба на половината от технологичната и строителна дървесина, което прави около 1 млн. куб. м.,и средна цена от 50 лв. на кубик (а борсовите протоколи от 17.02 показват дори по-висока средна цена), процентът, който отива за комисионна, може да бъде от голямо значение. Тогава възлагането на продажбата на даден посредник може потенциално да попадне в хипотезата на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, при което възложителят е длъжен да събере не по-малко от три оферти, които съдържат техническо и финансово предложение. Един такъв състезателен избор също така би отхвърлил съмненията, че нарочно са избрани конкретни борсови посредници.

2. Ако крайната цел е по-голяма прозрачност, защо в Наредбата, която регулира продажбата на дървесина, не е записано, че 100% от технологичната и строителна дървесина трябва да минава през борсата (при която хипотеза най-вероятно ще трябва някои държавни предприятия да възложат обществена поръчка за борсов посредник)? Или защо не е отпаднала възможността за пряко договаряне, която е възможно най-непрозрачната?

3. Ще се проведе ли разследване на твърденията, че борсовите посредници, назначени да обслужват държавните предприятия, са отказали да дадат информация за някои сесии на част от фирмите, опитали се да купят дървесина през борсата?

Възможно е обяснението на тези въпроси да се корени чисто и просто в недоглеждане от страна министъра и администрацията, а не на зла умисъл. Но, както често се напомня напоследък, пътят към ада е постлан с добри намерения.