Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да върви бизнесът, щом харчи за информиране на чиновниците 1,5 млрд лева*

Автор: Калоян Стайков / 14.06.2013
Оцени тази статия:

Ново правителство, нов късмет, както се казва. Народното събрание обмисля да включи в правилника си за работа изискването да се прави оценка на въздействието на всеки законопроект. В началото на седмицата правителството започна поредица от срещи с работодатели, синдикати и неправителствения сектор, за да се изготвят мерки за подобряване на бизнес средата.

Похвално, но трите основни теми в разговорите са анализ на ситуацията в страната и действия за подобряване на условията за правене на бизнес, облекчаване и премахване на съществуващи регулаторни режими и усъвършенстване на Закона за обществените поръчки (ЗОП). Ако бе оценено въздействието на трите приоритета, може би те щяха да бъдат малко по-различни.

Анализи на бизнес средата са правени и от местни организации, включително работодателски, и от международни – Световна банка, Световен икономически форум и др. Предложения за промени има отдавна, но много малка част от тях влизат в сила. С други думи, резултатите на един бъдещ анализ са горе-долу ясни, но не е ясно каква част от предложенията ще видят бял свят. Облекчаването на регулаторните режими и подобряване на ЗОП е чудесна идея, но знае ли се каква част от бизнеса ще засегнат тези промени?

След икономическия спад през 2009 г. и минималния ръст след това, протестите от началото на годината в България и продължаващата несигурност в региона и ЕС новото правителство може да не разполага със 100 дни толеранс.

Въпреки това то може да ги спечели с целенасочени действия, като се фокусира върху мерки, които биха имали най-голям ефект и биха се усетили в кратки срокове. Една от най-важните е намаляването на сроковете за предоставяне на административни услуги.
Защо не се въведе мълчаливото съгласие за всички административни услуги, по които администрацията не се е произнесла в срок. Това не струва усилия или ресурси, но пък значително ще облекчи частния сектор в най-малко две посоки. Първо, ще направи сроковете за издаване на административни актове значително по-предвидими. Второ, ще намали възможностите за корупция и изнудване от страна на чиновниците.

Големите разходи за бизнеса не са в получаването на лиценз или разрешително, а са свързани с извършваната от тях дейност. Това са всякакви такси, проверки, глоби, задължения за информиране (ЗИ) и т.н. Анализ на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на едва 20 закона и свързаните с тях подзаконови нормативни актове оценява разходите, произтичащи от ЗИ на администрацията, на над 1,5 млрд. лв. годишно, като само 1/3 от тях произтичат от европейското законодателство.

Става въпрос за разходите за обозначаване, отчитане, мониторинг и оценка във връзка с предоставянето на информацията и съответната регистрация, както и съхранението на информация, която да бъде представена в случай на инспекция/проверка или при поискване.

Близо 80% от тези разходи са концентрирани в четири закон а за корпоративното подоходно облагане (28%), Кодекс за социално осигуряване (24%), Закон за данък върху добавената стойност (15%) и Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (12%). Реалната финансова тежест вероятно е по-голяма и надхвърля 2% от БВП за 2012 г.
Като брой задължения за информиране водещ е Законът за енергетика с 250 задължения годишно, което е 27% от всички разгледани ЗИ. Следват Законът за управление на отпадъците със 168 ЗИ - 18%, и Кодексът за социално осигуряване със 105 ЗИ – 11%.

Намаляването на тези задължения е необходимо, но недостатъчно условие, ако целта е да се облекчи частният сектор. Трябва след това да се внимава и при транспониране на европейски директиви, и при приемането на законопроекти и нормативни актове. Приемането на нови или изменението на вече съществуващи регулации да не е самоцел, а да се прави само ако има убедителни аргументи за необходимостта им. Ако все пак е необходимо да се регулира дадена дейност, то това трябва да става така, че да затруднява частния сектор в най-малка степен, защото иначе се превръща в тежест не само за него, но и за крайния потребител.

Най-големите проблеми са на местно ниво.
Докато управляващите се вглеждат в голямата картина, важно е да не изпускат детайли, които се оказват значително по-утежняващи за бизнеса. Например регионалните различия. Защото именно общините предоставят ежедневно административни услуги, като например издаване на разрешителни за строеж или лицензи за различни дейности.
Анализ на Световната банка от пролетта на 2013 г. сочи като сериозна пречка пред бизнеса липсата на еднородни изисквания за едни и същи услуги в различните общини.

Дублират се изисквани документи, които вече ги има в административните системи, а процедурите не се прилагат последователно и в резултат се налага често да контактуваш с администрацията. Това води да загуба на време и създава предпоставки за корупция.

Една от причините за това “многообразие” на изисквания в отделните общини е, че нормативните актове в страната не са достатъчно ясни и създават много възможности за тълкуване, което може да доведе до редица странни решения. За да получи разрешение да постави рекламно-информационни елементи в Русе например, една фирма трябва да предостави 4 документа, а във Велико Търново – 9. За да бъде регистрирана сграда в Добрич, са нужни 5 документа, а във Варна – 18.

Един от най-често изискваните документи от фирмите е Удостоверение за актуално състояние. То струва 7 лв., но към това се прибавят банкови такси от около 3 лв.
Изискването на този документ е абсурдно, защото той престава да бъде валиден веднага след своето издаване заради допускането, че обстоятелствата на фирмата биха могли да бъдат променени във всеки един момент.

Този риск може да се предотврати с просто свързване на въпросната администрация с Търговския регистър. За таксите има принцип - за възстановяване на разходите на администрацията за оказването на съответната услуга. Но той рядко се спазва, а таксите варират значително. Дори в София има различни такси в отделните райони за издаване на разрешително за строеж, въпреки че разходът на общината е един и същ. Определянето на такса смет продължава да е лишено от всякаква логика, тъй като тя се измерва на база данъчната основа на имота, а не количеството изхвърлени отпадъци.

Пречките пред бизнеса в България не са нещо ново или необяснимо – от години се дават едни и същи предложения и от частния сектор в страната, и от международни организации и неправителствения сектор. Това, което остава, е някое правителство просто да се вслуша в предложенията и да започне да променя системата. Преди това обаче администрацията в България трябва да проумее, че частният сектор не съществува, за да я издържа и да се съобразява с нея, а напротив – общественият сектор съществува, за да помага на населението и фирмите.

*Статията е публикувана за първи път във в. „24 часа” на 12 юни 2013 г. Оригиналната публикация е достъпна тук.