Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да се отлепим от образователното дъно

Автор: Стоян Панчев / 20.05.2011
Оцени тази статия:

В изследване на PISA от 2010 г. България е поставена на 52-ро място от 71 страни в класация, отразяваща уменията на 15-годишни ученици да четат и анализират текстове. Класирани сме в групата на страните, които показват резултати  значително под средните за ОИСР.  Единствената европейска страна, която е по-назад, е Румъния.

Под  5%  от  българските  ученици  са  поставени  в  горните (5-то  и  6-то) нива на скалите за разчитане и разбиране на текстове, за  математика и за природни  науки,  като средното за страните от  OECD e 16,1%. По-тревожното  е,  че  8%  от  учениците  са  под  ниво  1b,  12.9%  са на ниво 1b, 20.1%  - на ниво 1а от класификацията на PISA. Нивото, на което  един  ученик  се  смята  за  функционално  грамотен,  е  2-ро, т.е. 41% от българчетата на 15 години са  неграмотни.

Също така, в периода 2000 - 2009 година България отбелязва и спад (макар и малък) в резултатите на теста за ниво на функционална грамотност. Данните еднозначно посочват, че състоянието на българското образование е плачевно за една  европейска страна.

Докладът извежда много от общите характеристики на успешните образователни системи. По-долу са изброени по-важните от тях:

1.    Разпределението на ресурсите в училищата е по-важно от общото харчене

В изследването от 2010 г. се проявява един вече известен феномен, а именно слабата връзка между големината на изразходваните средства и цялостното представяне на учениците. Добри резултати се постигат  там, където училищната администрация умее да използва бюджета си правилно, да приоретизира тези разходи, които довеждат до напредък в представянето на децата.

В тази връзка се изтъква нуждата от фокусиране върху учителите. Доказва се, че истинската добавена стойност се предоставя от добре подготвени и високомотивирани преподаватели. В прав текст се потвърждава положителната връзката между високите заплати на учителите и доброто представяне на учениците.

2.    Автономност при задължителна отчетност

Много от училищата в най-добре представящите се страни от проучването са преминали от система на централизиран административен контрол към такава с повече автономност, при която училищата се отчитат пред заинтересованите от работата им групи в обществото. Отбелязва се, че високи резултати се наблюдават само при тези училища, при които са приложени и двете мерки  - в които има високо ниво на автнономия, но и ръководството обявява публично резултатите на своите ученици.

3.    Поставяне на стандарти и показване на учениците как да ги достигнат

Създаването и въвеждането на високи академични стандарти, които водят до ясно професионално бъдеще, са ключови за успеха на една образователна система. Високите стандарти включват в себе си преподаването на  учебен материал, който има стойност на съвременния пазар на труда. Всички участници в него са наясно какво се изисква и какво стои зад определена квалификация или оценка. Самите ученици са мотивирани, а работодателите имат добра представа какво получават като работна ръка.