Как да се намали данъчното бреме?

В последните дни представители на Българската социалистическа партия повтарят упорито тезата, че в България не може да се намали данъчното бреме до нивата на водещите икономически страни. Вероятно този песимизъм от страна на БСП се дължи на популистката предизборна програма на партията, в която са обещани толкова много разходи, че за да се изпълни е необходимо огромно увеличение на данъчната тежест.

Макроикономически поглед

В момента приходите в консолидирания държавен бюджет са около 42% от брутния вътрешен продукт. В страните с най-ниска данъчна тежест в Европейския съюз ( като Ирландия и Литва ) този процент е между 30% и 35%. В резултат те отбелязват висок икономически растеж, а техните граждани и фирми плащат ниски данъци. Смятаме, че е удачно България да се стреми през следващите 4 години да намали данъчното бреме до 33% от БВП. Това означава намаление на данъчното бреме с 9 процентни пункта от БВП.

Намалението на данъчното бреме означава намаление на приходите в бюджета. Въпросът е как да се финансира това намаление, т.е. откъде да се спестят пари, за да може разходите в бюджета да са равни на приходите. Има три начина за финансиране на данъчно намаление:

• Бюджетни излишъци – през последните няколко години приходите в бюджета са значително повече от планираните разходи. Това превишение на приходите над разходите може да се насочи към намаление на данъците.

• Оптимизиране на разходи – много от разходите в консолидирания бюджет на България са неефективни, раздути или могат да се прехвърлят в частния сектор. Това дава възможности за тяхното намаление.

• Контрол върху ръста на разходите – всяка година разходите в държавния бюджет нарастват с 8-10%. Ако този ръст се сведе до 4-5%, могат да се спестят значителни средства на данъкоплатците.

Бюджетни излишъци

През 2003 година преизпълнението на приходите в държавния бюджет беше около 700 милиона лева. През 2004 година това преизпълнение достигна 1.5 милиарда лева. Очакваме през 2005 година то да бъде поне 1-1.5 милиарда. Вместо да се разходват набързо в края на годината, както става досега, тези средства могат да се използват за намаление на данъчната тежест. Ако това стане, данъчната тежест може да се намали с около 3% от БВП още през първата година.

Оптимизиране и контрол върху ръста на разходите

Ако общите държавни разходи растат по-бавно от номиналния ръст на икономиката, резултатът е намаление на дела на държавните разходи в брутния вътрешен продукт. Така например, ако икономиката номинално расте с 11% годишно, а държавните разходи растат с 6% годишно, за четири години преразпределението през държавния бюджет може да се намали с около 6 процентни пункта от БВП. Ако пък икономиката номинално расте с 14% годишно, а държавните разходи се покачват с 9% годишно, резултатът отново е намаление на преразпределението през бюджета с около 6 процентни пункта от БВП за 4 години. Същото се случва и ако икономиката расте с 8% номинално всяка година, а разходите в бюджета нарастват с малко над 3%.

С други думи, за да се намали преразпределението през бюджета с 6 процентни пункта за 4 години е необходимо държавните разходи да нарастват с около 5 процентни пункта по-бавно отколкото расте икономиката. Това е напълно възможно. През 2005 година икономиката номинално ще нарасне с над 10%. Ако от началото на 2006 година данъчното бреме се намали с размера на бюджетния излишък, това би стимулирало икономиката и номиналният растеж може да надхвърли 11%. Допълнителното намаление на данъчното бреме през следващите години, което става възможно поради по-бавният ръст на разходите в бюджета, вероятно още повече ще ускори ръста на икономиката. Инфлацията най-вероятно ще се запази на нива от около 3-5% годишно /освен ако не бъде отменен валутният борд, но се надяваме това да не се случи/.

Ако приемем една консервативна прогноза, че през следващите години номиналният ръст на БВП ще е около и над 11%, то бюджетните разходи трябва да растат с около 6% годишно, за да се постигне намаление на данъчната тежест до 33% от БВП. Ръстът на някои разходи не може и не трябва да се намалява – например разходите за пенсии, те дори трябва да растат по-бързо. За сметка на това в бюджета има множество разходи, които могат да растат по-бавно или дори могат да се намалят. Такива са разходите за бюрокрацията, за издръжката на държавните структури, разходите за субсидии за губещи дейности и предприятия, разходите, които могат да се прехвърлят в частния сектор. Следователно, при наличие на достатъчно политическа воля, е възможно средният ръст на държавните разходи да бъде около 6% годишно. Резултатите от тази политика могат да се видят на графиката по-долу.

Графика: Държавни разходи и данъчно бреме