Как да се намали бюрократичната тежест пред бизнеса в страната

В средата на миналата седмица Европейската комисия (ЕК) обяви стартирането на "екшън" програма за намаляване на административните бариери пред бизнеса. Поставената конкретна цел е да се намалят разходите, които правят фирмите в ЕС за изпълнение на всевъзможни бюрократичните разпоредби, най-малко с една четвърт (25%) до 2012 г. Дали това ще е "план-петилетка" с добри пожелания, амбициозни цели и симулиране на дейност или реално ще се подобри административната среда за стопанска дейност ще покаже времето. Но положителното в това събитие е, че се осъзнава и признава на висок глас необходимостта да се намалят регулациите пред бизнеса. И това действително може да се случи, ако националните административни органи и публични институции съдействат на този процес, преодолее се тяхната вътрешна съпротива за промяна и оптимизация на процеса на регулиране. Защото колкото по-прозрачно е управлението, толкова по-малко са възможностите за корупция, рентиерство и злоупотреба с власт.

Комисията вече е идентифицирала конкретни мерки, насочени към намаляване или опростяване на административните регулации и бюрокрацията. Според изчисленията на ЕК бизнесът ще спестява средно по 1,3 милиарда евро на година, ако бъдат изпълнени тези стъпки, което пък ще доведе до увеличение на БВП на ЕС със 150 милиарда евро. В тясно сътрудничество с отделните страни-членки Европейската комисия ще анализира подробно административните процедури и бюрократичните правила, които важат за бизнеса в отделните държави. Всички тези задължения ще се монетаризират, като се оцени времето и разходите, които правят фирмите, за да изпълнят всички изисквания. Впоследствие ще се оптимизират регулациите чрез премахване на противоречащи си и ненужни регламенти, обединяване на процедурите и пр.

Еврокомисарят по индустриалната политика Гюнтер Ферхойген по този повод коментира следното: "бизнесът трябва да бъде свободен да използва времето си за производство и създаване на иновации, а не за попълване на формуляри и отчети заради  прекалено бюрократична среда".

Сферите, в които ще се осъществяват идентифицираните вече конкретни мерки в екшън плана, са:

  • § Намаляване на отчетите и формулярите за попълване от фермерите и транспортните компании;
  • § Намаляване на честотата, с която се събират данни от селскостопанските производители за целите на статистиката;
  • § Въвеждане на единни електронни регистри и вътрешна размяна на информация между отделните административни органи;
  • § Освобождаване на дребния и малък бизнес, напр. местни пекарни и хранителни магазинчета от прекалени бюрократични изисквания в областта на хигиенните и здравословни условия, без да се занижават критериите за качество. Прилагане на съразмерни критерии при бюрократичния контрол на големите супермаркети и малките магазини.

Добри практики в ЕС

Без да претендираме за изчерпателност предлагаме кратък преглед на добри практики и инициативи в страни-членки на ЕС за намаляване на административната тежест пред бизнеса. Те могат да служат за пример на българската администрация.   

Звено за по-добро регулиране във Великобритания

През 1998 г. във Великобритания е въведено аналитично средство Оценка на въздействието на законодателството (ОВЗ), чрез което се оценява ефекта на нормативните предложения върху бизнеса и гражданите. Това е средство за информиране на обществото за намеренията на политиците и представлява единна рамка за оценка на въздействието от предложените нормативни актове чрез конкретизиране на ползите, разходите и рисковете от тях. По този начин в страната се приемат нови регулации, само ако всички останали алтернативи са били отхвърлени и когато ползите оправдават разходите.

Електронно правителство в Естония 

През 2000 г. е въведена интернет базирана система за провеждане и документиране на заседанията на Министерски съвет в Естония. Чрез нея народните представители провеждат обсъждания на проектозакони и нормативни актове буквално пред очите на всеки гражданин, който се интересува от законодателния процес в страната и има достъп до интернет (в страната има над 700 центрове за безплатен интернет достъп).  В резултат на това правителството спестява най-малко 200 000 евро на година от разходи за хартия и копиране. Всяко предложение за изменение на нормативен акт се качва на интернет портала на правителството и гражданите имат правото да преглеждат документите, да коментират и да дават своите идеи за промени и изменения – 5% от тези идеи се обсъждат и гласуват в парламента. Повечето услуги и взаимодействия с публични органи и власти са достъпни онлайн, което повишава и събираемостта на данъците, спестява време на данъкоплатците и улеснява обработката на информацията. 

Едно гише в Италия

В Италия е успешно въведен на практика принципът "едно гише" при административното обслужване на бизнеса, което означава централизиране на административните процедури на едно място и избягване на дублиране на информацията, която се изисква от предприемачите. Така се улеснява неколкократно взаимодействието между публичната администрация и фирмите, което от една страна спестява време и разходи за бизнеса, а от друга –  повишава се производителността му, което означава по-голяма ефективност на вложените ресурси.

Кампанията стартира в Италия през 1998 г. и до средата на 2006 г. са създадени центрове "едно гише" в 65.1% от общините в Италия, в които живеят над 45 милиона души или 79% от цялото население в страната. За едноличните търговци (ЕТ) броят на процедурите е намален от 11 на 5, времето за изпълнение на една процедура е съкратено от 16 седмици на една. За дружествата с ограничена отговорност (ООД) броят на процедурите е намален от 21 на 12, а времето за изпълнение – от 22 на 8 седмици.

Опростяване на екологичните процедури в Холандия 

В Холандия Министерство на околната среда предприема инициатива да приведе всичките си разрешителни режими в една рамка, което означава, че 25 различни видове разрешителни ще се заменят от едно генерално разрешително. Министерството е въвело и уеб-базиран формуляр за подаване за заявлението за получаване на разрешително. По този начин се съкращават значително и разходите на фирмите. Ако общите правила на разрешителното се увеличат  още повече и допълнително 50,000 предприятия попаднат в обхвата му, бизнесът ще спести 329 милиона евро според изчисленията на министерството.

Какво се случва в България?

Първите няколко седмици от членството на страната в ЕС не донесоха облекчаване на административните режими пред бизнеса. Напротив, случва се обратното: бяха въведени отежнени правила за отчитане по ДДС без навременна разяснителна кампания, нови разпоредби за внасяне на осигуровки на работниците, неяснота по отношение на митническото отчитане на фирмите-износители на ишлеме, променена процедура с нови формуляри при изплащане на болничните обезщетения на работниците. Всичко това доведе до бюрократичен хаос, софтуерната система на  НАП за издаване на данъчни оценки на имоти не тръгна в срок, липсваха и данъчни декларации в началото на годината. Въпреки че според изследването на Световната банка "Правене на бизнес" през 2006 г. България е на предпоследно място в ЕС по показателя "време за плащане на данъци" (което на годишна база отнема средно 616 часа на предприятие или 77 работни дни), не се прави нищо по посока опростяване на процедурите и улесняване на бизнеса, а напротив – с всяка година бюрократичните пречки пред бизнеса се надграждат и увеличават. И това не е всичко, бизнесът ще бъде следен и санкциониран от нов, абсурден правителствен орган, който ще се "бори" срещу спекулации с цените. Малките гаражни магазини пък бяха погнати от столичните власти. Всички примери показват, че бюрокрацията в страната или не иска да улесни бизнеса или не хае за него. Защото добре свършена работа не означава приемане на закони в последния момент преди отчитане в Брюксел, а създаване на смислени регламенти и оптимизиране на взаимоотношенията бизнес-държавна администрация чрез опростяване и намаляване на броя на процедурите и предоставяне на актуална информация  на заинтересованите страни.


Свързани публикации.