Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да разбираме доклада на СБ

Автор: Методи В. Методиев / 26.06.2009
Оцени тази статия:
 

През изминалата седмица Световната банка (СБ) излезе с мащабен доклад, описващ световното икономическо състояние и определени фокуси върху проблематични моменти по отношение на различните региони в света. По отношение на страните от централна и източна Европа (ЦИЕ) в анализа се посочват някои доста негативни тенденции по отношение на различни макро показатели. Естествено, в този отбор попада и България. В този контекст наши и световни „спецове" побързаха да ни сложат в списъка със страните, изпаднали/изпадащи в „бедствие".

Някои от основните данни в доклада на СБ

1) Икономически растеж

Анализаторите от СБ отбелязват тревожните факти за страните от ЦИЕ по отношение на наскоро излезлите данни за икономическия растеж за Q1. Повечето страни от ЦИЕ имат значителен спад в растежа на икономиките им и голяма част от тях навлизат в рецесия. Най-стряскащи са данните за прибалтийските икономики - Литва отбелязва отрицателен растеж в размер на - 13.6%, а Латвия достига до негативен растеж от - 17.9%. За първото тримесечие и Румъния отбелязва спад в растежа си в размер на - 6.4%. Единствената страна с положителен растеж е Полша в размер на 1%.

В доклада на СБ данните за България не включват първото тримесечие, но въпреки това съвсем скоро националната статистика показа официални данни, регистриращи отрицателен растеж в размер на - 3.5%. Важното е , че брутното капиталообразуване в основен капитал бележи спад в размер на 14.1% спрямо същия период за 2008 г. Тоест, освен спад в потреблението сe наблюдава и реорганизация и свиване на инвестиционната активност на компаниите. Въпреки това трябва да се отбележи, че по отношение на България индикации за отрицателен растеж имаше още в предварителните оценки на националната статистика.

На всички трябва да е ясно, че данните за България показват отражение на световната икономическа криза върху страната. Ако търсим малко по-положителен поглед върху нещата, трябва да кажем, че страната е в относително не толкова негативно състояние, като се има предвид някои от прогнозите на световните анализатори и състоянието на другите страни в региона.

2) Краткосрочен дълг към валутни резерви

В доклада се отделя внимание и на индикатор, мерещ възможността на страната да изплаща краткосрочните си задължения. По него България показва, че наличните и валутни резерви почти покриват краткосрочните външни задължения, като отново страната е относително добре позициониранa спрямо прибалтийските страни. Отношението на краткосрочните външни задължения към валутните резерви е както следва: за Латвия то е 250% и за Беларус - 290%, за Полша отношението е  почти същото като за България - и двете страни са около 100%. По този индикатор много важно е да се разгледа структурата на задълженията на България.

Повече от половината от краткосрочните външни задължения на страната ни са към чужди банки - предимно към банките майки. Все пак, не може да не се отбележи още една съществена разлика - България се намира във валутен борд, където поддържането на определено ниво на резервна валута е основно неотменно правило, докато например Латвия поддържа фиксиран курс, но без наличието на борд. Тоест трябва да бъдем внимателни (въпреки, че досега системата не показва причини за тревога) по отношение на изплащането на дълга, неговата структура и възможността му за револвиране.

Естествено трябва да се отбележи и реалната възможност за предоговаряне и преструктуриране на дълга, като по този начин не би трябвало банковата ни система да изпита трудности към изплащането на задълженията си към банките майки. От друга страна, през тази седмица Министерство на финансите съобщи, че е направило изкупуване на глобални облигации, което още веднъж показва способността на страната за изплащане и управление на държавния дълг.

3) Намаляване на чуждестранните инвестиции и на експорта

Намаляването на чуждестранните инвестиции и експорта доведоха до свиване на индустриалната продукция в страните от ЦИЕ с около 10% в Хърватска, 11% в Полша, 12% в Румъния и около 20% в България. Несъмнено, наблюдаващото се в световен аспект свиване на потреблението, намаляването на инвестициите и намаляването на достъпа до кредитен ресурс се отразяват негативно върху развитието на реалната икономика в т.ч. и на експорта.

4) CDS (Credit default swaps)

Друг важен компонент в анализа на СБ е драстичното увеличение на т.нар. Credit default swaps[1] на България. Това на практика е доста дискусионен индикатор (въпреки, че е широко разпространен сред анализаторите) поради факта, че той не се базира на някакви фундаментални фактори, а по-скоро изразява нагласите и усещанията на пазарите.

5) Натиска на кризата доведе до подписване на споразумения с МВФ

В доклада на СБ се казва, че всички страни съседки на България вече са сключили или са в процес на преговори с МВФ за сключване на предпазни договори. В Българи полемиката около евентуалното сключване на предпазен договор с фонда набира тепърва сила, като категорично не е ясен въпросът дали едно такова евентуално споразумение би донесло позитиви или негативи на страната ни.. Тоест от гледна точка на моментното състояние на фиска (към момента приходната част на бюджета се свива с около 12% - това са само данъчните приходи за първите четири месеца) и от гледна точка на сигналите, които това споразумение би донесло за чуждестранните инвеститори, ако разходната част на бюджета на България се оптимизира максимално, би могло да не се наложи сключването на споразумение с МВФ.

Изключително важно е в това състояние на икономиката държавата да покаже готовност за водене на стабилна икономическа политика със стабилни пари, балансиран бюджет и воля за правене на реформи, насочени към подобряване на бизнес средата.


 


[1] Договор, по силата на който се прехвърля кредитният риск на даден инструмент, от една страна върху друга. Един от участниците в суапа е заемодател. Той носи риска на кредита, който е отпуснал на трета страна. Този участник е в ролята на купувач на CDS. Вторият от участниците в CDS се съгласява да поеме риска в себе си (да застрахова първия участник), срещу получаването на периодични плащания (подобно на застрахователна премия). Този участник е продавач на CDS. В случай, че третата страна (получателя на заема) изпадне в неплатежоспособност, застрахователят е длъжен да поеме загубата върху себе си.