Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да подобрим здравната система?

16.12.2006
Оцени тази статия:

Хората, които управляват българската здравна система – ръководителитена министерството на здравеопазването и на държавната здравна каса, иматбезпогрешен подход за отбиване на критики – отклоняване на темата чрез оплаквания,че не им стигат парите. Висшите медицински чиновници се опитват да “докажат”,че всеки един проблем на здравеопазването се дължи на липсата на пари. Здравиятразум, обаче, по-скоро води до различен извод – че проблемът е в саматаздравна система, а не в липсата на пари. С други думи, с парите, които вмомента се отпускат за здравеопазване, е възможно много повече хора да получатмного по-добро качество на здравната услуга при по-малко опашки и по-малкокорупция. Това, разбира се, може да стане само ако реформата в здравнатасистема бъде продължена.

Проблемите на здравната система

1. Монопол – здравната каса има монопол върху здравната осигурителна система.Всички работещи са задължени да внасят здравни вноски, като размерът наздравната вноска и осигурителният доход, върху който тя се изчислява, сеопределят централизирано. Няма възможност за избор на друга здравна каса,което означава липса на конкурентен натиск за повишаване на качеството инамаление на разходите на касата.

2. Държавна собственост и контрол – здравната каса, както и повечето болнициса държавни предприятия, работещи по-скоро като поделения на министерството,отколкото като отделни конкуриращи се единици. Държавната собственост илипсата на конкуренция води до изключително слаби резултати, включителнонеефективно използване на средствата, преразходи, дефицити, загуби, незадоволителнокачество на услугата, опашки, свръхпотребление, корупция.

3. Монополно договаряне – здравната каса, една монополна структура,се договаря с друга монополна структура, Българския лекарски съюз. Товаводи до липса на конкуренция от страна на предлагането на услугата, коетоувеличава разходите.

4. Липса на икономически стимули за ефективност – на нормален пазар купувачътда желае да плати колкото се може по-малко за една стока и да закупи самотолкова, колкото му е нужно, защото изразходва собствените си пари. Не етака при българската здравна система. Здравната каса не работи със собственипари и няма стимул да ги пести, защото има законов монопол и получава задължителновноски от всички българи. От друга страна, хората, които ползват здравниуслуги, имат стимул да използват колкото се може повече здравни услуги,защото здравните осигуровки, които плащат, нямат никаква връзка с това,което получават. В резултат на това настоящата система създава институционаленстимул за неефективност и преразход.

Възможни реформи

1. Плащане на входа. За да се намалят стимулите за преразход насредства и свръхпотребление е възможно въвеждане на потребителска таксав размер на 15-20% от стойността на съответната медицинска услуга (таксатаможе да е различна при различните услуги). Здравните власти обмислят такаваидея, но както винаги, те се опитват чрез нея да получат повече пари – тяхнатацел е освен 6% здравни осигуровки, които всеки плаща, да получат и допълнителнозначителна сума като потребителска такса и освен това настояват за увеличениена здравната осигуровка до 8% (само предстоящите избори попречиха на правителствотода я увеличи през 2005 година). Увеличението на здравната осигуровка от6 до 8% е ръст от 33%, а въвеждането на потребителска такса от 15-20%, например,е допълнителен ръст в размер на 15-20%, т.е. целта на здравните власти еда получат над 50% реално увеличение на средствата за здравеопазване, бездори да си направят труда да обосноват едно такова решение с анализ на разходитеи ползите.

Простата логика, обаче, дава съвсем различен резултат. Въвеждането на таксав размер на 15-20% от стойността на съответното лечение означава, че разходитена здравната каса могат да се намалят с тази сума и съответно вместо дасе увеличават, осигуровките могат да се намалят с 15-20%. Както посочихме,потребителската такса ще намали стимулите за преразход на средства и свръхпотребление,което означава допълнително намаление на разходите на здравната каса – еднаконсервативна оценка за това намаление би била поне 5%.

2. Заплащане според извършените услуги и конкуренция между болниците.Промяна в системата на заплащане на болниците и изцяло въвеждане на принципана заплащане според извършените услуги ще премахне сегашната липса на връзкамежду извършена дейност и получено заплащане. Така ще се създаде стимулна болниците да бъдат по-ефективни и да предлагат по-качествена услуга (зада могат да привличат повече клиенти и съответно повече приходи).

3. Приватизация на болниците. Допълнителни положителни ефекти могатда се получат чрез приватизация на болниците и съответното ангажиране начастен капитал при модернизирането им. Подобна практика в страни като Австралия,например, показва, че по този начин е възможно спестяване на около 20% отразходите за построяване на нова болница заради стимулите на частния инвеститорда използва вложените средства ефективно. В Швеция въвеждането на конкуренциямежду болниците и приватизацията им води до 30% намаление на разходите заединица предоставена медицинска услуга.

4. Конкуренция между здравни фондове. Значително увеличение на ефективносттаможе да се получи чрез разбиване монопола на държавната здравна каса и допусканена частни здравни фондове до пазара. По този начин осигурените ще имат изборкъде да внасят здравните си осигуровки и ще правят този избор според товакой фонд най-добре обезпечава техните специфични нужди и изисквания. Неефективнитефондове ще бъдат отбягвани от осигурените и те или ще станат по-ефективни,или ще фалират. Например, фондовете, които купуват лекарства по цени, коитоса значително над пазарните (както сега се твърди, че прави държавната здравнакаса) ще бъдат изхвърлени от пазара, ако не променят поведението си. Оттуке възможно реализирането на допълнителни спестявания на разходи от поне10-15%.

5. Медицински спестовни сметки. Друга възможност за модернизиранена здравната система, която става все по-популярна в най-развитите страни,е въвеждането на медицински спестовни сметки. При този модел хората могатда внасят здравните си осигуровки не в здравен фонд, а в медицинска спестовнасметка (в банка например). Когато тези хора се разболеят, те могат да ползватсредствата от медицинската си спестовна сметка, за да платят разходите полечението. За да се осигурят срещу по-скъпоструващи здравни рискове, коитоне могат да покрият от медицинската си спестовна сметка или от собственияси джоб, тези хора сключват застраховка. Така би могло да се получи тристълбоваздравна система – разходите по най-леките болести се поемат от самия пациент,разходите по по-скъпите се изплащат от медицинската спестовна сметка, аразходите по най-скъпите лечения се поемат от застрахователя. Принципное възможно системата на медицинските спестовни сметки да съществува едновременносъс системата на частни здравни фондове като всеки човек би могъл да избирав коя от двете да участва.

Извършването на горепосочените реформи би могло да гарантира значителнонамаление на разходите за извършване на медицински услуги и значително намалениена качеството на услугите, премахване на опашките, свръхпотреблението, корупцията,неефективностите и т.н. В допълнение, тези реформи позволяват двойно намалениена здравната осигуровка – от 6% до 3%. От друга страна, конкуренцията щеповиши заплащането на добрите лекари и по този начин ще увеличи значителностимулите за подобряване на квалификацията, от което естествено ще се възползватпациентите. В крайна сметка премахването на стимулите за неефективност водидо това, че от реформата печелят всички.

 

 

 

 

 

 

© Коментарните материали от Прегледана стопанската политика са обект на авторско право. При използванетоим е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатватматериали от бюлетина (за абонамент: svetlak@ime.bg).