Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как да ги изгоним инвеститорите...

Автор: Калоян Стайков / 17.04.2014
Оцени тази статия:

Неслучайно в България, а и по света, много хора основателно твърдят, че държавата е лош стопанин. Примери у нас не липсват – фалиралият оръжеен завод „ВМЗ-Сопот” по време на световен бум в сектора или (счетоводно) фалиралият монополист НЕК, чиито краткосрочни дългове вероятно наближават 3 млрд. лв. са последните най-колоритни такива. Освен това с политиката си в редица сектори държавата се доказа[1] и като лош регулатор, което към настоящия момент най-ясно се вижда в сектор електроенергетика.

През изминалите дни стана ясно, че ТЕЦ „Варна”, който е собственост на ЧЕЗ от 2006 г., може да спре работа в края на годината по екологични причини. Въпреки че има инвестиционна програма за екологизация на 4, 5 и 6-ти блок, която би им позволила да работят още поне 15 години. Реално проблемът не е в липсата на интерес или програма, а нестабилната регулаторна среда, която увеличава риска от сериозни загуби от всякакви дългосрочни начинания по редица причини, сред които:

  • Признаване на инвестициите, съответно включването им в крайната цена на електроенергията, едва след влизане в експлоатация на активите, което означава че те най-вероятно[2] ще се финансират с кредит;
  • Нередовни плащания от страна на НЕК;
  • Отлагане на възстановяването на натрупаните разходи в даден ценови период за неопределен бъдещ период;
  • Неаргументирани регулаторни решения, които не отчитат обективни разходи, свързани с дейността на дружествата и водят до загуби;
  • Нестабилна регулаторна рамка, която може да бъде изменена по всяко време по отношение на цени за първични енергийни ресурси и разполагаемост, обем изкупувана електроенергия, норма на възвръщаемост на капитала и др.;
  • Очевидна политическа зависимост на уж независимата Държавна комисия за енергийно и водно регулиране.

С други думи компанията, ако иска да приведе в действие инвестиционната си програма, вероятно ще трябва да вземе кредит, без да знае за колко години инвестицията (кредитът) ще бъде изплатена, без да знае какви годишни прогнозни приходи ще има и без да знае дали в бъдеще няма да се появят допълнителни разходи. И в същото време правителство след правителство се чуди какви облекчения да даде на инвеститорите като неплащане на данъци или възстановяване на осигуровки, при положение, че очевидно това не са основните проблеми на частния сектор.

Управляващите постоянно ухажват потенциални чуждестранни инвеститори и се чудят какви облекчения да им дадат, с които да компенсират рисковите фактори на местния пазар, но не обръщат почти никакво внимание на местните предприемачи, които вече са на пазара. ТЕЦ „Варна” е само един пример в един сектор, но съществуват още редица компании, които искат да инвестират, но не го правят по една или друга причина – политически риск, регулаторен риск, популистки законодателни решения и т.н.

Това обаче не означава, че държавата трябва да гарантира или субсидира всяка инвестиция. Изпълнителният директор на ТЕЦ „Варна” иска държавни гаранции в размер на 120 млн. лв., но това не е обосновано при положение, че дружеството работи и на свободния пазар. Т.е. не може да се очаква държавата да гарантира цялата инвестиция, тъй като ползите от нея няма да бъдат ограничени единствено до регулирания пазар. Това, което е необходимо в случая, е ясна регулаторна политика, която да определя по прозрачен и предвидим начин изкупуваните количества електроенергия за регулирания пазар, да одобрява икономически обоснованите разходи и да определя обективна норма на възвръщаемост, с която инвестицията да бъде изплатена в един възможен за прогнозиране период.

За съжаление независимият регулатор изглежда неспособен или нежелаещ да направи това и единственият начин да се привлекат инвеститори е чрез сключване на дългосрочни договори, защото, както стана ясно по-рано, регулаторната и законова рамка могат да бъдат изменени по всяко време. По този начин държавата си създава друг проблем, който от няколко години се опитва да разреши – справяне с високата цена на дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници. Та освен че държавата е лош стопанин и лош регулатор, тя успява и сама да си създава проблеми от нищото. Междувременно управляващите могат да продължат да се чудят защо някои инвеститори се изтеглят от страната през последните години, а други предпочитат изобщо да не идват.

 

 


[1] Читателят може да обърне внимание, че не става въпрос за идеология, а за реални примери

[2] Годишен резултат на ТЕЦ „Варна”: 2009 г. – 10,19 млн. лв.; 2010 г. – 345 хил. лв.; 2011 г. – 65,51 млн. лв.; 2012 г. – (-10,32) млн. лв.