Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как България да стане по-свободна? Десет препоръки

Автор: Светла Костадинова / 09.01.2007
Оцени тази статия:

На 7 септември ИПИ представи Индекса на икономическата свобода 2006 на института Фрейзър. България се е подобрила положението си с две места - от 70-то на е отишла на 68-мо място, но резултатът е един и същ в сравнение с предходния доклад. Основната причина за повече от скромното представяне на страната ни е липсата на значителни реформи през 2004 година, които да подобрят възможностите на гражданите и бизнеса за натрупване на благосъстояние.


Следвайки методологията на Индекса ще дадем своите препоръки за реформи, които могат да направят България по-свободна страна.


1. Намаляване на най-високите пределни данъчни ставки (за корпоративния и личен доход) – казано по друг начин това означава държавата да изземва по-малко доход от гражданите и бизнеса, което ще ги направи по-свободни да решават за какво и как да харчат и инвестират парите си. Възможностите в България в тази насока са в посока намаляване на данък печалба до 10% (радваме се, че има такива планове в момента), данъка върху доходите на физическите лица (дано не се сбъднат плановете за повишаване на най-високата ставка) и социалните осигуровки (намалението с 6% вече дава резултати и трябва възможно най-скоро да има ново такова). Това няма да е възможно, ако не се извършва едновременно с:


2. Намаляване на размера на държавните активи - подходът тук е незабавна и прозрачна приватизация на всички или почти всички държавни предприятия и активи. Наличието на държавни предприятия в отделни сектори не насърчава конкуренцията, тъй като те действат по съвсем различни от частния сектор правила. За тях ефективността и качеството не са определящи, а в значителна степен разчитат на държавата и възможността за защита под формата на регулации за да продължат съществуването си. Това често спъва частната инициатива, не позволява на намалението на цените, създава стимули за облаги за чужда сметка и от това страдат всички потребители.


3. Премахване на държавните субсидии – когато държавата изземва средства от гражданите под формата на данъци за да подпомага/защитава други граждани и отрасли, това намалява свободата на хората да запазят това, което са спечелили. Казано по друг начин, политическият избор замества личния избор. Получава се така, че тези, които поемат риск, инвестират и получават доход финансират дейности, които са неефективни и се нуждаят от държавна подкрепа.


4. Намаляване на броя на държавните служители – съществуването на голяма държавна администрация означава високи разходи, които трябва да бъдат финансирани по някакъв начин.


5. Намаляване на корупцията в съдебната система – когато гражданите имат вяра в съдебната система, че тя ще гарантира върховенство на закона, то те ще могат да правят планове за бъдещето. Липсата на корупция означава намаляване на разходите по сделките, освобождаване на ресурс за потребление и инвестиции.


6. Гарантиране на независим съд – независимостта на съдебната система и нейната безпристрастност дават сигурност и насърчават гражданите и бизнеса да работят, инвестират без притеснения, че доходът им може да бъде отнет или дейността възпрепятствана. Хората са сигурни, че сключените договори ще се изпълняват и възникналите спорове ще могат да се уредят бързо, ефективно и обективно и затова по-лесно ще решават да предприемат различни начинания.


7. Премахване на минималната работна заплата – тя има негативни ефекти върху пазара на труда както за работниците, така и за работодателите. Тя е пречка пред свободното договаряне между тях и не е обвързана с производителността на труда, който фактор е всъщност от значение.


8. Увеличаване на гъвкавостта при назначения и уволнения – необходимо е да се премахнат всякакви ограничения пред освобождаване на работниците, защото намесата на държавата с подобни правила нарушава правото на двете страни по трудовия договор да договорят най-изгодните условия. Когато един работодател знае, че лесно ще може да променя броя на наетите в зависимост от обема на работа, то той може бързо да вземе решение да наеме хора при необходимост и това да стане легално. Прекомерното регламентиране на пазара на труда има отрицателно влияние и върху безработицата, тъй като завишените разходи за труд принуждават работодателите да наемат по-малко служители и работници от съображения за икономическа ефективност.


9. Реформа на системата за подпомагане на безработните – ако помощите за безработни се големи, те не насърчават част от хората да си търсят работа и да не разчитат на държавата. От друга страна, безработните е необходимо да бъдат въвлечени в дейности, които ще повишат шансовете им за намиране на работа – участие в курсове например. Важна необходима реформа е и прехвърлянето на значителна част от дейностите на държавата по отношение на безработните на частния сектор. В много страни, където това е осъществено ефектите са положителни за всички страни – безработните намират работа по-бързо, а разходите за тях намаляват.


10. Намаляване на регулативните режими – това представлява голяма трудност за бизнеса – големият брой, честата промяна и безсмислените регулации възпират предприемчивостта на хората и забавят растежа на икономиката. И по този показател България е в дъното на световната класация, заедно със страни, на които никой обикновено не иска да прилича.

Защо е важно да сме свободни?
Освен стремежът към свобода, редица изследвания доказват класическата хипотеза, че по-високата икономическа свобода води до по-висок икономически растеж, по-високи доходи, по-ниска безработицата и по-ниска корупция.


Забележка: При показателя “Корупция” резултатът 10 означава липса на корупция
Източник: Индекс на икономическата свобода по света 2006, институт Фрейзър