Как бизнесът спаси милиони човешки живота

Дали от собствено благоразумие, респект от закона или от светещия индикатор на таблото на по-новите коли, все по-често едно от първите неща, които правим, сядайки зад волана е да си сложим предпазния колан. Нарастващата популярност на тази мярка се подкрепя и от изнасяните от МВР данни за чувствителното намаляване на жертвите от катастрофи, в следствие на поставяне на предпазни колани. Но поглеждайки назад виждаме, че основната заслуга за тази положителна статистика не е нито на парламента, гласувал задължението, нито на МВР, нито на която и да било друга държавна структура по света.

В началото на 50-те години на XX-ти век пътуването с автомобили става особено популярно в САЩ. Автомобилната индустрия започва да процъвтява и по пътищата в САЩ се появяват над 40 млн. автомобили. Но на 35-тата Конференция на националните автомобилни производители  вицепрезидентът на една от водещите компании за автомобилни гуми развива тезата си, че най-големият проблем на автомобилната индустрия са жертвите на пътя и ако техният брой продължи да се увеличава, бизнесът с автомобили е в опасност.

Повече от 40 000 американци загиват в автомобилни катастофи само за 1950 година, което е близо до броя им в днешни дни, а съизмерено с това, че днес карането на автомобили е значително по-разпространено от това преди близо 60 години, прави статистиката наистина стряскаща.

Защо толкова хора умират по пътищата?

Причините са много – дефекти в колите, лоши пътища, неопитни шофьори, както и не-добро познаване на механизма на автомобилните катастрофи, нещо към което автомобилната индустрия се ориентира за да реши този проблем.

Тук се появява Робърт МакНамара, изветен днес като министър на отбраната на САЩ по време на Карибската криза и войната във Виетнам и дългогодишен президент на Световната банка.

Преди да започне военната и политическата си кариера той е преподавател по счетоводство и статистика в Харвард. След като САЩ се включва във Втората световна война, той се записва като доброволец и е разпределен в Бюрото по статистически контрол на американските ВВС, където прилага и развива аналитичните си способности. След войната финансови проблеми го принуждават да прекрати преподавателската си кариера в Харвард и да приеме предложението на Форд Мотор Къмпани, където започва работа, заедно с част от екипа си от войната.

Там той бързо се издига и е натоварен с отговорността да подобри сигурността на автомобилите „Форд". При изследването на причините за смъртта при катастрофи, той открива, че най-често срещаните произлизат от това, че от ударната вълна, шофьорът не може да задържи тялото си на седалката, което води до удар във волана, предното стъкло или таблото.

В началото започва да работи над идеи частите на колите, в които има опасност да се удари шофьорът да бъдат направени от материали, които биха омекотили ударът. Тази идея може да се счита за първоизточник на създаването на въздушните възглавници, добили популярност много по-късно. След тестване на всякакви видове материи, омекотяващи удара се вижда, че тази мярка не намалява достатъчно опасността от фатален удар. Тогава се заражда идеята за това, след удара шофьорът просто да остане неподвижен на седалката си. Макнамара предлага да се произведе автомобил с предпазен колан за шофьора, по подобие на бойните самолети, някои от които вече имат по това време предпазни колани. Той успява да убеди директорите на компанията, които в началото приемат скептично идеята и новите модели „Форд" вече са оборудвани с предпазни колани. В последствие, идеята се доразвива, като следващите модели са с колани, които могат да се пригодят според ръста на шофьора, слагат се колани и за останалите пътници и се развиват различни идеи, някои от които вече реализирани, да се направят колани, пригодени за деца, както и такива, които биха били по-удобни за жени.

Ефектите от тази незначителна инвестиция (по-малко от 25$ на произведен автомобил) са повече от категорични. До 1975 броят на жертвите от катастрофи в САЩ намалява със 70%, което в абсолютно изражение е приблизително 250 000 спасени човешки живота. Това струва на автомобилния бизнес по-малко от 500 млн. долара или 30 000 долара за спасен човешки живот. За сравнение, използването на въздушни възглавници струва близо 2 млн.долара за спасен човешки живот. В последствие бизнесът разработва стимули за използване на предпазните колани, като светещи индикатори на таблото, звукови сигнали и системи, с които автомобилът не може да бъде запален без да се постави предпазния колан. В резултат на това използването на предпазни колани разширява своята популярност от 11% през 60-те години, до 21% през 70-те, 49% през 80-те и 61% през 90-те. Днес над 80% от шофьорите използват предпазните си колани.

 

 

* Стажант в ИПИ

 


Свързани публикации.