Как администрацията разбира прозрачността на държавните разходи
Преглед на стопанската политика – Word Format (Word Format)
Смисълът на съществуването на закон за обществените поръчки е в гарантирането на прозрачност на бюджетните разходи (виж повече) . Правителството харчи пари, които преди това е събрало по силата на закон от гражданството; затова и гражданите имат право да знаят как, колко и за какво се плаща. По-високи разходи означават повече данъци или повече дълг, това засяга всички.
Тази седмица в Парламента се обсъждаха проекти за изменение на закона, а в същото време се разгласиха поне два скандала, свързани с приложението му:
1/ Столичната община не е обявявала конкурси по реда на закона за улични ремонти. Специално назначена комисия за проверка на ремонти по столични булеварди се произнесе, че е практика Столична община да не следва законовите правила при разходването на средства от общинския бюджет. В заключението си комисията препоръчва да се спре категоризирането на цялостни ремонти на уличната мрежа и други обекти като "аварийни", без да са налице условия по действащата нормативна уредба. Според директора на дирекция "Транспортна инфраструктура" Михаил Виденов възлагане на ремонт без конкурс не е имало, но обикновено това става чрез ограничена процедура за възлагане на обществена поръчка. Директните преговори с изпълнителя явно се обосновават с предвидена в чл. 16 от закона разпоредба, която допуска да не се провежда конкурс при случаите на аварии, когато съществува опасност за здравето и живота, или могат да бъдат нанесени щети в големи размери. Безспорно е, че дупките по някои столични булеварди създават опасност за шофьорите и нанасят щети на автомобилите. Но да се приеме, че рутинното запълване на дупки или поставяне на преградни колчета по тротоарите е авариен ремонт по смисъла на закона, и може да е основание за заобикаляне на прозрачната състезателна процедура, е чиста проба наглост. Тогава може да се приеме, че всеки ремонт е авариен, защото такъв се прави когато има неизправност на обекта, а всяка неизправност може да води щети и опасности. Подобен прецедент обезсмисля съществуването на закона.
2/ Големият скандал на седмицата е разпространената стенограма от обсъждането на договора за митниците с "Краун Ейджънтс". Не е това мястото да коментираме съдържателно дали такъв договор трябва или не трябва да има, нито мненията по темата на различни длъжностни лица. Проблемът е в лошата формулировка на закона. Тя позволява изобщо да се стига до дебат дали дадена дейност попада или не в приложното му поле. Чл. 6 предвижда изключение от общия ред за поръчки, "свързани с отбраната и сигурността на страната, които са предмет на държавна тайна или тяхното изпълнение трябва да е придружено със специални мерки за сигурност в съответствие с действащото законодателство в страната". Този текст може да означава всичко и нищо; повечето понятия в него нямат еднозначна правна дефиниция. "Отбрана" (в закона за отбраната и въоръжените сили) се определя като "част от националната сигурност", и е насочена към действия при война или криза. В случая война няма, а ако събирането на мита и данъци се приеме за криза, то тогава какво не е? По-лошото е, че няма яснота какво е "държавна тайна" и "национална сигурност". Както вече писахме по повод проектозакона за класифицираната информация, ( повече ), "национална сигурност" явно се приема като всичко, което може да има връзка с благосъстоянието на нацията. При такова тълкуване няма проблем правителството да възприеме почти всичко като проблем на националната сигурност, да го засекрети (класифицира), и да заобиколи закона за обществените поръчки. Що се отнася до държавната тайна като основание за неприлагане на закона, абсурдно е да се счита, че обект на тайна може да бъде самото съществуване на подобен договор. Ако наистина някои от предвидените мерки засягат граничен контрол и сигурност, не пречи само тази част от договора да бъде класифицирана като тайна. И в крайна сметка, няма никаква логика да се счита, че преките преговори с една фирма носят повече национална сигурност от конкурс с участие на (примерно) три фирми. А дори когато законът позволява изключения, нищо не спира администрацията да действа прозрачно с нашите пари на "добра воля".
3/ Междувременно Комисията по икономическа политика започна работата си по второто четене на промените в Закона за обществените поръчки. Предлаганите текстове обединяват три законопроекта – на Министерския съвет, на Евгения Живкова и Михаил Миков и на депутата от НДСВ Димитър Ламбовски. На извънредно заседание в четвъртък (21 март) депутатите направиха компромис с парламентарния правилник и в името на по-добрия обществен диалог допуснаха представители на Съюза на архитектите и Съюза на инвалидите да представят своите идеи за изменение на Закона за обществените поръчки.
Гласувана беше допълнителна дефиниция на целите на закона, а именно "защита на потребителите на обществени услуги". Според вносителя на това предложение Валери Димитров тази хипотеза се отнася за категорията обществени услуги, които се оказват от субекти, чието имущество не е държавно, т.е. не изразходват обществен ресурс и чието включване в обсега на закона и съответно подлагането им на утежнен режим няма друго оправдание, освен осигуряването на достатъчно прозрачност по отношение на потребителите. На практика обаче включването на тези субекти в обсега на закона и прилагането на режима на обществените поръчки е заради монополни права, извършване на дейности, подлежащи на специален разрешителен и лицензионен режим, концесии и т.н. А иначе потребител на обществени услуги е цялото общество, което явно ще трябва да се защитава със закон.
