Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Как 34-годишните станаха младежи

Автор: Явор Алексиев / 05.07.2019
Оцени тази статия:

Преди седмица Евростат излезе с данни, според които около 250 хиляди български младежи[1] на възраст 20-34 години нито учат, нито работят (т. нар. NEETs). По-високи нива на неактивност в тази възрастова група се наблюдават само в Италия (28,9%) и Гърция (26,8%), а сходни – в Румъния (20,6%), при средна стойност за ЕС от 16,5%.

Въпреки че тази информация получи достатъчно внимание в българските медии, промяната на възрастовата група, върху която попада фокусът на Евростат, почти не беше спомената. По всичко личи, че е в ход постепенно преосмисляне на европейската (а оттук и на българската) концепция за значението и ролята на 30-34 годишните неактивни лица на пазара на труда.

Първоначалната концепция за NEETs е доста специфична, като обхваща само 15-24 годишните. Следващата петгодишна възрастова група (25-29 годишните) се добави в обхвата на понятието на по-късен етап, като доби особена популярност през последното десетилетие с оглед на проблемите, които ЕС изпитваше с намаляването на младежката безработица. В момента наблюдаваме друго - нагласите изглежда са за „изключване“ на 15-19 годишните за сметка на прибавяне на 30-34 годишните към обхвата на понятието, а може би – и на политиките.

За това изместване на границите на концепцията за NEETs във времето има редица причини, между които:

1) Неблагоприятното демографско развитие на повечето страни от ЕС (особено силен фактор у нас), означава че икономическата неактивност на младите може да има много сериозни дългосрочни негативни последствия върху социалноосигурителните системи. По-късният старт на трудовия живот и/или преждевременното отпадане от образование се свързва с намалени шансове за последваща реализация и квалификация – персонални фактори, които обаче имат и своите макроикономически последици по линия на не само на стабилността на публичните финанси, ни по линия на външната конкурентоспособност на европейската икономика.

2) Липсата на достатъчно дълъг ред от данни за 20-34 годишните NEETs не пречи да направим обосновано предположение, че динамиката на показателите за тази възрастова група ще бъде много по-тясно свързана с икономическия цикъл поради намаляването на хетерогенността на знаменателя (населението във възрастовата група ще включва лица с по-близки социални и икономически характеристики, отколкото ако добавим към тях и 15-19 годишните).

3) Обстоятелството, че все повече млади хора по една или друга причина живеят със своите родители до по-късна възраст, забавя началото на самостоятелния им икономически живот. По данни на Евростат 46,2% от българите на възраст 25-34 години все още живеят със своите родители при средно 28,5% за страните от ЕС. Така лица на 30-34 години, макар не „младежи“ в социален смисъл, всъщност се оказват именно такива от гледна точка на трудовия пазар. По наши паралелни изчисления, базирани на анонимизирани данни от EU-SILC, неактивните младежи на възраст 30-34 години са най-многобройната петгодишна възрастова група в два от районите на страната – Югозападния и Североизточния, а в Северния централен район са на същото ниво като 25-29 годишните.

4) За тази динамика допринасят дори някои целенасочени политики на национално и европейско ниво, като по-големия дял на лицата, завършващи висше образование. Въпреки че младежите с висше образование са една от най-малко рисковите групи, ако придобитото образование не отговаря на изискванията на трудовия пазар, сдобиването с диплома може да не успее да компенсира в достатъчна степен лишаването от практика и опит. От друга страна, именно от 30-34 годишните може да се очаква да съставляват една важна част от населението на възраст над 25 години, участващо в учене през целия живот, стига целта на това участие да е действително повишаване на квалификацията, а не просто „учене“ с цел получаване на издръжка от родителите.

5) Тъй като в унисон с целите на Европа 2020 относителният дял на отпадналите от училище намалява не само у нас, но и в по-голямата част от ЕС, значението на 15-19 годишните в широката група намалява през последните години.

Това са само част от факторите, поради които една немалка част 30-34 годишните иначе съвсем пораснали хора все по-често се превръщат в де-факто „младежи“ от гледна точка на пазара на труда. Данните на Агенция по заетостта (АЗ) за месец май 2019 г. показват, че регистрираните безработни лица на 30-34 години (19,1 хил. души) формират 46% от общия брой на регистрираните безработни на възраст 15-34 години (41,3 хил. души).

 

Източник: Изчисления на ИПИ, базирани на данни от АЗ

В същото време, поради факта, че са на 30 и повече години, тези лица не попадат в обхвата на програмите[2] по изпълнение на Гаранцията за младежта, подкрепени от Инициативата за младежка заетост и Европейския социален фонд. Вместо това представителите на тази възрастова група биват насочвани към общия кюп от програми и мерки за заетост и обучение, голяма част от които са по-малко атрактивни както за младите хора, така и за работодателите.

 


[1] Когато разглеждаме тези данни за страната ни, трябва да имаме предвид и някои особености. Например, статистиката брои за неактивни майките, които са във втората година от майчинството си. По данни, които получихме от НСИ, това важи за около 13 хиляди майки през 2017 г., но е напълно възможно изчерпателна статистика (например от НОИ) да покаже по-висок брой. Друг фактор е популярността на сезонната работа в чужбина, както и туристическият профил на част от българските региони. Те показват, че  част от работната сила (включително младежите) прекарва сериозна част от годината в състояние на икономическа неактивност (т.е. нито работи, нито търси работа), поради което изследванията на НСИ и Евростат ги броят за „неактивни“.

[2] Акцентът върху младите, който голяма част от програмите и мерките за заетост поставят, има своите резултати по линия на тяхното участие. Например, въпреки че безработните лица на възраст 15-29 години представляват 11,1% от регистрираните безработни през 2018 г., те също така формират 15,9% от включените лица в програми за обучение и заетост. Въпросът с дългосрочните резултати от участието в програми обаче остава отворен, тъй като страната ни не разполага с инструмент (информационна система), който да позволи проследяването на случващото се с всеки един от младежите след края на тяхното участие. Вместо това оценката за постигнатия ефект се прави чрез допитвания, обикновено във връзка с необходимостта от периодични доклади, като публикуваната наскоро Оценка на мерките по Инициативата за младежка заетост в рамките на приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2014–2020.