Качество, а не количество; повече свобода, а не намеса

Новият парламент има много спешни задачи. Сред първите е да изготви правилник за дейността си. В него трябва да се определи как предложенията и идеите за политики да се превръщат в закони. Досега практиката беше порочна, защото:

• Повече от половината законопроекти, разглеждани от НС бяха внасяни от народни представители, което е силно необичайно за световната практика. Най-често това се прави, за да се заобиколят изискванията към изпълнителната власт за анализ и когато се бърза, често без аргументи;
• Повечето от внесените законопроекти от депутатите не съдържаха дори и минимална съдържателна аргументация и анализ на очакваните ефекти, разходи и ползи. Официалното обяснение за допускането на подобна практика е, че изискване за предварителен анализ на проектите към депутати ще ограничи тяхната дейност. Това обаче лесно може да бъде преодоляно със създаване на работещо звено за оценка на законодателството към администрацията на НС, както и с помощта на експертните сътрудници, които всеки депутат си има;
• Законопроектите, внесени от изпълнителната власт^[1] страдаха от редица недостатъци – ниско качество на анализ на ползи и разходи, ако изобщо има такъв; проформа провеждане на обществени консултации; липса на достатъчно доказателства, че това което се предлага ще реши проблема и т.н.

Анализ^[2] на законодателната дейност на предходния парламент демонстрира защо и как тя се проваля при формулиране на добри политики.

Средно само около 40% от законопроектите са внесени от изпълнителната власт, въпреки че точно Министерския съвет разполага с капацитета на цялата администрация за анализ и събиране на достатъчно данни за разумни политики.

Почти всички внесени проекти в 44-то НС са били с посочени ясни причини в мотивите, но само около 15% от тях са се позовавали на каквито и да е изследвания. Посочените основания са били чисто формалистични, прекалено общи, понякога дори комични, но най-често – без доказателство, че реално съществува необходимост от преуреждане със закон или изменение на закон на определен вид отношения..

Вносителите на над 70% от внесените проектите са посочили, че няма да са необходими финансови средства за прилагането им, а в повечето случаи е точно обратното. Тъй като голяма част от проектопредложенията са внесени от депутати, техните проекти не са минали през финансовото министерство за становище. Отделно, при липса на минимално приемлив анализ, няма как да се твърди, че допълнителни средства няма да са необходими.

Около 37% от предлаганите проекти в 44-то НС са предвиждали промени в други нормативни актове, което е силно порочно и потъпква всякаква логика на организиране на нормален законотворчески процес.

При 93% от внесените законопроекти от депутати не е било посочено, че са провеждани консултации или обсъждания за определяне на проблема и причините, налагащи приемането на предлагания законопроект. Също така за  внушителните 92% от внесените депутатски законопроекти не е била посочена гледната точка на заинтересованите групи, т.е. тези на които се цели да се помогне нито са питани, или пък ако са, то тяхната подкрепа не е включена като мотив при внасянето.

Мрачната статистика за законодателния похват на изминалия 44-ти парламент, относима и за предхождащите го, както и фактът, че поне половината от настоящите народни представители са именно тези, които са го прилагали, ни кара да се обърнем с апел към депутатите първи мандат.

Призивът ни е да се формулира такава процедура за внасяне, разглеждане и приемане на нормативни актове в Парламента, която да гарантира поне прилично ниво на знание, обсъждане и контрол на качеството на законодателните предложения. Такава процедура като минимум би включвала следните елементи:

• Изискване към всички проекти, внасяни за разглеждане от Парламента за предварителна оценка на въздействието – тя може да е частична и пълна, което вече е дефинирано в Закона за нормативните актове, има вече одобрени методология и наръчници.
• Създаване на Звено за добро регулиране в Администрацията на Народното събрание, което да  подпомага депутатите в изготвянето на предварителни оценки.
•  Въвеждане на изискване да не бъдат допускани за разглеждане проекти, които не са придружени с предварителни оценки, изготвени по методологията.
• Въвеждане на задължително изискване промени между първо и второ четене да бъдат придружени като минимум с анализ на разходите и ползите.

Защо е важно законотворческият процес на Народно събрание да се подобри значително

Преодоляването на ясните недостатъци, описани по-горе, е възможно и не трябва да се отлага, ако целта на депутатите е да съдействат за растежа и повишаване на благосъстоянието.

Богатството на една нация не се наследява, то се създава. Възможността на една нация да създаде, запази и увеличи своя дял в световната икономика и да подобри качеството на живот на гражданите си зависи от редица фактори като технологическо развитие, условия за правене на бизнес, образование и способност за адаптация на новите условия, но и от ролята на правителството за стимулиране на конкуренцията и повишаване на конкурентоспособността.

Крайно време е да се разбере, че това е възможно най-вече чрез създаване на среда, в която предприемачите са свободни да работят, администрацията има ясен мандат за подобряване на работата си, а публичният сектор е с ясната цел да предоставя ограничен брой услуги с високо качество.

^[1] Виж Годишен доклад за извършването на оценка на въздействието за 2020 г., МС тук.

^[2] Виж Изследване на законодателната дейност на 44-то Народно събрание за целия период от 19 април 2017 г. – 25 март 2021 г., НЦПИ тук.