Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Качественото образование има значение за икономиката на областите

Автор: Зорница Славова / 13.11.2015
Оцени тази статия:

На всеки е известно, че добре подготвените кадри на пазара на труда влияят на икономическото представяне. Преди месец разгледахме в дълбочина връзката между професионалното образование и пазара на труда и как липсата на подходяща квалификация  е основна причина за структурна безработица.

Наскоро публикуваните актуални рейтинги на висшите училища в България за 2015 г. дават възможност да се анализира какви са ефектите от доброто висше образование за икономиката. Проблемите са ясни отдавна, а в същината им стои и начинът на финансиране на висшите училища. Финансирането според броя на студентите съвсем естествено създава стимули да се преследва количество, а не качество и на места студентите се приемат с минимални изисквания (стига се до прием по диплома за средно образование). Съчетанието на лесния прием със стимулите за задържане на студентите (на практика почти всеки може да завърши, щом е влязъл в университета), превръща висшето образование в огромно и неефективно харчене на публичен ресурс. Дипломата има все по-малко значение, а данните от рейтинговата система показват, че по-малко от половината студенти (46,42%) прилагат висшето си образование след завършване. Управляващите предвиждат да обвържат по-голямата част от финансирането на образованието с качеството, но това ще става бавно и плавно докато достигне 60% през 2020 година. В момента обаче качеството е от значение за едва 12,8% от финансирането на университетите и те продължават да приемат с отворени ръце всеки, който поиска, стига да има диплома за средно образование.

Разбира се, има университети и специалности, при които приемът е много по-труден, а завършилите ги се представят по-добре на пазара на труда. В тазгодишната класация Софийският университет се нарежда на първо място в България по почти всички направления, които предлага. В същото време университетът постоянно губи позиции в международните класации на висшите учебни заведения. Това показва, че цялостно висшето образование в България изостава, а възможността на студентите да учат и в чужбина чертае още по-негативни тенденции за местните ВУЗ-ове. По същия начин стои положението и по отношение на различните университети в България. Основната част от студентите са в столицата, но всички университети в страната се опитват да привличат все по-голям дял от младежите сред останалите в страната. Това е нелека задача, предвид демографските тенденции и спада на учениците. Както беше казано по-горе, причината за това е финансирането според броя на студентите и неслучайно България е една от страните с най-много висши учебни заведения спрямо населението.

Въпреки че по-скоро се пренебрегва, качеството на висшето образование е важно и за местните икономики. Данните показват ясна правопропорционална връзка между престижа на учебните заведения сред работодателите[1] и инвестициите в областите. По-конкретно, връзката се вижда ясно както по отношение на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА), така и по отношение на чуждестранните преки инвестиции (ЧПИ).

 

Накратко, колкото повече работодателите смятат, че университетът в тяхната област е престижен, толкова повече са вътрешните и външните инвестиции в областта. Столицата води както по отношение на престижа на университетите, така и по отношение на инвестициите. 33,6% от работодателите предпочитат да наемат кадри, завършили висшето си образование в столичните университети, ЧПИ са 9 195 евро на човек в София към края на 2013 г. (при 3 231 евро на човек средно за страната), а разходите за придобиване на ДМА са 5 468 лв. на човек (при 2 490 лв. на човек за страната) през 2013 година.

Престижът и търсенето на кадри от местните университети пък се отразява на регионалната реализация на завършилите студенти на позиции, изискващи висше образование[2]. Завършващите „непрестижни университети” не могат да се реализират лесно в областта (преместват се в други области или работят на позиция, неизискваща висше образование) и тук връзката дори е още по-силна. Това обяснява и защо областите се различават толкова много по дял на населението с висше образование. По данни на НСИ за 2014 г. относителен дял на населението на възраст между 25-64 години с висше образование варира от 15,3% в област Пазарджик до 48,6% в София-град.

Данните за представянето на университетите в страната показват значението на качественото образование за местните икономики. Ако образованието се цени от работодателите на пазара на труда, това привлича повече вътрешни и външни инвестиции и спомага за реализирането на завършващите. Целта на системата на висшето образование трябва да бъде именно към преследване на качеството, а не към създаването на стимули за самоцелно попълване на бройки във всякакви университети по страната.

 


[1] Процент от работодателите, наемащи кадри с висше образование от съответното професионално направление, посочили, че предпочитат да наемат висшисти, които са завършили дадено висше училище. Данните са от социологическо проучване сред работодатели за рейтинговата система на висшите училища в България.

[2] Дял на осигурените лица, работещи на позиция, която изисква висше образование. Делът е пресметнат от завършилите през последните 5 години, чиито работодател е регистриран в региона за планиране, в който се намира висшето училище по данни, предоставени от НОИ и АдминУни за рейтинговата система на висшите училища в България.

 

Проектът „Активно гражданство и добро управление в борба с бедността” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.

Страница на проекта: www.bednostbg.info   

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България. 

http://www.ngogrants.bg/