Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Качествено управление

Автор: Зорница Манолова / 03.07.2009
Оцени тази статия:
 

Тази седмица излезе осмото издание на изследването на Световната банка „Показатели за качеството на държавното управление в страните по света - 1996 - 2008 г.". Изследването обхваща 212 страни и територии по света. За формиране на крайните резултати са използвани 35 различни източника на информация и мненията на десетки хиляди граждани, експерти, неправителствени организации и държавни чиновници.

Качеството на държавното управление приема стойности от -2,5 до 2,5 (колкото по-висока е стойността, толкова по-добър е резултатът) и се измерва в следните шест категории:

  • Зачитане на общественото мнение и отчетност на държавните органи - възможността на гражданите на изследваната страната да участват в избора на правителство, като тук се включва и степента на свободата на словото, сдружаването и медиите. Преди 2000 г. резултатът на България е доста нисък, но през последните години се запазва значително стабилен и формира резултат от 0,60 за последната 2008 година. България трябва да се стреми към прозрачно управление и гласност.
  • Политическа стабилност и отсъствие на насилие - вероятността правителството да бъде дестабилизирано по неконституционен път или с прилагане на насилие, включително тероризъм. След рязък скок в периода 1996 - 1998 г. политическата стабилност в България започва да намалява до дъното през 2004 г., след което бавно достига 0,39 за последните две години.
  • Ефективност на работата на правителството: качество на публичните услуги, качество на работата на държавните служители и тяхната независимост от политически натиск, качество на законотворчеството. Качеството на работата на правителството в България през целия разглеждан период е на доста ниско ниво. Основните причини за това за голямата, мудна и скъпа администрация и политическият натиск, който се оказва при взимането на решения.
  • Качество на законодателството - способността на правителството да формулира рационални политики и законодателни актове, които подпомагат развитието на частния сектор. Въпреки, че това е най-високият резултат на България, неговото значение има огромна роля за развитието на частния сектор. Много често законодателството пречи на развитието на бизнеса и поставя бариери пред предприемачеството.
  • Върховенство на закона - степента на доверие на различните субекти в установените обществени норми, в т.ч. зачитане на правото на собственост, ефективност на полицията и съда, ниво на престъпност. Резултатът на България по този показател е на изключително ниско ниво през целия разглеждан период. Недоверието в правораздавателните органи и непредвидимостта на законотворчество е България са определящи при формирането на сигурността, която изпитват гражданите и бизнеса.
  • Контрол върху корупцията - степента на използване на публичната власт за лична изгода. По този показател България отбелязва най-нисък резултат, който може да определи страната като силно корумпирана. Причините за това варират от доказателствата за корупционни практики до липсата на антикорупционни мерки. За да се намали и премахне корупцията на първо място е нужно да бъдат елиминирани основните системни източници, които изхождат от самите закони.

Средният резултат на България по всички показатели е 0,3, което, въпреки, че е над средата, е доста нисък резултат в сравнение с този на другите европейски държави. Особено ниски са стойностите по показателите върховенство на закона (по-ниски от тези на Румъния и Черна гора) и контрол върху корупцията (по-ниски от тези на Румъния, Сърбия и Македония), а най-високият резултат България получава при качеството на регулаторните режими. България има нужда от добра нормативна база и нейното спазване, малка и ефективна администрация и изкореняване на корупционните практики по всички етажи на властта.

Резултати на България по шестте показателя