Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Кабинетът с нови предложения за обществени поръчки

Автор: Зорница Славова / 05.09.2013
Оцени тази статия:

След изказаните намерения на правителството част от обществените поръчки да са запазени за хората с увреждания, вече е готов и достъпен Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки (ЗИД на ЗОП), внесен миналата седмица от Министерски съвет. Всъщност промените в Закона са част от правителствените мерки, които целят облекчаването на бизнеса. Разбира се, в документа личат както добри намерения, така и откровен популизъм.

  • Електронни обществени поръчки

Част от промените се отнасят до електронното управление, което е стъпка в правилната посока. Така например, възложителите ще са длъжни да поддържат „Профил на купувача”, където ще публикуват в електронен вариант всички документи по подготовката, избора на кандидати, извършената работа и контрола при обществените поръчки.

Предвижда се и администрациите да не могат да изискват от кандидатите документи и данни, които вече са събрани или създадени от държавен орган. Взаимодействието между администрациите е от ключово значение за доброто административно обслужване и ще спести много усилия и разходи на бизнеса и гражданите, но дали е осъществимо? Електронното правителство все още не е развито в достатъчна степен, особено на общинско ниво. Данните, които ИПИ събира във връзка с изданието „Регионални профили: показатели за развитие”, показват, че средно за страната общините едва достигат еднопосочно взаимодействие с гражданите и бизнеса, което отговаря на второ поколение електронно правителство от общо четири степени. Разбира се, сред общините има и добри примери за по-напреднала степен на електронните услуги (3-та или 4-та, съответстваща на двупосочно взаимодействие или транзакция), но те са по-скоро изключения.

Друга промяна в посока на използваните технологии е публикуването на документите за участие в интернет, докато досега те задължително трябваше да се купуват от участниците и на хартия.

  • Търсене на най-добрите оферти

Ключов текст в законопроекта е отпадането на изискването за оборот при кандидатстване за обществена поръчка. Така новосъздадените предприятия, които досега бяха спъвани с това условие, вече също ще могат да участват в процедурите. При наличие на изисквания за опит и квалификация на хората, които ще изпълняват възложените задачи, това не означава непременно вълна от некачествени кандидатури. В действителност изискуемият оборот при някои от обществените поръчки е доста висок и е непосилен за голяма част от фирмите. Разбира се, кандидатите трябва да докажат, че разполагат с необходимия ресурс, за да извършат поръчката.

Промените предвиждат и създаването на отделен член в ЗОП, който прецизира начина на оценка на офертите при търсене на икономически най-изгодната оферта. В текста изрично се посочва, че „не се допуска включването на показатели за оценка, които не са пряко свързани с предмета на поръчката, както и показатели, които отчитат времето за извършване на плащанията в полза на изпълнителя (отложено или разсрочено плащане)“ (§24 от ЗИД на ЗОП).

  • Повече прозрачност и повече контрол

Освен с поддържането на „Профил на купувача”, в законопроекта са предвидени още няколко мерки за повишаване на прозрачността и затягане на контрола в целия процес на възлагането на обществените поръчки. Така например, възложителите ще трябва да публикуват съобщение в средствата за масово осведомяване за обявената обществена поръчка.

Контролирането пък ще се осъществява от всички засегнати страни. С измененията сигнали за нередности ще може да подаде всеки, и то по електронен път. Освен това контролът по изпълнение на договорите ще се осъществява от Сметната палата и Агенцията за държавна финансова инспекция (досега тези институции контролираха само изпълнението на самия Закон за обществени поръчки). В допълнение, срокът за произнасяне на Комисията за защита на конкуренцията по жалби под определен праг е намален наполовина – от един месец на 15 дни.

  • Обществени поръчки за хората с увреждания

Още преди да е публикуван текстът на Законопроекта, правителството ясно изрази намерението си част от обществените поръчки да се възлагат само на специализираните предприятия на хората с увреждания. Преди две седмици коментирахме тази промяна и посочихме недостатъците от ограничаването на конкуренцията, неефективното харчене на публични средства и възможностите за манипулации. Сега тези аргументи продължават да са в сила. Всъщност в законопроекта има една промяна. Първоначално бе замислено определени поръчки да се обявяват само за такива предприятия и само ако няма кандидати, да се прави нова процедура, при която да се приемат кандидатури и на други предприятия. В публикувания законопроект вече се предвижда всички да имат право да кандидатстват, но ако сред кандидатите има предприятие на хора с увреждания, „офертите на останалите участници не се разглеждат и оценяват” (§ 10 от ЗИД на ЗОП). Вероятно администрацията не иска да пилее време и ресурс за провеждане на втора процедура, в случай че предприятията на хората с увреждания нямат интерес към първата процедура. Тази промяна обаче ще доведе до загуба на време и ресурс за безсмисленото участие на много фирми, ако все пак при провеждането на процедурата се яви предприятие на хора с увреждания. Да не говорим, че тази преференция за такива предприятия ще даде стимул за създаването на множество „кухи” предприятия на хора с увреждания само и само за да участват и печелят без или с ограничена конкуренция обществени поръчки. Това по всякакъв начин противоречи на намеренията за облекчаване на бизнеса и намаляване на бюрократичната и административна тежест.