Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Известният неизвестен институт

Автор: Красен Станчев / 03.10.2008
Оцени тази статия:

Институтът за пазарна икономика е част от историята, ако не на друго, то поне на стопанската политика и мисловните нагласи спрямо българските стопански феномени.  Много неща за института не са известни, други са забравени и биографията му вече обраства с митове. През януари и март т.г. се навършиха петнадесет години от създаването и регистрацията на ИПИ.  Това е подходящ повод да се опитам да обясня част от неговите особености и успеха.

Необходимостта

от икономически мозъчен тръст, който да следва ценностите на свободата на отделния човек и ненамесата на държавата в стопанството, се предчувстваше от средата на 1980-те.  Тя стана съвсем очевидна през 1989 г. и крайно належаща през 1991-1992 г.

През декември 1989 г. в една от големите аудитории на университета се състоя среща на около 720 човека за обсъждане на „какво да се прави" в икономиката.  Това бе митинг на интелектуалци, икономисти и просто хора, мечтаещи за свобода и благоденствие, с причудливи идеи, блуждаещи между пълното неразбиране и утопизъм до рационално предчувствие на онова, което предстоеше. 

Малко преди това Жельо Желев, на 4-ти или 5-ти декември, бе включил като цел в учредителната декларация на СДС „пазарната икономика".  Но две от учредителните организации на съюза обсъждаха дали да не се заличи тя от декларацията.  Аргументът бе нещо от рода: „чакай, ние нали сме с лява ориентация?".  В СДС още дълго нямаше съгласие по този принцип, може би чак до 1997 г.  Опит да се опише какво е нужно да се прави в икономиката се появи през февруари - март 1990 г., в една малка книжка на издателство „Наука и изкуство", озаглавена „Плурализмът".  (След това почти всички автори станахме съставители на програмата на СДС.)

Липсата на политическо виждане в защита на пазарните реформи си пролича във Великото народно събрание и всички негови актове.  Тази неориентираност особено изпъква при обявяването на възгледите за реформи на Ричард Ран, Роналд Ът и техните колеги. Аз се сприятелих с много от тях тогава и през годините те помогнаха много и на института.  Но нито социалистите, нито демократите, с малки изключения, схващаха сложността на задачата за системно прокарване на пазарни реформи, но и едните, и другите, изпитваха явен страх от нея.  От март до август 1991 г., успехът на първия старт на реформите доказа, че пътят е правилен.  Той бе дело на шепа съветници на групата на Ричард, които президентът Желев приюти като свой икономически екип през 1990 г. (доколкото старата конституция му даваше такова основание) и които учредиха малко по-късно Агенцията за икономическо програмиране и развитие - правителствения мозъчен тръст, първоначално ръководен от Венцислав Антонов и Румен Аврамов, разбит от министър Гечев и възстановен при следващото правителство под ново име.   

Учредяването

Дори тази агенция обаче не можеше да направи много за промяна на обществените и политическите нагласи спрямо реформите, да ражда и разпространява алтернативни на правителствените пазарни решения.  А и не това й беше работата.  Икономическите университети и институти спяха в икономическите утопии от средата на ХХ век.  Те също не бяха алтернатива.

Идеята за създаване на независим икономически мозъчен тръст изкристализира от неуспешния опит на Ричард и Роналд и бе осъществена най-вече по настояване на Огнян Пишев.  Той бе не само свързан със споменатите групи и усилия, но бе вече и посланик във Вашингтон, където имаше възможност сам да се запознае с работата на подобни мозъчни тръстове.  Моята роля първоначално бе да подпомогна учредяването със съвет и организация.

Задачата да събере средства за създаването на бъдещия институт се падна на Марго Мейкол, бивш секретар на Икономическия съвет на президента Рейгън.  Тя бе убедена от Ричард и Огнян да я поеме, създаде специална корпорация - "Chesapeake Associates" и отвоюва от Агенцията за международно развитие на САЩ необходимите средства.  Обичайните предполагаеми водачи на реформите вече бяха или на държавна работа, или искаха да приберат средствата, отпуснати на Марго, за своите организации.  Убеден в нуждата от такъв институт, без много да му мисля, аз приех предложението да поема отговорността за него.

Учредителите далеч не бяха само икономисти, онези сред тях, които днес са малко известни, са Андрей Евтимов, Райна Карчева, Рачо Петров и Франсуа Фризон-Рош.  Учредяването стана на 31 януари 1993 г., в офиса на Иван Кръстев и Чавдар Кюранов.

Кръстник на института е Огнян Пишев.  Моят идеал бе "American Enterprise Institute" или "Institute of Economic Affairs" - първият съвременен мозъчен тръст, създаден по идея на Фридрих Хайек. В предложените от мен наименования не се четеше ясно мисията на института.  А тя оттогава до ден днешен е „да развива и защитава пазарните подходи за преодоляване на предизвикателствата, пред които гражданите на България и в региона са изправят."

Доходите на ИПИ

Първоначалното дарение бе 46 хиляди щатски долара - в оборудване на три-четири работни места и средно заплащане от около 250 долара на месец.  Учредителите постановихме ИПИ да не ползва никакви привилегии от правителството на България, каквото и да е то, под каквато и да е форма.  Марго Мейкол постави допълнителни условия: осигуряване на още 46 хиляди за срок от една година.

Мисията на института и репутацията на членовете на управителния и консултативните съвети на ИПИ (за тях ще кажа след малко) предполагаше, че ние не можем да приемаме дарения, придобити насила или с кражба.  Когато тези дни правех равносметка, общата сума на такива предложени ни дарения за годините, докато аз представлявах ИПИ (до 2007 г.), се оказа равностойна на около два милиона евро. 

Една шеста от нужните допълнителни 46 хиляди бяха осигурени от Фондациите „Отворено общество" и „Фридрих Науман".  Изпълнението на договора с Марго бе възможно само чрез продажба на знания и консултантски услуги. 

В периодите на икономическа нестабилност клиенти ни бяха инвестиционни банки, след 1997 г. - всеки, който търсеше (на конкурентна основа) свободни пазарни решения в България, на Балканите и Европа изобщо.  За прагматичната насоченост на института особено значение имаше работата с инвестиционните банки: независимо от сложността на макроикономиката, статистиката и анализа, всичко, което правихме за тях, трябваше да завърши с една от трите думи: „купувай", „продавай" или „почакай".

Идеите на ИПИ

Те бяха повлияни от избора на името, мисията и от кариерата на Марго. Консултативният съвет на ИПИ дълго време се състоеше предимно от реформатори от правителствата на Рейгън и Татчър.  Не мога да не спомена поне имената на Крис де Мут, Бил Нисканен, Майк Муса, сър Алън Уолтерс, Берил Спринкъл и Алън Мелцер, а също и самите Ричард и Марго, и, разбира се, Фридрих Бауерзакс.

Управителният съвет, - който поне наполовина винаги се е състоял от хора от частния сектор (Мартин Заимов, Левон Хампарцумян, Георги Захариев, Андрей Евтимов и Франк Бауер), но който винаги е обединявал реформатори, - е определял приоритетните теми на заниманията му именно от гледище на частната собственост и пазарните решения.

Те искаха още институтът да бъде и идеал на корпоративно управление. В основата на работата му бяха и донякъде са все още в сила три правила:

  1. Той не е собственост нито на хората, които работят в него, нито на изпълнителния директор; такъв е управителният съвет.
  2. Членовете на съвета не получават възнаграждения от института.
  3. Изпълнителният директор има право да изразходва еднократно не повече от шест хиляди (днешни) лева.

По настояване на Мариана Тодорова всички отчети на ИПИ са одитирани от фирма с безупречна репутация и са публични.  

Нововъведенията

Списъкът на пионерските начинания на колегите и моя милост в областта на икономическия анализ и икономическата политика в България и нова Европа е доста дълъг - 25 теми и около 30 инициативи за реформи.  Към тях трябва да добавя и около 500 анализа на възможните въздействия на различни политики и законодателни актове. Тук бих могъл само да щрихирам някои от тях и начина, по който са разработени нашите анализи и препоръки.

В периодите на макроикономическа нестабилност ние се занимавахме с макроикономическа политика и статистика, приватизация и анализи на политически риск. Това бяха годините до 1997 г., но защитата на частната собственост и икономическата свобода са постоянно занимание.  Данъците и квази-данъците, премахване на пречките пред бизнеса и благосъстоянието преобладават в периода след 1997 г..  Изследванията, поддържащи аргументи и решения в тези насоки, включително такива, които водят до нужната за такава промяна на политиката и мисловните нагласи, са също постоянно занимание.

Без много подробности мога да спомена следните инициативи и техните резултати.

  1. Заниманията ни с правила на капиталовите пазари (1993-1995) подпомогнаха (тогава ние си партнирахме с „Капитал") за разрушаването на "пирамидалните" инвестиционни договори.
  2. Първото в България изследване на разходите по учредяването и функционирането на частния сектор (1996, първоначално публикувано в „Капитал") доведе до създаването на методики за наблюдение на квази-данъците и на "странни" стопански феномени като рекет и сивота на икономиката; онова, което бе ново преди дванадесет години, а сега се прилага почти от всички, включително и от журналисти.
  3. Анализите ни на политически риск (до 1997) подпомогнаха инвеститорите в български дългови инструменти, запазиха страната от повторен мораториум върху дълга и съдействаха за възприемането на системата на валутен съвет.
  4. Съставянето на алтернативен на правителствения бюджет (след 2003) доведе до въвеждане на линеен данък от 10% и намаляване на други данъци, защото бе открит (от Георги Ангелов) подходящият инструмент за убеждаване.

Иновационни са и начините на работа на ИПИ.  Освен споменатите ценности и мисия, които са част от договора за работа в ИПИ, тези начини могат да бъдат формулирани като следните максими.

  • Не вярвай в благонамерени диктатори.
  • Когато пишеш за "добрия цар" - публикувай онова, което му даваш.
  • 25% от времето отделяй за преса и медии.
  • В икономиката става дума за отношения между хората, а не за нещата извън тези отношения.
  • Стопанското развитие се измерва преди всичко с разширяването на свободата на избора.

Запазването на репутацията

Споменатата смесица от ценности и начин на работа позволиха на института хем да допринася за благосъстоянието на гражданите на България, хем да възпита поколение от свободомислещи и талантливи анализатори.  Те вече светят със собствена, а не с отразена светлина.  Репутацията на института не бе накърнена от действията и облика на никой от свързаните с него през тези петнадесет години.  ИПИ е първият мозъчен тръст в нова Европа, който надрасна своите учредители и наистина се превърна в добре управлявана корпорация с нестопанска цел.