Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Извънпарламентарната етика и духът на парламентаризма в 45-ото НС

Автор: Иван Брегов / 23.04.2021
Оцени тази статия:

Само за седмица в Народното събрание се чуха и случиха неща, които доскоро изглеждаха немислими. Духът на парламентаризма, макар и недодялано, намира своите естествени очертания в 45-ото Народно събрание. На първо място – аргументираният дебат по съществените за живота на българската държава теми се завръща – досега никой не смееше да говори за корупция, реформа на съдебната власт и отчетност на главния прокурор. А ето че основната тема – за справедливостта, тоест и за организацията на съда и прокуратурата, е на дневен ред. Второ по реда си е възстановяването на естественото състояние на баланса между отделните власти и отчетност на министрите пред обществото в лицето на народните представители. Вярно, Борисов е с поредния скъсан менискус, но по-важното – Борисов е със скъсана харизма и дори вече и ДПС си дава фасон на привидно недоволство. И като че ли и най-същественото е наяве – появиха се задълбочени законопроекти, изготвени от Демократична България, по отбягвани болежки като – изменения на Конституцията, статута на КПКОНПИ, организацията на Висшия съдебен съвет, при това съобразени с международните препоръки към страната. Разбира се, за да не се чувстват похвалени партиите „освободителки” от ГЕРБ, БСП и ДПС (менте патриотите ни самоосвободиха засега), можем да отправим някои бележки към крехкия парламентарен живот.  

Процедурализмът изисква и законосъобразност на действията

Наглед смелото решение, известно като „мораториум”, целящо да озапти раздаването на постове, концесии, държавна собственост и пари в последните дни на правителството Борисов 3, е съвсем на ръба на законността. Макар и мотивите на голяма част от партиите да са основателни, едно такова поведение оставя усещане за действие в разрез с Конституцията – не бива и не може Народното събрание със свой акт да изземва правомощия на Министерския съвет. Ако пък толкова много Мая Манолова и Корнелия Нинова, и двете с юридическо образование, искаха да спрат злоупотребите, възможни бяха и по-издържани действия. Този кулоарен устрем може и да се харесва на избирателя, но отваря вратата на популизма, а през нея и други болести за демократичния живот могат да нахлуят.

И тук е важно да направим едно разграничение – назначаването на управители и членове на управителните и надзорни тела на държавните компании следва да бъде отделено от попълването състава на държавните независими регулатори. Процедурите за първите назначения в предприятията започнаха по силата на новоприет закон далеч преди изборите и следват своя естествен ход. Желанието за следизборно целесъобразно разместване на постовете може да се случи по няколко законово издържани начина, нищо не налага настоящите мерки, които ще влекат хем удар по закона, хем плащане на обезщетения. Далеч по-значимо внимание заслужават образуванията, призвани да пазят реда и обществения интерес от политическо вмешателство – като се почне от ВСС, ИВСС, СЕМ, КЗК и т.н. Там ГЕРБ, със скритото съучастие на ДПС и БСП, удължава мандати, не провежда избори само и само да окопае послушни към партийните централи лица. Липсват законови предложения или преговори за стартиране на процедури, какъвто е случаят с Инспектората към Висшия съдебен съвет. С право можем да наречем бутафорния мораториум парламентарен примитивизъм.

Съдебната власт и главният прокурор

Предложението на Демократична България да бъде задължен главният прокурор да се явява на изслушване в НС на всеки три месеца получи обезвреждане от ДПС като към това задължение отново неправилно бяха пришити и двамата председатели на Върховните съдилища. Именно в този еднакъв статус между съдии и прокурори се коренят несполуките на десетилетния преход на обществото ни. За да е ясно – какъв отчет да даде един председател на ВКС като нито решава делата на долните съдилища, нито им дава указания, нито им изземва преписките, всичко което има право да прави Главният. И точно тук пролича отново познатата тройна коалиция между ГЕРБ, БСП и ДПС. Ако трябва да се съставя правителство на подчиняването на съда и вихрещата се корупция тези три партии са доказали, че имат „експерти” и неограничен ресурс.

Спорът за отчетността на главния прокурор  се пренесе и сред по-чувствителните догматици по наказателен процес. Те веднага отпочнаха дебат провеждал ли главният прокурор наказателната политики на държавата или бил длъжен да се отчита само за приложението на закона. Като съберем активността на прокуратурата по избори, КТБ аферата и пасивността ѝ по Осемте джуджета, премиерските чекмеджета и други подобни ще видим, че главният прокурор води сериозна политика или направо икономическата политика на страната – отглежда и назначава новобогаташи, притиска и обезимотява неудобни на властта лица. И ако това не е политика, не знам какво е? При това за тези си правомощия, установени с Конституцията и Закона за съдебната власт, ни пред съдебния съвет се отчита, нито пред Народното събрание, нито на избори се явява.

Законодателният процес

Определено това е крайъгълният камък за това Събрание и това се видя в преуреждането на Избирателния кодекс. И може би ролята на този Парламент е да върне първо желанието на хората да станат политически активни и правейки това да обезпечи достъпна за всички български граждани по света достъпна процедура. Законопроектите на досега извънпарламентарната опозиция от ИТН, ДБ и ИМВ си приличаха по това да се улесни вотът в чужбина, да се създаде избирателен район „Чужбина” и да бъде допуснато видеонаблюдение при преброяването на гласовете. В самото обсъждане пролича скалъпеният проект на ГЕРБ като бе убедително разобличен от Ива Митева – вече председател на НС и бивш кадър на парламентарната администрация. Накрая обаче всички проекти, без този на ИТН, бяха отхвърлени въпреки тематичното си родство. Това действие е за отбелязване, защото практиката и приложението на Правилника на НС изисква да се приеме обединен законопроект и след това да се премине към прецизиране на текстовете. Наглед несъщественото действие издава обаче друго – първата сред новите парламентарните партии е склонна към тотална доминация, а така чрез налагане трудно ще печели съмишленици в Парламента. За големи промени трябват силни мнозинства, а за конституционни изменения опозиционерите на ГЕРБ- ДПС-БСП трябва да се научат да броят до 180.

Особено внимание заслужава поведението на парламентарната група на Демократична България. Предложеният от тази формация конституционен законопроект и доразвиващите концепцията съпътстващи промени в Закона за съдебната власт и Закона за КПКОНПИ показват търсенето и предлагането на съществени разрешения за реорганизацията на съда, прокуратурата и действителната борба с корупцията. Този законодателен подход съвпада с маниера на Христо Иванов от 2014-2015 г., когато той и екипът му представиха Стратегия за съдебна реформа, конституционен проект, обвързан и с промени на устройствения за съдебната власт закон. Подкрепата или отхвърлянето на предложенията на ДБ от партиите с лидери Манолова и Трифонов ще ги затвърди или разобличи като реална алтернатива на статуквото. По това и ще ги познаете.

Разбира се и на ДБ не ѝ липсват самодейни белези като този за намаляване на законната лихва. При изрядни правила за кредитиране и принудително събиране на дълговете лихвата е най-малкият проблем. Тя основно служи да стимулира активното поведение на длъжника, в това число и да уведоми, че е в затруднение и да опита да предоговори плащанията си, а не просто кредиторът му да го гони докато той се укрива. В тази светлина бъдещ закон за личния фалит е неизбежно решение. Такъв бе предложен от някогашния Реформаторски блок и по-добре от ДБ да се върнат към него отколкото да се заиграват с обезвреждането на доказано работещи институти.

В заключение

За да се върне духът на парламентаризма не е нужна надпревара по популистки теми или кой колко законопроекта ще внесе в НС. Редно е да се помисли какво заслужава подкрепа и кое пълно и аргументирано отхвърляне, за да успее това, а вероятно и следващото НС, да извърши микрореформи с положителен знак там, където е трудно да събере мнозинство. И да помисли за неотложните реформи в областта на правосъдието, които изискват висока политическа ловкост и добра коалиционна култура. Именно съдебната реформа е в състояние трайно да разруши модела Борисов, в който буйно живеят корупцията, неравенствата и безправието. Твърде вероятно е през юли да ходим на избори отново. „Революцията застива в най-топлите месеци!” е възкликнал Сен Жюст към Робеспиер малко преди гилотината. Термидор или горещникът, както са го наричали французите, или именно юлският месец ще определи бъдещето на страната.