Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изучаване на общественото мнение или оценка на законите?

Автор: Петър Ганев / 23.08.2013
Оцени тази статия:

Напоследък упорито се заговори за закриването на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Народното събрание. Появиха се и информации за нарушения, които доведоха до кадрови промени в структурата. В едно от последните си изказвания председателят на парламента аргументира закриването на НЦИОМ и с идеята за ново звено към парламента, което да се занимава с оценка на законите. За момент ще оставим настрана това ненужно противопоставяне на двете звена, за да коментираме закриването на центъра.

Кому е нужен НЦИОМ?

Важно е да се отбележи, че аргументите за закриването на НЦИОМ не са толкова в полето на ефективността или въобще работата на центъра, колкото в общата рамка на дебата за функциите на държавата. Това, че в НЦИОМ са открити нарушения (ако има наистина такива), едва ли би било изненада – та в коя държавна структура няма такива? Очевидно има и сериозни проблеми с прозрачността, тъй като центърът дори няма собствен интернет сайт, а бюджетът му не е лесно достъпен[1]. Тези проблеми обаче идват след основния въпрос, а именно защо му е на парламента да има собствено звено за изучаване на общественото мнение?

Подобен въпрос, отнасящ се до която и да е било държавна функция, винаги може да събуди известни симпатии. Лесно е да се формулира първичен отговор от сорта на „е защо не, хубаво е да има”. Да, хубаво е, ама всичко си има своята цена и алтернативи и следва да бъде разглеждано през тази призма. Ако припознаем, че дадена функция е присъща на държавата, например изследването на общественото мнение, то това води след себе си неизбежно появата на някаква административна структура и обичайните разходи/рискове на държавните начинания – тежест за данъкоплатците и риск от политически натиск в работата на съответното звено. Няма как тежестта върху данъкоплатците да е по-ниска или политическите интриги поне малко да се оттеглят от живота ни, ако не преразгледаме държавните функции и не изоставим някои от тях. Всички други козметични оптимизации са временни и не променят много.

Изучаването на общественото мнение е сфера, която съвсем не е резервирана за държавата и отдавна е доминирана от многото частни играчи на пазара. Трудно е да се намерят каквито и да е аргументи в полза на това данъкоплатеца да поеме известна тежест, за да си има държавата собствен център за изучаване на общественото мнение, който не върши нищо по-различно от всички други на пазара.

Дейността на НЦИОМ по същество е търговска, т.е. центърът а практика работи като търговско дружество – конкурирайки се с други агенции за поръчки, но едновременно с това получава сигурно бюджетно финансиране като държавна структура чрез бюджета на Народното събрание. Предвид сигурната бюджетна субсидия, обаче, НЦИОМ няма голям интерес да търси външно финансиране и да разширява дейността си. От друга страна, възлагането на проучвания от Парламента и други държавни институции на НЦИОМ, без да се състезава за конкретната поръчка с други подобни (търговски) социологически агенции, създава риск от по-високи от пазарните цени срещу по-ниско качество на крайния продукт. Освен това, предвид специфичната му дейност, а именно проучване на общественото мнение – съществува (а и често се материализира) риск от субективни и нереални резултати, фаворизиращи определени партии и структури, както и парламента като институция.

Предвид търговската дейност на НЦИОМ и по-горе откроените проблеми с конфликт на интереси и т.нар. склонност към субективност (bias) заради собствеността му, би следвало центърът да се закрие веднага.

А необходимо ли е звено за оценка на законодателството?

Съвсем друга е историята с оценката на законите, която не е просто някаква нова функция на държавата, а на практика е част от законодателния процес. Повече от 90% от законопроектите, внесени и разглеждани от Парламента, са придружавани от една-две страници мотиви, които разказват проекта и не дават никаква допълнителна информация, която да убеди заинтересованите страни/вземащите решение в необходимостта от приемането му. Това от своя страна затвърждава впечатлението, че проектите на нормативни актове се изготвят в следната обстановка:

  • Без ясно знание какви ще са реалните последици от предложението;
  • Без ясна информация какви ще са необходимите разходи за държавата, бизнеса, гражданите и изобщо всички засегнати страни;
  • Без провеждане на обществени консултации със засегнатите страни, които да потвърдят/отхвърлят/подобрят конкретните предложения;
  • Без информация дали предложенията могат реално да се приложат, контролират и наблюдават от администрацията.

Калпави законопроекти[2] се внасят както от Министерския съвет, така и от отделните депутати, но към момента няма структура, която да е отговорна за качеството на законите. Появата на подобно звено в парламента няма да реши всички проблеми, но може да бъде една допълнителна преграда, която спира лошото нормотворчество. Важно е и една такава структура да не се изпразни от съдържание[3], като просто прави някакъв правен анализ на текстовете (дали отговарят на европейското законодателство, например), а  да изготвя или да следи за наличието на адекватна оценка на въздействието от всеки нов законопроект.

В заключение можем да кажем, че единственото общо между двете предложения е фактът, че става въпрос за две структури към Парламента:

  • Едната (НЦИОМ), която осъществява чисто търговски функции и трябва да се закрие; и
  • Втората (Звено за оценка на законите), липсата, на която ще учуди всеки трезвомислещ човек и трябва да се създаде час по-скоро.

Всякакви опити съдбата на едната да се обвърже с другата са манипулиране на общественото мнение или хвърляне на прах в очите за истинските намерения на управляващите.

 


[1] Можем само да се ориентираме приблизително четейки Бюджетът на Народното събрание за 2013 г. по програми, в който в Програма 3 „Връзка с избирателите и народно представителство” е включен и бюджетът за НЦИОМ, заедно с дейности като обработване на кореспонденция с граждани и организации, осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на НС и др.

[2] За цената на лошия законодателен процес в България можете за прочетете тук: http://ime.bg/var/docs/2012ind/Bulgaria_In_International_Rankings_2012.pdf, стр.83-93.

[3] Преди години например съществуваше Консултативен съвет по законодателство, който по никакъв начин не повиши качеството на законодателния процес.