Изследване на свръхданъчното бреме в Съединените щати

Един от основните въпроси в публичните финанси се отнася до подходящия размер на правителството. Въпреки че икономическата наука сама не може да даде отговор на този въпрос, икономистите могат да помогнат на политиците да изчислят някои ключови стойности, от които те се нуждаят, за да достигнат до добри решения.

През 1939 г. разходите на федералното правителство в Съединените щати са били 10% от БВП. Този показател почти се удвоява през 1962 г., когато достигат 19%. Делът на тези разходи остава относително постоянен след това и те се повишават до 21% от БВП.
Да погледнем към бъдещето – бързото застаряване на населението през следващите няколко десетилетия ни подсказва, че предстои значително нарастване на правителствените разходи, освен ако не се случи фундаментална промяна в основните държавни програми. Според изчисленията на Службата по бюджет към Конгреса през следващите години те ще нараснат от 9% от БВП през 1996 г. до 17% през 2030 г.

Трябва ли Съединените щати да продължават да поддържат съществуващите програми, които изискват толкова голямо нарастване на правителствените разходи и следователно на данъците? Много важен аспект на този въпрос е оценката на свръхданъчното бреме, свързано с промените в данъците. Изчисляването на това бреме за финансирането на по-високите разходи може да бъде декомпозирано концептуално на две части. Първата се отнася до промяната на данъчната ставка, необходима за събирането на достатъчни приходи. Тя зависи от данъчната база, типа на данъците и начина, по който повишаването на ставката изменя поведението на данъкоплатците. Втората част произтича от промяната на ставката и мъртвото тегло като се отчитат различните начини на въздействие върху поведението на данъкоплатците.

Първо, по-високите данъчни ставки биха могли да намалят предлагането на труд и в дългосрочен план предлагането на капитал и по този начин да намалят облагаемия доход от труд и капитал. Предлагането на труд обхваща не само участието в работната сила и отработените часове, а освен това и избора на работа, натрупването на човешки капитал, местоположението и условията на работа и степента на усилията, риска и отговорността, които поемат хората. Големината на тези реакции зависи от ефектите на дохода и на заместването.

Второ, по-високите данъчни ставки променят формите на заплащането за труда. По-високите пределни данъчни ставки по доходите от труд предизвикват замяна на облагаем доход с необлагаеми допълнителни придобивки и по-приятни условия на работа. Степента на тези замени отразяват ефектите на дохода и на заместването, тъй като по-ниският нетен доход намалява търсенето на допълнителни придобивки. По същия начин по-високият данък върху доходите от лихви предизвиква промяна в портфейлите към по-ниско облагаеми ценни книжа или такива с отложено облагане. По-високите ставки върху доходите от дивиденти водят до по-голям процент на неразпределена печалба.

Да се върнем сега на свръхданъчното бреме. Една от основните причини, поради които икономистите не са си свършили работата по образоването на публиката за това явление е, че много икономисти вярват, че увеличението на данъчните ставки ще причини само малко мъртво тегло. Това обаче, не е вярно, защото започваме анализа при наличие на изкривяване породено от данъците. Повишаването на съществуващ данък от 30% с 5 пункта води до свръхданъчно бреме, което е повече от 10 пъти по-голямо от свръхданъчното бреме свързано с въвеждането на нов данък от 5%.

Ключът към изчисляването на допълнителното свръхданъчно бреме е да се разбере, че данъчните закони разделят всички стоки и услуги на две категории. Обикновените стоки и услуги се купуват след данъчно облагане. Преференциалните стоки се купуват с необлагаеми средства и разходите за тях се изваждат от облагаемия доход. Промените в пределната данъчна ставка променят относителните цени на обикновените спрямо преференциалните стоки. При нулева пределна ставка двата класове стоки имат еднакви относителни цени. При пределна ставка от 50% относителната цена на обикновените стоки е два пъти по-висока от тази на преференциалните стоки. Но относителните цени в рамките на всяка категория не са засегнати от пределната ставка. Мъртвото тегло от промените в пределната ставка следователно зависи от еластичността на търсене на преференциални стоки спрямо нетната им относителна цена.

Изчисляваме приходите и мъртвото тегло от повишаването на всички подоходни данъци с 10%. Ако не се отчете поведенческата реакция това ще доведе до увеличение на приходите с 56 млрд. дол., но ако се отчете тези приходи ще са 26 млрд. дол. Повишението с 10% също така повишава мъртвото тегло с 43 млрд. дол. По този начин финансирането на допълнителни правителствени разходи в размер на 26 млрд. дол. причинява свръхданъчно бреме от 43 млрд. дол. или 165% от допълнителните приходи. Общият разход за всеки допълнителен долар за правителството, който включва неговите приходи и допълнителното бреме по този начин е 2.65 дол. Тоест, това означава, че пределното свръхданъчно бреме за всеки долар приход за правителството е 1.65 дол.

Последната концепция, която бих искал да коментирам се отнася до факта, че данъците върху спестяванията не създават мъртво тегло, защото спестяванията не са чувствителни спрямо реалните лихвени проценти. Разбира се, съществуват множество противоречия за реакцията на спестяванията към нетната възвращаемост. Но дори ако повишаването на реалните лихви не доведе до промени в спестяванията, по-високият данък върху инвестиционния доход може да причини съществено свръхданъчно бреме. Основанието за това е, че то не зависи от промяната на спестяванията, а от изкривяванията в избора на момент за потребление – спестяването е всъщност разход за бъдещо потребление. Следователно данъкът върху него означава по-ниско ниво на потребление след пенсионирането и отново свръхданъчното бреме е значително.