Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изследване на частните училища за бедни в страните с ниски доходи на населението

Автор: Джеймс Тули & Полин Диксън / 09.11.2007
Оцени тази статия:

Редица наблюдатели споделят мнението, че частният сектор не може да даде голям принос в осъществяването на една от Целите на хилядолетието за развитие3 - „образование за всички" - до 2015 година. Често пъти се възприема, че частното образование обслужва единствено елита или средната класа, но не и бедните. Предполага се, че нерегистрираните или непризнати частни училища са от най-ниско качество и поради това правителствените органи трябва да разработят по-подробна правна уредба за тях или дори да ги закрият.

Получените резултати от двегодишното ни задълбочено изследване в Индия, Гана и Кения показват, че подобни заключения са неоснователни. Ние сме убедени, че частните училища наистина могат да играят и вече играят важна, макар и „невъзпята" роля образованието да обхване бедните и да се удовлетвори потребността им от образование.

Първата част на нашето проучване представлява систематично преброяване и обзор на всички начални и средни училища - държавни и частни, в избрани райони с население с ниски доходи. Във втората част се изследва стратифицирана произволна извадка, състояща се от 2 000 до 4 000 деца от всеки един район. Ние проведохме изпити по математика, английски език и по още един предмет (в Африка). Децата и учителите бяха подложени на тест за изследване коефициента им на интелигентност (IQ), а въпросниците бяха попълнени от ученици, родители, учители и директори.

Открихме, че във всеки един район преобладаващото мнозинство от децата учат в частни училища. В районите, официално определени като бедняшки квартали на трите зони в стария град на Хайдарабад 4, има 918 училища, от които 35 процента са държавни, което е по-малко от 37-те процента непризнати частни училища. Като цяло 65 процента от децата в училищна възраст в тези райони с ниски доходи посещават частни училища, които не получават странична помощ. В района Га в Гана (селски район-предградие, което обгражда столицата Акра и чието население е с ниски доходи), проучихме 779 училища по същия начин и открихме, че 25 процента от училищата са държавни, а 64 процента от децата посещават частни училища.

В „бедните" райони на три местни области - една селска и две градски, в щата Лагос, Нигерия, открихме 540 училища, 34 процента от които са държавни, а по-голямата част - 43 процента, са нерегистрирани частни училища. Приблизително 75 процента от децата в училищна възраст са записани в частни училища.

Проведохме изследвания и в малкото бедняшкото предградие Макоко5, в Мейнланд, щата Лагос, и в бедняшкия квартал Кибера6, за който се говори, че е най-голямото гето в Субсахарска Африка. И в двата случая преобладаващата част от бедните деца посещават частни, а не държавни училища. Нещо повече, в Кения наблюдавахме влиянието на безплатното начално образование за обхващането на децата. Независимо от факта, че коментаторите наблягат, че записването в държавните училища се увеличава, нашето изследване показва, че в най-добрия случай децата са били прехвърлени от частните в държавните училища. Но като знаем предимствата на частните и проблемите на държавните училища, то едва ли това е в тяхна полза.

Навсякъде частните училища се управляват от собствениците, като незначителен брой от тях получават външна помощ от филантропи и не разчитат на държавно финансиране. Броят на момчетата и момичетата, които посещават частни неподпомагани училища, е равен. В тези училища съотношението ученик - учител е по-добро, учителите са по-всеотдайни и понякога те разполагат с по-добри условия, отколкото държавните. Значителен брой от местата в частните неподпомагани училища са безплатни или с намалени такси, за да бъдат в служба на най-бедните от бедните.

Резултатите в суров вид от ученическите тестове показват по-добри постижения в частните, отколкото в държавните училища. В Хайдерабад, например, средните оценки по математика са с около 22 процента и с 23 процента по-високи в частните непризнати и признати училища, съответно, отколкото в държавните. Много по-открояващо е предимството по отношение на английския език. Като цяло този преимуществен резултат е постигнат с една четвърт или с половината от разходите за заплати на учителите.

Нашето изследване показва, че сме свидетели на значителен успех, обикновено неуловим от „правителствения радар". Никнещите като гъби частни училища, ако се окажат забелязани от властите и специалистите по развитие, се разглеждат като неподходящи за образованието. Проучването ни разкрива, че това предположение е невярно. Нещо повече, тъй като много деца посещават непризнати частни училища, които правителствената статистика не отбелязва, постигането на всеобщо основно образование - една от Целите на хилядолетието за развитие - образование за всички, се очертава много по-възможно, отколкото понастоящем се смята. В щата Лагос, например, записването в нерегистрираните частни училища ще намали процента на необхванатите от училището деца от 50 на 26 процента.

Разбира се, частните училища за семействата с ниски доходи може да се подобрят още повече чрез разработването на програми за възобновяващи се заеми в помощ на инфраструктурните инвестиции или, следвайки примера на частните училища, чрез създаването на целеви програми с ваучери, благодарение на които най-бедните от бедните ще могат да посещават частни училища. Но преди всичко самото съществуване и приносът на частните училища за всеобщото образование е повод, заслужаващ да бъде отпразнуван.   

* Статията представлява резюмето на доклада със същото заглавие, публикуван от Института „Катон". Целият текст е достъпен на http://www.cato.org/pubs/wtpapers/tooley.pdf. Преводът е на Бинка Илиева, ИПИ.

** Джеймс Тули - професор по въпросите на образователната политика в университета в Нюкасъл и директор на Центъра "Едуин Уест. Мисията на центъра е да развива знанието и разбирането за ролята на образованието, получено в други, а не в държавни училища - извънкласното обучение, частните училища, училищата, създадени с благотворителна цел или резултат от публично-частно партньорство, за постигане на целта „образование за всички". (бел. пр.)

*** Полин Диксън - координатор на международната изследователска дейност в Центъра "Едуин Уест" и Школата за общообразователна подготовка към университета в Нюкасъл.



3 През септември 2000 г. на срещата на върха държавните ръководители на 189 държави-членки на ООН подписаха Декларацията на хилядолетието. В декларацията се определят осемте Цели на хилядолетието за развитие (ЦХР),  чието постигане ще доведе до ликвидиране на бедността до 2015 г. Сред определените в декларацията цели е и образование за всички.

4 Столица на щата Андра Прадеш, Индия. (бел. пр.)

5 Нигерия - (бел. пр.)

6 Кибера е най-голямото гето в Африка с население от близо един милион, намиращо се в Града на вечната пролет - Найроби, модерната столица на Кения. (бел. пр.)