Социални услуги в подкрепа на възрастните хора

Социалните услуги са дейности, подпомагащи хората с потребности от грижа да водят самостоятелен живот в общността или в специализирани институции. Основният фокус при предоставянето на социални услуги е подкрепа в ежедневието и постигане на социално включване.

Изследване на предоставянето на социални услуги на възрастните хора

Изследването (виж повече) представя актуален[1] анализ на събрана от различни институции и други източници информация и широк кръг статистически данни за социалните услуги, които предоставя държавата чрез делегираните си дейности. Акцентът е върху грижата за възрастните и по-специално – социалните услуги за стари хора. Те включват услугите в домове, центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища, дневни центрове, центрове за социална рехабилитация и интеграция, приюти и асистентска подкрепа.

Анализът разглежда различни показатели относно предоставянето на социалните услуги като:

• капацитет (брой места и определени разходни стандарти);
• обхват (брой на ползвателите/потребителите);
• териториално разпределение (по области, общини и населени места);
• брой на чакащите лица за ползване на социалната услуга;
• недостиг на социални услуги.

В допълнение, докладът включва проследяване на промените вследствие на пандемията, сравнение с останалите страни в ЕС, както и изследване на значението на деинституционализацията и грижата в домашна среда.

Ползвателите на социални услуги намаляват заради пандемията

Пандемията, налагането на изолация и високата смъртност оказват своето влияние и върху грижата за възрастните хора.

Потребителите на социални услуги в специализирани институции намаляват значително през 2020 и 2021 година. Това се вижда в най-голяма степен при институциите, предоставящи грижа за стари хора, чиито ползватели намаляват значително и при институциите, предоставящи грижа за пълнолетни лица с увреждания, където пък броят на чакащите се свива изключително бързо. В сравнение с годината преди пандемията настанените в разглежданите институции намаляват с 16%. В най-голяма степен намаляват настанените в старчески домове (24%) и в домовете за възрастни с увреждания (14%).

Недостигът в предлагането на социални услуги остава висок

Въпреки намаляването на броя на потребителите и на чакащите за социални услуги за възрастни хора, предизвика в голяма степен от пандемията, недостигът в капацитета за предлагането на социални услуги остава значителен.

Въпреки намаляването на броя на потребителите и на чакащите за социални услуги за възрастни хора, предизвика в голяма степен от пандемията, недостигът (както като брой места[2], така и като коефициент[3]) в капацитета за предлагането на социални услуги остава значителен.

Към 31 декември 2021 г. най-много недостигащи места има в специализираните институции за пълнолетни лица с психични разстройства – центровете за настаняване (793 места), домовете (445 места) и защитени жилища (284 места). Сериозен недостиг на места и значителен брой чакащи се наблюдава и в институциите за пълнолетни лица с умствена изостаналост.

Измерен през съотношението между чакащи и настанени, най-висок е недостигът по отношение на настаняването в приют. Към края на миналата година всички налични 25 места в единствения приют в страната – този в гр. Пловдив – са заети, а чакащите са 63 души, или над два пъти половина повече от капацитета за настаняване. Висок остава и коефициентът на недостиг при специализираните институции за хора с психични разстройства – центрове за настаняване от семеен тип, защитени жилища и домове.

Фокус към грижата в домашна среда

Пандемията, повишената смъртност сред възрастните хора и приетата политика за деинституционализация на грижите правят услугите в общността и в домашна среда още по-добра алтернатива за предоставянето на социални услуги. Действията в тази посока изискват и засилване на ролята на местните власти в определянето на потребностите и предоставянето на грижа извън делегираните от държавата дейности, като програмите Домашен социален патронаж, Предоставяне на грижи в домашна среда, Личен асистент, Социален асистент, Домашен помощник.

Доказателства за намеренията на държавата в тази посока са заложените в Закона за социалните помощи текстове и по-специално прибягването до резидентна грижа само в случаите, които са изчерпани възможностите за подкрепа в домашна среда и в общността (чл. 10) и разписаните в Националната стратегия за дългосрочна грижа намерения за закриване на всички функционално остарели и неотговарящи на актуалните потребности специализирани институции за възрастни хора и хора с увреждания. Предстои да проследим следващите действия и да проверим дали ще допринесат за по-качествени и по-ефективни социални услуги.

|Пълният текст на изследването е достъпен ТУК|

[1] Към края на декември 2021 г.

[2] Броят на недостигащите места е изчислен като разлика между чакащите за услугата и свободните места. В изчисленията не се взимат предвид данните по конкретни институции.

[3] Коефициентът на недостига е изчислен като процентно съотношение между недостигащите места и капацитета за ползване на услугата. В изчисленията не се взимат предвид данните по конкретни институции.