Оценка на потребностите от социални услуги на местно ниво

Статията е по проект на ИПИ „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги”*

|ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО|

Оценката на потребностите е ключов фактор за определянето на вида, капацитета и териториалното разпределение на различните социални услуги. Разглеждането на нуждите от грижа, подкрепа и социално включване показва, че потребностите по своята същност се различават изключително силно според особеностите на отделните рискови групи. Нещо повече, потребностите зависят и от фактори със силно изразен регионален характер. В някои райони застаряването на населението е по-бързо и има нужда от повече социални услуги за възрастни хора; в други райони икономическите особености предопределят необходимостта от социални услуги за  намаляване на неравенството и подкрепящи социалното включване. Здравословните проблеми са фактор, увеличаващ потребностите от социалните услуги, предназначени за хора с увреждания. Семейните особености от своя страна предполагат основната подкрепа да е насочена към отделните членове и домакинства. Разположението на населените места и географските характеристики на териториите създават специфична нужда от подкрепа в ежедневната грижа заради трудния достъп до стоки и услуги.

Изследването разглежда различните потребности и рискови групи в съчетание с обхвата на предоставяните социални услуги по делегираните от държавата дейности.

Избрани изводи и наблюдения

• Домашният социален патронаж се доказва като една от най-всеобхватните социални услуги. Той предоставя ежедневна помощ на близо 40 хиляди възрастни хора годишно. Относителният им брой е най-голям в областите Добрич, Монтана, Плевен и Разград. Над три пъти по-малко пък са включените в Смолян, Кърджали и столицата.
• Регионалните различия са видими и при Националната програма „Предоставяне на грижи в домашна среда“, която е по-силно застъпена в райони с висока безработица, застаряло население и сравнително ниска степен на икономическо развитие и доходи. В края на 2020 г. програмата има близо 7 хиляди потребителя.
• През последните години се забелязва нарастване на броя на чакащите за настаняване в почти всички 82 дома за стари хора. При малко над 4 хиляди настанени, чакащите са 2 хиляди. Остава въпросът защо има толкова чакащи при положение, че има свободни места и в бюджета са предвидени средства за издръжка при пълен капацитет.
• По-високият дял на хората с увреждания в по-късна възраст, особено между 50 и 70-годишна възраст, обяснява неравното разпределение на хората с увреждания в области със сравнително застаряващо население. Най-висок е делът на хората с увреждания от общото население в областите Силистра, Габрово, Враца, Плевен. Анализът на данните показва огромни разлики както според типа на услугите за хора с увреждания, така и според обектите на услугата – деца или възрастни.
• Към края на 2020 г. в страната действат 79 дома за пълнолетни лица с увреждания. Към ноември 2020 г. настанените в тях са 4559 души, а чакащите – 4310 души.
• През последните години се наблюдава огромно нарастване на чакащите за настаняване и в Центровете от семеен тип за хора с увреждания. Докато недостигът през 2017 г. е двоен, през 2020 г. чакащите вече достигат пет пъти броя на настанените. Недостигът в защитените жилища за лица с увреждания също е повсеместен.
• При социалните услуги за деца с увреждания не се наблюдава такъв недостиг нито в дневните центрове, нито в тели за настаняване.
• За периода януари-септември 2020 г. в страната са регистрирани 959 бездомни лица. На 87% от тях е предложено ползване на социални, здравни и др. услуги, а 61% действително са ползвали услуги за периода. Данните по общини показват, че регистрираните бездомни лица почти изцяло са в областните центрове. В периода януари-септември 2020 г. АСП е работила по 26 случая на бежанци, от които 17 в столицата.
• По данни на Националната комисия за борба с трафика на хора общият брой идентифицирани лица, жертви на трафик през 2019 г. е 94. В почти всички случаи на подпомогнатите лица, жертви на трафик, същите са настанени в институция от резидентен тип.
•  Центровете за социална рехабилитация и интеграция имат значителен брой ползватели. Към месец ноември 2020 г. те обхващат 6475 души. Броят на чакащите е сравнително нисък. През последните няколко години обаче се наблюдава сериозен ръст в броя на чакащите за временно настаняване.
• Една от рисковите групи, имащи потребности от социални услуги, произтичащи от семейни особености включва жертвите на домашно насилие. И в абсолютен, и в относителен брой с най-много жертви на домашно насилие се отличават областите Силистра, Велико Търново и столицата. Сигналите за насилие над деца през последните години варират между 1100 и 1200 годишно.
• Броят на сигналите за деца на улицата варира леко през годините, но средногодишният им брой е около 100. От тях 40% се потвърждават и са предприетите мерки за защита. Към края на 2020 г. в страната действат 21 центъра за работа с деца на улицата, разположени в 15 общини, които работят с близо 400 деца. Голяма част от тях са в столицата (116) и област София (57). Предвид, че потвърдените случаи за деца на улицата са в 70 общини, очевидно няма припокриване на наличието на деца на улицата и центрове за работа с тях. В края на 2020 г. полицейска закрила е предоставена на 139 деца.
• Настанените деца в приемни семейства са малко над 2 хиляди годишно. Въпреки че има приемни семейства, в които няма настанени деца, съществуват редица пречки пред ефективно функциониране на приемната грижа и ежегодно се отчита недостиг от около 500-600 приемни семейства. Общинската карта ясно показва, че относителният брой (брой настанени деца, отнесен към населението) на децата в приемни семейства е съсредоточен в Северна България и по-специално Северозапада. Причини за това могат да се търсят в по-високия дял на бедното население там и съответно по-големия относителен брой на деца в риск и на желаещите да са приемни семейства.
• Към края на 2020 г. в страната действат 143 центъра за обществена подкрепа, разпределени в 121 общини. Ползвателите са близо 7 хиляди. С най-голям относителен брой ползватели са сравнително бедните и застаряващи области – Монтана, Габрово, Шумен, Смолян, Разград, Велико Търново, Видин. Подобно е и разпределението на настанените в центровете от семеен тип за деца, които достигат 1327 в края на 2020 година.
• През последните години, в съответствие с политиките за извеждане на децата от домовете и закриването на тази институция, броят на домовете и настанените в тях драстично намалява. От 2017 г. до ноември 2020 г. броят на домовете намалява от 20 до 6 (в този в община Петрич вече няма деца), а на настанените в тях деца – от 361 до 43 или с близо 90%.

***

Като цяло програмите за грижа в домашна среда трябва да се разглеждат като по-ефективната и ефикасна алтернатива на настаняването в институция. През последните години наблюдаваме разширяване и на двата типа услуги, но недостигът в институционалната подкрепа е значително по-висок от недостига при грижите в домашната среда. Прегледът на данните показа, че при повечето случаи на стари хора и на хора с увреждания има голямо разминаване между потребността от социалната услуга и покритието на социалните услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надхвърлят десетократно капацитета на институциите. Вероятно потенциалната нужда от подобни услуги не се изчерпва само с регистрираните чакащи, тъй като е възможно да има скрито търсене от лица, които са обезсърчени да кандидатстват при ниските шансове да получат достъп до услуга. Отново се забелязват регионалните различия, като потребностите в райони със сравнително застаряло население са значително по-високи. При потребностите, произтичащи от икономически особености също се наблюдава сериозен недостиг на предоставянето на социални услуги и по-специално – при центровете за временно настаняване. Недостиг има и при предоставянето на услуги в отговор на потребностите, обусловени от семейни характеристики – при жертви на домашно насилие, деца на улицата, деца в риск от изоставяне, особено при настаняването в преходни или наблюдавани жилища. Все пак, въпреки ограничения капацитет на някои услуги данните показват, че при социалните услуги за деца има много по-добро покритие в сравнение с тези за пълнолетни лица и възрастни хора, което до голяма степен е свързано и с дългосрочни политики по деинституционализация на грижите за деца.

|ПЪЛЕН ТЕКСТ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО|

*Проектът „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” се изпълнява от ИПИ с финансова подкрепа в размер на 193 541 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Намаляване на бедността и неравенството във възможностите чрез реформи в социалните трансфери и услуги” е да повиши знанието и разбирането за неравенството във възможностите, ефективността на социалните трансфери и социалните услуги на местно ниво, както и да провокира дебат за цялостна промяна в социалната политика в България.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Институт за пазарна икономика и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България (http://www.activecitizensfund.bg).