Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изследване на ИПИ: Неравенството в България – динамика, сравнителен анализ и причини

05.04.2013
Оцени тази статия:

РЕЗЮМЕ

Последните десетилетия се характеризират с изключителен технологичен прогрес и развитие на човешкия капитал и съвсем очаквано – с покачване на доходите и благосъстоянието на хората. Едновременно с това в редица страни се откроява и паралелна негативна тенденция на нарастване на подоходното неравенство между отделните групи от населението. Данните показват, че България не е изключение. Редица международни институции и политически сили по света концентрират вниманието си все повече върху проблема с неравенството между групите в обществото. Тази тенденция е резултат както от политически идеологии, така и от популистки залитания на повечето партии, независимо от тяхната окраска.

Наличието на неравенство е донякъде естествено с оглед на различната производителност на хората.  Дисбалансите в доходите и материалното състояние сред населението създават стимул за повече усилия на работното място, търсене на по-добро образование, а вследствие на това – подобряване на общата производителност на населението. Развитите икономики доказват, че наличието на неравенство не възпира постигането на устойчив растеж. Въпреки това, данните показват[1], че прекомерно високите нива на неравенство се свързват с кронизъм и политики, ограничаващи пазарната и човешка свобода (Roberts, 2010), а като пример могат да се посочат страни като Китай, Аржентина, Бразилия и Венецуела. С други думи, изключително важно е първо да се установят реалните причини за неравенството и неговия ефект върху икономиката и едва впоследствие, ако е необходимо, да се проведат съответните политики за неговото намаляване.

Докладът предлага поглед върху социалното и подоходното неравенството в България и неговата динамика през годините), някои от основните причини за наличието му и какъв е ефектът от този феномен върху потенциала за растеж на икономиката в дългосрочен план.Данните сочат, че резултатите на страната са сред едни от най-притеснителните в ЕС:

  • Относителната разлика между доходите на най-богатите и най-бедните 20% от населението в страната е сред най-високите в ЕС, като от 2001-2008г. тя нараства с над 84%.[2]
  • Делът на хората в риск от бедност или социално изключване през 2011г. в ЕС е най-висок именно в България – почти половината от населението в страната живее под прага на бедността, със сериозни материални лишения или с неспособност за реализация на пазара на труда.
  • Проблемът с подоходното неравенство има различна тежест на регионално ниво, като в някои региони като Северозападния то е далеч над средните за страната стойности.
  • Данните сочат, че в България провежданата социална политика не довежда до желания резултат по отношение на намаляването на неравенството.
  • Социалната мобилност в страната е относително ниска. Фактори като образование и социално-икономически статус продължават да са основен определител за реализацията на хората.
  • Според Индекса за човешко развитие, който показва средните постижения на дадена страна в три основни измерения на човешкото развитие (продължителност на живота, достъп до знание и стандарт на живот), България остава далеч от своя потенциал по отношение на възможностите за човешко развитие, а от 2005 г. разликата със страните от ОИСР се запазва.
  • Основна причина за високото неравенство са проблемите в образователната система. Цели 20% от разликата в резултатите между учениците се обяснява с условията, в които израстват децата, като в рамките на ЕС този процент е по-висок единствено в Унгария. 

 

Пълният текст на изследването е достъпен ТУК.


[1] World Bank – Gini Index

[2] Промяната, обаче, се случва изцяло в периода 2006-2007 при влизането на България в ЕС когато страната възприе европейската методология за социални изследвания на Евростат (EU-SILC), т.е. говорим за структурна промяна и несравнимост на данните преди и след влизането на България в ЕС.