Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изравнителната и капиталовата субсидия за общините растат значително през 2022г.

Автор: Теодор Недев * / 02.09.2022
Оцени тази статия:

След като представихме данните за приходите и разходите на общините в страната, тази седмица е време да допълним картината на общинските финанси с трансферите от централния бюджет. Фокусираме се по-конкретно върху изравнителната субсидия и целевата субсидия за капиталови разходи, информация за които може да се намери в приложенията към Закона за държавния бюджет за 2022 г. Тъй като субсидиите се определят ежегодно от Народното събрание чрез закона за държавния бюджет, тук имаме поглед към актуалните данни.

Целта на изравнителната субсидия е да компенсира разликите в собствените приходи между общините. Тя се изчислява според формула, включваща редица компоненти – брой деца и възрастни, дължина на пътната мрежа, население, територия, данъчна тежест и най-вече собствените приходи. Важно е да отбележим, че по-голяма субсидия получават общините, които през предходни години са имали нисък дял на собствените приходи спрямо общите постъпления. Също така, по един от ключовите компоненти на субсидията средства получават само общини, при които данъчните постъпления на човек са под 120% от средните за страната, като в случая се компенсира разликата, т.е. колкото по-близко до този праг са постъпленията, толкова по-нисък ще е трансферът от държавния бюджет.

Номиналният размер на изравнителната субсидия зависи отчасти от населението на общините – очаквано, най-големите бенефициенти са големи общини с относително ниски собствени приходи. На първо място по този показател е Пазарджик с обща субсидия от 7,7 млн. лв., следвана от Русе (7,5 млн. лв.), Сливен (6,2 млн. лв.), Стара Загора (6,1 млн. лв.) и Кърджали (5,8 млн. лв.). В другия край на спектъра стоят 18 общини, които не са получили нито лев изравнителна субсидия. Те са предимно в туристически райони (черноморски общини като Несебър, Созопол и Приморско и такива със силно застъпен планински туризъм като Банско и Чепеларе), както и рудодобивни и индустриални центрове (Златица, Козлодуй, Гълъбово, Девня). Тук се нареждат и две от най-големите общини, а именно - София и Варна.

 

Интерактивна версия на картата

По-интересно обаче е да разгледаме по колко от предвидените в бюджета общо 379 милиона лева за изравнителни субсидии се пада средно на жител във всяка община. Най-много на човек са получили Трекляно (576 лв.), Бойница (420 лв.), Чупрене (288 лв.) и Невестино (259 лв.) – все сред общините с най-малко население в страната. Областни центрове със сравнително високи икономическа активност и население логично са получили ниски субсидии – Пловдив (15 лв./човек), Плевен (29 лв./човек), Велико Търново (31 лв./човек), Благоевград (32 лв./човек) и Стара Загора (40 лв./човек). Средната изравнителна субсидия на човек за страната е 55 лв., но цели 232 общини получават повече от това, като причината за това е, че общините с най-голямо население не получават субсидия  и съответно дърпат средната стойност надолу. Ако разгледаме само тези 247 общини, получаващи някаква субсидия, средната стойност на човек е 78,7 лв., като 198 получават повече от това.

 

Интерактивна версия на картата

Общият размер на изравнителната субсидия е нараснал с 15% - от 329 милиона лева през 2021 г. до 379 милиона през 2022 г., като този ръст е значително по-висок от темпа на нарастване през последните няколко години. При 102 общини увеличението надвишава общото, а при 25 от тях то е по-голямо от 30%. Най-голям ръст отбелязват Благоевград (188,4%), Априлци (78,6%), Опан (75,2%), Камено (54,3%) и Каварна (53,8%). При 27 общини изменение липсва, като тук фигурират не само общини с устойчиво нулева субсидия. Например Габрово, Копривщица, Макреш, Петрич и Раковски са получили един и същ размер на субсидията и през 2021г., и през 2022г. Интересни примери са Гълъбово и Пловдив. Първата бележи 100-процентово понижение (единствената отрицателна промяна), тъй като в настоящата година не взима никаква изравнителна субсидия. Случаят на Пловдив е обратният – през 2021г. общината не е взела никакви средства, но тази година за нея са предвидени 5,3 млн. лв.

 

Интерактивна версия на картата

Друг важен приток на средства от централния бюджет към общините е целевата субсидия за капиталови разходи. Тя се определя от два компонента, като първият отчита броя населени места, дължината на общинските пътища, населението и територията, като колкото по-високи са стойностите на тези показатели, толкова по-голяма е номиналната субсидия. Наличен е и втори компонент, насочен към общините от четвърта и пета категория според категоризацията на МРРБ (тя отчита редица демографски фактори, настоящо състояние на инфраструктурата, достъп до канализация, интернет, лечебни и учебни заведения, състояние на пазара на труда, данъчни приходи и др.), като тези категории включват общините с най-слабо представяне. Важно е и да се отбележи, че размерът на целевата субсидия не дава пълна картина за инвестиционната активност на общините, тъй като тя изключва значителните средства, които се усвояват по европейски програми, както и средствата за конкретни проекти  в дадени общини, отпускани със специални решения на правителството. Ето защо е полезно показателят да се разглежда заедно с извършените общи капиталови разходи в общините.

Понеже методологията на определяне на субсидията дава предимство на общини с много населени места, голямо население и развита пътна мрежа, за по-обективно сравнение се фокусираме върху получените средства на човек от населението. На жител най-голяма субсидия са получили сравнително малки общини като Трекляно (1036 лв./човек), Невестино (483 лв./човек), Ковачевци (474 лв./човек), Трън (450 лв./човек) и Бойница (408 лв./човек). Същевременно най-ниски са субсидиите в големите градски общини – Пловдив (11лв./човек), Ямбол, Варна, Добрич, Столична (12 лв./човек), Бургас (14 лв./човек) и Русе (16 лв./човек). Предвид изравнителния характер на описаната по-горе методология резултатът е логичен – най-много средства на жител взимат малки погранични и планински общини, които се затрудняват да извършват капиталови разходи, поради ниското ниво на собствените приходи и многото на брой малки населени места със слаба свързаност помежду си. Същевременно градските общини с високи приходи не се нуждаят от толкова голяма помощ от централния бюджет на човек и съответно не я получават.

Предвидените средства за целеви субсидии за общините в централния бюджет са общо 296 млн. лв., или средно по 43 лв. на човек от населението. Общо 213 общини получават по повече от това на жител.

 

Интерактивна версия на картата

През 2022г. общата целева субсидия за капиталови разходи също расте, при това с цели 32% - от 224 милиона лева на 296 милиона лева. Тук разликите между общините далеч не са толкова големи като при ръста на изравнителната субсидия. Най-голямо увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи се наблюдава в Габрово (46,6%), Годеч (45,8%), Дряново (42,2%) и Трявна (41%), а най-ниско в Челопеч и Чавдар (19,1% във всяка), Кричим (20,3%) и Копривщица (20,5%).

 

Интерактивна версия на картата

Формулите за образуване и на двете разгледани субсидии имат изравнителен характер, който става видим, когато се отчете размерът на всяка една община. Видимо на човек най-много средства се получават, където са най-нужни – в географски отделени общини с малко население и сравнително ниски приходи. Средствата от тези субсидии са ключови за дейността на повечето общини, съответно през последната година растат значително.

*Авторът е стажант в ИПИ