Изпълнението на Плановете за възстановяване към юли 2022: поглед към доклада на Европейската комисия

Макар родният опит да ни е показал, че изготвянето и одобряването на Национален план за възстановяване и устойчивост далеч не е леко и бързо начинание, някои страни вече са отдавна приключили този процес и са започнали работа по проектите в своите планове. В края на юли Европейската комисия публикува доклад за изпълнението на ПВУ в различните страни в съюза, най-важното от който ще коментираме в тази статия.

Към момента на публикуването на доклада 100 милиарда евро вече са изплатени на страните членки – 43 милиарда евро за заплащане по проекти и 56,6 милиарда като префинансиране. Към момента само шест страни са получили средства по своите ПВУ – Хърватия, Франция, Гърция, Италия, Португалия и Испания. Освен тях Румъния и Словакия също вече са подали заявки за финансиране по планираните проекти.

Средствата по плановете за възстановяване са разпределени измежду шест стълба, отразяващи стратегическите приоритети на Съюза: зелен преход; цифров преход; интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; социална и териториална кохезия; здравна, икономическа и институционална устойчивост; политики за следващото поколение. От вече изплатените 43 милиарда евро  за проектите, най-много средства са заделени за здравна, социална и институционална устойчивост (11,5 млрд. евро) и за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж (10,3 млрд. евро). Следващите приоритети са зеления преход и социалната и териториалната кохезия с по приблизително 7,9 млрд. евро за всеки от двата стълба. Накрая се нареждат дигиталният преход и политиките за следващото поколение със съответно по 3,8 млрд. евро и 2,4 млрд. евро.

Графика 1: Изплатени средства по шестте приоритетни стълба в млрд. евро

 

Източник: Европейска комисия

Докладът на Комисията също така описва вече извършените дейности по шестте стълба в страните, получили  финансиране. Например във връзка със зеления преход Франция и Хърватия са задействали програми за енергийна ефективност, Гърция е въвела нова рамка за инсталирането на зареждащи устройства за електромобили, а Италия е приела закон за насърчаване производството и употребата на биометан.  С цел ускорена дигитализация Португалия е подписала договор за закупуване на 600 хиляди нови лаптопа за ученици и учители, Италия е планирала изграждането на дигитален туристически портал, а Гърция е планирала 20% от кредитното финансиране по ПВУ да бъде за дигитални проекти. За осигуряването на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж Италия е предвидила инвестиции в конкурентоспособността на туристическия сектор, а Португалия е започнала изграждането на национална водородна стратегия. За постигането на териториална и социална кохезия Франция планира да инвестира в ремонт на железопътни линии, Италия е изготвила пакет от мерки за най-застрашените от бедност хора, а Португалия е поела ангажимент за подобряване на жилищните условия на регионално ниво. Примери за мерки в областта на здравната, икономическата, социалната и институционалната устойчивост са инвестициите в Италия за актуализиране на дигиталното оборудване в болниците и програмата за дигитализация на администрацията в Португалия. Във връзка с последния стълб – политики за следващото поколение – Испания е изготвила план за намаляване на безработицата сред младите, а Франция е предвидила субсидии за стажове и чиракувания, както и за по-късните етапи на висшето образование. 

Част от средствата, предвидени в плановете, ще бъдат предоставени под формата на заеми. На фона на 390 милиарда евро за грантове общо, страните в Съюза биха могли да се възползват до най-много 360 милиарда евро заеми. Към момента почти половината от тези средства, 165 милиарда евро, са вече заделени за общо седем страни. От тях Италия е най-големият бенефициент, като се очаква тя да получи над 122 млрд. евро или една трета от максималните допустими средства за заеми в Съюза. Далеч по-скромни са сумите, заявени от останалите страни – Румъния, Гърция и Полша очакват суми между 11 и 15 млрд. евро всяка, Португалия – 2,7 милиарда, а Словения и Кипър – под един милиард, което е разбираемо, предвид малкия размер на икономиките им.

Графика 2: Заявени средства за ПВУ от заеми към момента

 

Източник: Европейска комисия


Свързани публикации.