Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изпълнението на бюджета през май

Автор: Димитър Чобанов / 06.07.2007
Оцени тази статия:

Министерството на финансите наскоро оповести данните за изпълнението на консолидирания бюджет до края на месец май. Временният излишък достига почти 1.85 млрд. лв., което е над 3.3% от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2007 г. По този начин значително се превишава заложената цел за излишък от 2% от БВП, което предполага ускоряване растежа на разходите преди местните избори и до края на бюджетната година.

Приходите в консолидирания бюджет нарастват с 16.4% спрямо същия период на миналата година и достигат почти 9.4 млрд. лв., което е 44% от годишните разчети. Данъчните приходи нарастват дори по-бързо - със 17.2%, а тези от данъка върху добавената стойност - с 10.7%. Това развитие потвърждава по-ранните прогнози на ИПИ, че приходите от ДДС през 2007 г. ще превишат тези от предходната година. Както е известно, именно промяната в режима на облагане с ДДС породи притеснения сред управляващите, че в възможно да не се реализират заложените приходи от този данък, което би могло да постави под съмнение изпълнението на целта за бюджетен излишък. В информационния бюлетин на Министерството на финансите за бюджета през месец май се казва, че: "все повече ще се увеличават декларираните за внасяне и ефективно внесените суми по вътрешнообщностните придобивания, което дава основание да се счита, че приходите от сделки в страната ще продължат да нарастват в сравнение с досега отчетените постъпления." Следователно несигурността по отношение на приходите в бюджета значително се понижава от началото на годината, което позволява по-точното им прогнозиране.

При останалите данъци ситуацията също е сравнително ясна. Сериозен растеж бележат приходите от корпоративен данък - с 47.4%, въпреки че ставката по данъка върху печалбата беше понижена с 1/3 от началото на годината. Съществен принос за това има нарастването на данъчната база, която води до повишаване на приходите от приключването на предишната финансова година. По-широката данъчна база обаче до голяма степен е резултат от предходното понижение на ставката, докато резултатите от последните изменения ще могат да се установят след известно време.

Нарастването на приходите от данъка върху личните доходи е с 24.8% въпреки леките промени, свързани с понижаването на необлагаемия минимум, докато при осигуровките нарастването е с 10.5%. Заложената в бюджета възможност за понижаване на осигурителната тежест с 6 процентни пункта от 1 юли не беше реализирана въпреки категоричните доказателства за преизпълнение на бюджетните приходи. Изглежда участниците в управляващата коалиция предпочетоха отново да отнемат парите от хората и след това да ги преразпределят по своя преценка и за предизборни цели. По-добрият вариант би бил да се понижат осигуровките, а освободените средства да се използват според избора на работодателите и работниците, които генерират добавената стойност в икономиката. Излишъкът от почти 1.85 млрд. лв., както и тенденцията той да продължи да се покачва при запазване на темповете на растеж на приходите и разходите, показва недвусмислено, че фискална възможност за това съществува и буди недоумение защо тя не се използва.

Една възможна алтернатива е понижението на осигуровката за първия стълб за сметка на повишение на вноската във втория. Тоест тези 3 процентни пункта биха могли да отидат по личните сметки на хората за допълнително задължително пенсионно осигуряване. По този начин вноската в тези фондове би станала 8% от осигурителния доход, което би било достатъчно за повишаване на втората пенсия, като би ускорило в значителна степен пенсионната реформа. Именно повишаването на дела на капиталовото осигуряване е смисълът на тази реформа, тъй като ще даде възможност за по-високи пенсии, без да натоварва допълнително държавния бюджет. По този начин в дългосрочен аспект ще се получи възможност за допълнително понижение на осигуровките в държавния пенсионен фонд.

Освен това прехвърлянето на тези средства в пенсионните фондове ще означава стимулиране на местните спестявания в икономиката, което ще въздейства в посока понижаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс. Именно този дефицит се изтъква като основната причина за поддържането на големия бюджетен излишък. Следователно с подобна мярка ще се продължи пенсионната реформа в посока увеличаване на капиталовия стълб, от намалението на осигуровките ще имат полза хората, които генерират доходи от труд макар и в по-късен етап, а заедно с това ще се предприеме конкретно действие, което ще е насочено към промяна в ситуацията с външния сектор.

Растежът на разходите в консолидирания бюджет е с 6.6%, което представлява по-нисък темп отколкото беше през 2006 г. Необходимите реформи на разходната част от бюджета обаче, са забавени, като това се отнася в най-голяма степен за здравеопазването, държавната администрация, полицията, образованието. Спазването на разходните тавани и функционирането на бюджетния сектор при така зададените ограничения през предходните години показа, че е възможно в този сектор да се постигат същите резултати при по-ниски разходи. Промяната на политиката в края на бюджетната година, поради което се отделят средства за допълнителни възнаграждения на тези служители, както и за други ненужни текущи разходи, води до невъзможност за по-ниски темпове на нарастване на разходите. Тоест налагането на по-строга бюджетна дисциплина само по себе си носи добри резултати.

В по-дългосрочен аспект растежът на разходите с по-нисък темп от този на БВП означава, че делът им в БВП се понижава, което ще даде възможност и за понижение на данъчната тежест, дори при запазване на целта за голям бюджетен излишък. Това се случи през 2006 г., макар че беше по-скоро неочаквано за управляващата коалиция, отколкото продукт от целенасочена политика. Запазването на настоящия темп на нарастване на разходите и на БВП ще позволи това да се повтори и през настоящата година.

Като цяло данните за изпълнението на бюджета показват продължаване на тенденциите от началото на годината. При запазване на тези темпове отново ще се реализира значително преизпълнение на приходите, които ще достигнат около 23.3 млрд. лв. (почти 2 млрд. лв. повече от заложените). Това ще означава, че дори реализирането на излишък от над 2% от БВП би позволило обещаното понижение на осигуровките. Алтернативният вариант е тези 3 процентни пункта от осигуровките да се прехвърлят към втория стълб на пенсионната система.

Таблица: Изпълнение на консолидирания бюджет от началото на годината до месец май (млн. лв.)

Показател

2006

2007

промяна

Приходи и помощи

8 072.3

9 396.5

16.4%

Данъчни приходи

6 489.2

7 603.3

17.2%

Разходи

6 843.1

7 297.2

6.6%

Дефицит/излишък

1 229.2

1 847.1

50.3%

Източник: Министерство на финансите и собствени изчисления