Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изпълнение на фискалната програма: как да се използва бюджетният излишък

14.12.2006
Оцени тази статия:
Word Format (Word Format)

От данните за изпълнението на бюджета до месец април 2003 година, изнесени от министерството на финансите (и достъпни на интернет страницата му ) става ясно, че бюджетният излишък за периода е 409 милиона лева. Още по-важно е, обаче, че приходите са нараснали с 16.5% спрямо първите четири месеца на 2002 година.

Възможни обяснения

" Инфлацията през първите четири месеца на годината спрямо същия период на предходната година е 0.52%, т.е. много малка част от нарастването на приходите в бюджета може да бъде обяснено с инфлация.

" Нарастването на вноса (измерен в левове) за периода януари - април 2003 година спрямо същия период на 2002 година е 17%. Около 1/5 от бюджетните приходи се набират от данъци върху вноса (мита, акцизи, ДДС).

" Продажбите в промишлеността нарастват с 18.5% до април спрямо същия период на 2002.

" Приходите от продажби в сектор "Търговия, ремонт на автомобилии битова техника" нарастват с 8.7%.

" Въвеждането на задължителната ДДС сметка според министерството на финансите е увеличило декларирания данък за внасяне с 16% и е намалило декларирания данък за възстановяване със 17%, което е увеличило приходите в бюджета.

" Част от увеличението на приходите се дължи на въведените административни мерки - минималните осигурителни прагове и регистрацията на трудовите договори.

С други думи увеличените приходи в бюджета се дължат на ръст на икономиката (осигурен от частния сектор, който произвежда над 72% от добавената стойност), ръст на вноса, мерки за намаляването на избягването на данъците и административни мерки (ефектът от последните може да не е траен).

За какво може да послужи бюджетният излишък?

Излишъкът до април от 409 милиона лева представлява повече от 1% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Ако тенденцията на нарастване на приходите продължи и пред следващите месеци (и ако правителството не похарчи парите междувременно), то излишъкът би могъл да достигне до 2-3% от БВП до края на годината.

Очакваните приходи от данъка върху печалбата и подоходния данък през 2003 година са съответно 2.7% и 3%. Следователно, с излишъка до момента един от тези данъци може да се намали с около една трета (данък печалба например може да се редуцира до 15%), а при запазване на ръста на приходите до края на годината един от тези данъци може да се премахне изцяло или и двата да се намалят наполовина (например и данъкът върху печалбата и подоходният данък могат да се намалят до 10%). Алтернативно, с бюджетен излишък от 2-3% осигурителните вноски за фондовете на НОИ могат да се намалят на 25%. Евентуално намаление на данъците може да се направи със задна дата от началото на 2003 година (подобно нещо беше направено съвсем скоро в САЩ), за да се ускори положителният ефект върху икономиката и данъкоплатците.

Намаляването на подоходния данък и данъка върху печалбата или на осигурителните вноски би увеличило икономическия растеж и би се отразило позитивно на всички хора. Освен това ниските данъчни ставки биха премахнали стимулите за укриване на данъци и по този начин биха намалили сивата икономика, без да се налага въвеждане на административни, регулиращи и други антипазарни мерки, които създават допълнителна корупция и възпрепятстват икономическия растеж.

За какво не трябва да се използва излишъкът?

Често когато има повече приходи правителството решава, че най-добре е да ги похарчи за някакви цели - например за нови субсидии, увеличаване на администрацията, увеличаване на заплатите на бюрократите, увеличаване на разходите за здравеопазване, образование, социалните разходи и т.н. (виж тук) Това създава три проблема:

1. Повечето разходи за тези сфери намаляват стимулите за реформи в тях, които да повишат ефективността им. Така тези средства ще бъдат буквално прахосани.

2. Увеличаването на разходите за определени сфери води до това, че и следващата година ще трябва да се направят големи разходи (ще е много трудно да се намалят веднъж увеличени разходи). Проблемът е обаче, че следващата година може да няма толкова приходи, колкото тази година, което ще породи значителни бюджетни дефицити.

3. Нарастването на приходите от 16.5% означава, че преразпределението през бюджета ще се увеличи, което неминуемо ще се отрази негативно на икономическото развитие.

Всички тези проблеми са не само теоретично издържани, но и емпирично наблюдавани - в САЩ в щатите, в които са увеличавали разходите си през годините, когато бюджетните приходи са нараствали бързо (и не са намалявали данъците) сега срещат големи проблеми с бюджетните дефицити. От друга страна, в щатите, в които разходите са държани под контрол и допълнителните приходи са използвани за намаление на данъците, икономиката и заетостта са нараствали значително по-бързо и няма бюджетни дефицити. С други думи, очевидно по-добрият избор е намалението на данъците.

© Коментарните материали от Прегледа на стопанската политика са обект на авторско право. При използването им е задължително позоваване. Абонаментна такса дава право да се препечатват материали от бюлетина (за абонамент:mandova@ime.bg).

Коментирай този материал във форума на ИПИ & И.З.И.!