Изпълнение на бюджета през 2010

В края на първия ден от февруари министерството на финансите оповести предварителните данни за изпълнението на Консолидираната фискална програма за 2010 година. Логично, отчетът предизвика засилен интерес, след като самият план беше ревизиран в средата на годината – мярка, приложена за последен път през кризисната 1996 година. На практика, актуализацията на бюджет 2010 г. узакони увеличение на разходната част спрямо първоначалния вариант с около 800 млн. лв., независимо от очаквания срив на приходите от 1.9 млрд. лв.

Общата картина е следната: консолидираният бюджетен дефицит за миналата година е на стойност 2,783.4 млн. лв. при актуализирана цел от 3,262.1 млн. лв., т.е. изпълнението е с около 480 млн. лв. по-добро спрямо плана. Този резултат е силно повлиян от изпълнението на средствата от ЕС, при които има малък излишък от 87.1 млн. лв. за 2010 г. при планиран дефицит от 587 млн. лв. Това до голяма степен е свързано с ниското усвояване на средства от фондовете. Като се игнорира влиянието на средствата от ЕС, дефицитът на национално ниво е 2,871 млн. лв., което е с близо 196 млн. лв. над планираното за годината.

Изпълнението на консолидираните разходи съответства на 96.1% от плана или с 1.1 млрд. лв. по-малко. Най-големи икономии са реализирани по отношение на капиталовите разходи и субсидиите, като основен принос за това има значително по-слабото изпълнение на средствата от ЕС и в двете групи. Следва да се направи уточнение, че поради разпределението на резерва за непредвидени и неотложни разходи от 1,418 млн. лв. не може да се направи точна съпоставка между изпълнението и плана. Пакетът от допълнителни фискални мерки беше насочен приоритетно към разплащане с бизнеса – 660 млн. лв., инфраструктура – 180 млн. лв., за тютюнопроизводителите – 116 млн. лв., допълнителни социални разходи – 142 млн. лв., както и допълнителна субсидия за НКЖИ – 45 млн. лв. Освен това, тези средства се отразяват само в разчета и изпълнението им в съответните разходни позиции, както е записано в месечния бюлетин. На практика, не е ясно колко точно от средствата в резерва са изплатени по отделните разходни елементи и колко от фактически заложените по закон.

Преизпълнение от 7.1% спрямо годишния план се отчита при разходите за заплати и респективно при социално осигурителни вноски (6.4%). Заплатите по КФП за 2010 г. са в размер на 4,065 млн. лв. при разчет от 3,794 млн. лв. По отношение само на републиканския бюджет, преизпълнението при двата показателя е съответно с 1.1% и 3.9%, което означава, че държавната администрация е била малко по-дисциплинирана за сметка на другите съставни бюджети като съдебна власт, общини и др.

По отношение на приходите по КФП отново не е постигната заложената цел и изпълнението съответства на 97.5% от разчета. Като се игнорира неизпълнението при постъпленията от ЕС, които имат съществен негативен принос, най-драматично е положеното при акцизите. Изпълнението е 3,568 млн. лв. или с 332 млн. лв. под планираните 3.9 млрд. лв. За сравнение с първоначалния план, приет със закона за бюджета за 2010, приходите от акцизи трябваше да са в размер на 4,580 млн. лв. Тази прогноза бе направена при очаквано ниво на изпълнение за 2009 г. от 4,205 млн. лв. сочи докладът по закона за бюджета за 2010 (стр. 43). Разликата се дължи на промените в акцизните ставки, която само за тютюневите изделия е 225 млн. лв. в повече. В последствие отчетът за 2009 г. показа, че постъпленията от акциз са с 3,844 млн. лв., което логично доведе до съответната корекция през 2010 г. С актуализацията планът беше ревизиран надолу до 3.9 млн. лв. В доклада по закона за 2011 (стр. 29) очакванията са за 3.65 млн. лв. през 2010 година. Нещо повече, постъпленията от акцизи са единственото перо от данъчните приходи по републиканския бюджет, чийто размер е предвиден да е по-нисък през 2011 г. спрямо актуализирания бюджет 2010.

До голяма степен компенсиращ ефект оказа изпълнението на приходите от другия косвен данък – ДДС, които бяха изпълнени на 106.9% от плана за 2010 г. или с 407 млн. лв. повече. Това обаче не е плод на някакво видимо възстановяване на потреблението, а по скоро основната заслуга имаше ценовата динамика на основни суровини на международните пазари. Само приходите от ДДС от внос (трети страни) са преизпълни с 304 млн. лв. Този резултат е постигнат при номинален ръст на вноса от 17.4% и спад на физическия обем с 3.1%. Само при внесения суров нефт цената е нараснала с 37.4% през 2010 г. докато физическия обем бележи спад от 11.9%. Данните бяха наскоро оповестени от директора на Агенция Митници. 


Свързани публикации.