Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Износът на ток – отпушен, а производството?

Автор: Калоян Стайков / 16.08.2013
Оцени тази статия:

Количеството изнесена електроенергия в началото на август почти достига обемите си за целия май, похвали се министърът на икономиката и отдаде тази заслуга на последните промени в Закона за енергетиката. Това е чудесно – енергийният сектор ще получи глътка въздух, но продължава да стои въпросът как се справя индустрията с политиката в сектора на електроенергетиката през последните години и как ще понесе новите промени.

Повишеният износ е добра новина, но едва ли може да се очаква в периода август-декември да бъде продадена повече електроенергия в сравнение със същия период на 2011 г. – 5,258 млн. МВтч. Дори и цената на електроенергията на външния пазар да достигне 100 лв./МВтч, което е необосновано оптимистично, приходите от евентуалния износ до края на годината не биха надхвърлили 525,8 млн. лв. В същото време индустрията, без да броим производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива, само за последните три месеца на годината се очаква да регистрира брутна добавена стойност от поне 2 млрд. лв., като се има предвид представянето ѝ през 2012 г. С други думи фокусирането върху износа на ток и пренебрегването на индустрията, която създава в пъти повече приходи и работни места, изглежда меко казано необосновано.

От началото на новия ценови период още една част от небитовите потребители излизат на свободния пазар на електроенергия – тези на средно напрежение. По-важната промяна, свързана със свободния пазар, е, че от началото на новия ценови период на него ще се изкупува задължително скъпата енергия от възобновяеми енергийни източници, от високоефективно производство на топлинна и електрическа енергия и по дългосрочните договори с „Ей и Ес – 3С Марица Изток 1” и „Контур Глобал Марица Изток 3”. От тази година тя се нарича „задължения към обществото” и 35% от нея ще се изкупува задължително на свободния пазар, а тъй като е сравнително по-скъпа от досега търгуваната електроенергия, това означава и по-висока цена за потребителите на свободния пазар.   

Това фактически е продължаване на практиката на поддържане на високи цени за небитовите клиенти, за да се задържат цените за домакинствата на ниски нива. Предни години, докато имаше достатъчно небитови потребители на регулирания пазар, това ставаше чрез определяните от ДКЕВР цени. Така с промените от 5 март т.г. електроенергията за стопанска и обществена дейност, която ЧЕЗ продава, по една скала е с 43% над тази, която плащат битовите потребители.

В резултат на разликите в цените индустрията потребява все по-малко електроенергия – 17% спад в периода 2007-2011 г., а домакинствата консумират все повече – 16% повече в същия период. Развитието на потреблението на електроенергия не е изненадващо, тъй като първите имат стимул да повишават енергийната си ефективност, притиснати от вътрешна и външна конкуренция, докато вторите нямат – доходите не растат бързо, но и цените не го правят. Това, което е фрапиращо, е цената, която българската индустрия плаща в сравнение с други страни. Тази седмица беше публикувано сравнително изследване на Германската асоциация на индустриалните консуматори на енергия (VIK) на база данни към септември 2012 г. Според него българските индустриални потребители плащат втората най-висока цена за електроенергия след Чехия и разходите им са с 8% над тези в Германия (Таблица 1). Друго изследване на KPMG показва сходни резултати, като разликата с Германия в него се оценява на 4% (Таблица 2).

Хубаво е, че износът се радва на по-добри резултати след промените в Закона за енергетиката, но е крайно време да се помисли за подобряване и на средата, в която работи индустрията. Вместо държавата да се чуди какви привилегии да дава на чуждестранните инвеститори, да създава нови програми за субсидирана заетост и какво ли още не, може просто да спре да пречи на частния сектор. Това включва и водене на благоразумна политика в сектори като енергетика и публични финанси, за да не се налага след това да се търси кой да плаща сметката за недалновидни решения.

 

Таблица 1

Индекс на цената на електроенергията за индустрията към септември 2012 г. (Германия = 100)

Чехия

115

Индонезия

76

България

108

Китай

75

Германия

100

Турция

74

Холандия

93

Австрия

74

Полша

92

Швеция

72

Унгария

91

Бразилия

69

Великобритания

89

Румъния

67

Белгия

85

Аржентина

67

Индия

83

Малайзия

63

Швейцария

82

Южна Корея

61

Италия

78

Финландия

59

Франция

78

Канада

49

Австралия

78

САЩ

48

Испания

76

Русия

48

Източник: Германска асоциация на индустриалните консуматори на енергия (VIK)

 

Таблица 2

Международно сравнение на цените на електроенергията за големи промишлени клиенти (лв./МВтч)

България

102

Германия

98

Турция

84

Франция

82

Индия

76

Китай

68

Русия

64

Швеция

63

Аржентина

61

САЩ

59

Румъния

47

Исландия

45

Канада

45

Руския Сибир

36

  Източник: KPMG