Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Износът на периферните страни не страда от липса на конкурентоспособност*

10.08.2012
Оцени тази статия:

Някои икономисти смятат, че кризата в Еврозоната е причинена от влошаващата се конкурентоспособност на периферните страни-членки. Някои анализи сочат, че ниската конкурентоспособност на южните страни е резултат от рязко повишение на разходите за труд. Следователно по-високите разходи за заплати, коригирани с разликите в производителността, правят износа на тези държави неконкурентоспособен.

Въз основа на това виждане се предлагат решения за възстановяване на конкурентоспособността, които са основно насочени към възстановяването на загубените експортни пазарни дялове. Структурни реформи могат да помогнат, но те отнемат време. В краткосрочен план уголемяване на пазарния дял би могло да се постигне чрез увеличаване на ценовата конкурентоспособност, което пък обикновено става чрез обезценяване на валутата. Страните-членки на еврозоната обаче не разполагат с подобни лостове, поради което вътрешното обезценяване на валутата – намаляване на коригираните разходи за заплати, остава като единствена алтернатива. Така например едно изследване за Гърция показва, че коригираните разходи за труд трябва да паднат с около 31%, изравнявайки се с тези в Турция.

Подобни мащаби на вътрешно обезценяване на валутата обаче са политически трудни за изпълнение, а и не гарантират постигане на желаните резултати. Постигането на ефективно намаление на коригираните разходи за заплати чрез свиване на заплатите е изключително сложен процес, особено когато няколко страни, конкуриращи се на един и същ експортен пазар, трябва да го извършат едновременно. Кругман твърди, че за да бъде постигнато намаление в относителните нива на заплащане, без това да депресира търсенето, страните могат да се надяват на увеличение на заплатите в другите страни.

Настоящият коментар се опитва да покаже, че тези мерки за излишни и че всъщност износът на южните страни-членки на еврозоната е конкурентен на международните пазари. Според нас сегашните дефицити са причинени от прекомерен внос, а не толкова от неконкурентоспособност на експортните стоки. Непосредствено преди началото на рецесията през 2008, износът на тези държави се е реализирал безпроблемно на пазарите, независимо от високите разходи за заплати.

Износителите от периферните страни са конкурентни на международните пазари

Докато балансът по текущата сметка е силно обвързан с коригираните разходи за заплати и вноса, това не важи за износа. От анализа се вижда, че в периода 1997-2007 г. корелацията между баланса по текущата сметка и ръста при единица разходи за труд е -79%, а корелацията с вноса е -58%, което показва сравнително силна връзка между двата показателя. На фона на това корелацията между баланса по текущата сметка и износа е само 5%. Корелацията между повишението в единица разходи за труд и износа е само -5%, докато при същите разходи и вноса е сериозните 33%. Интересно е да се отбележи, че при страни с високи разходи за труд като Португалия, Испания, Ирландия и Гърция се наблюдава ръст в износа на стоки и услуги, напълно съизмерим с този на държави с ниски разходи за труд – Финландия, Австрия и Германия.

Изследване на Гийом Голие, което ще бъде публикувано по-късно през тази година, декомпозира ръста на износа на стоки, използвайки дисперсионен анализ и разбивайки данните за отделни продукти. Тази разбивка ни позволява да видим дела от увеличаването на износа, дължащ се на секторно и географско специализиране, както и дела, дължащ се на вътрешна за страната динамика. С други думи, не можем да приемем, че една държава е по-конкурентна от друга, само защото износът ѝ расте с по-бързи темпове. Това би било грешно заключение, защото в ръста на износа участват два различни ефекта – на състава и на представянето на износа. В действителност, две страни могат да имат сходни и конкурентни износители, но в краткосрочен план, износът на едната да се представят много по добре от тези на другата. Това би се дължало на по-благоприятната композиция на дадения износ спрямо географското положение на пазарите и структурата на експортните сектори.

Противно на логиката от данните за периода 1997-2007 г. става ясно, че единствените две държави, претърпели осезаем спад в износа заради неконкурентоспособност на фирмите си са Франция и Финландия. Представянето на португалските, италианските и гръцките износители е съизмеримо с това на германските. В Испания си личи, че фирмите не са страдали от загуба на конкурентоспособност. А само за периода 2010-2011 г. се вижда, че износът на Португалия и Испания е бил най-бързо растящият в еврозоната.

Сегашното влошаване на балансите на страните в криза се дължи на спад в търсенето, а не на проблеми в производството и предлагането

Как може да се комбинират повишаването на износа и увеличаващите се разходи за заплати в периферията на Еврозоната? Разходите за труд обикновено се изчисляват като общите разходи за труд в икономиката се разделят на БВП на страната. Въпреки това те могат да се разгледат и като дела на общите разходи за труд в добавената стойност, умножен по цената на добавената стойност. По този начин може да се види, че промени в разходите за заплати може да са резултат от два механизма – промяна в разпределението на добавената стойност между капитал и труд или изменение в ценовата конкурентоспособност. Данните показват, че увеличението на разходите за труд се дължат на ценовата динамика в нетъргуемия сектор, като ефектът е най-силен в страните, които не са засегнати от кризата в еврозоната.

Това явление лесно може да се обясни от вливането на капитал в периферните икономики в резултат от финансовата интеграция на еврозоната. Това вливане стимулира търсенето на вътрешния пазар. От своя страна, нарасналото търсене води до повишаване на цените и до повишение във вноса. Износът не се влияе в голяма степен от шоковете на вътрешния пазар, защото е най-вече зависим от търсенето на чуждите пазари и от международните ценови равнища. Накратко - увеличаващите се разходи за труд не са причина, а симптом, причинен от рязко повишаващото се търсене на услуги и стоки в резултат от прилива на капитал в южните икономики. Те не влияят върху конкурентоспособността на износителите в тези държави.

Каква политика се препоръчва в тази ситуация?

Независимо дали вярваме в неконкурентоспособността на международните пазари на периферните страни от еврозоната или не, кристално ясно е, че някакви мерки трябва да бъдат взети. Нашият анализ показва, че същите тези износители са достатъчно конкурентни, за да реагират позитивно на повишено търсене на техните продукти на чуждите пазари. Тъй като южните икономики изнасят предимно за други страни от континента, изключително важно е възстановяване на търсенето в съюза и най-вече в страните с търговски излишък. Също толкова важно е и намаляването на вноса в засегнатите страни, както и развиването на експортната им база. Докато преразпределението на трудовия ресурс и заплатите от неефективни към ефективни сектори може да доведе до краткосрочно повишение в производителността, рязането на заплати в редица държави по едно и също време води до обратния ефект – намалено търсене на вносни стоки и услуги.

*Изследването е публикувано във VOX EU на 19 юли, 2012 година. Оригиналния текст е достъпен тук. Автори са Гийом Голие, Дариа Таглиони и Винсънт Викард.

Резюмето на български е изготвено от Михаил Михайлов, стажант в ИПИ.