Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Износът на електричество през погледа на българската преса

Автор: Красен Станчев / 25.11.2011
Оцени тази статия:

Тази седмица около седемнадесет публикации на българските печатни и електронни медии излязоха със следната новина: през последната седмица на ноември износът на електроенергия достигна почти 10 млрд. GWh и се очаква да достигне 10,5 GWh до края на годината. Това би означавало почти 30% растеж на износа на електроенергия на годишна база спрямо 2010 г. (когато общият износ на електроенергия постигна абсолютен рекорд от 8,5 GWh). Новината бе повторение на това, което Електроенергийният системен оператор (ЕСО) съобщи на пресата.

Това се случи въпреки годишния спад от 5,1% в производството и преноса на електричество, газ и пара за първите 9 месеца спрямо година по-рано.

Забележително е обаче, че в никоя публикация не са си направили труда да зададат важен въпрос или да предложат базов анализ на ситуацията.

Така например елементарна проверка в данните на НСИ за производството на електричество показва, че около 18,5% от брутното електропроизводство е било изнесено през 2010 г. Ако очакванията се сбъднат, това ще означава, че износът на енергия за 2011 г. ще достигне 20% от брутното производство. Тези исторически данни, както и очаквания за бъдещето позволяват да се направи заключението (или по-скоро потвърждават предишни оценки, включително и от ИПИ), че не е необходим строежът на нови мащабни производствени мощности като ядрената електроцентрала в Белене. 

Никой не зададе и не анализира логични въпроси от рода на:

  • Каква е цената, по която износителите купуват 1MW от местния пазар (спот цената е около 3,5 евроцента или с около 1 цент по-ниска от местната цена на електрическия микс от различните централи) и каква е цената, по която те продават извън страната?
  • Каква е оперативната печалба на износителите и кои са най-активни сред тях; от кои производители купуват най-често?
  • Как продажбите на електричество и печалбите се сравняват с тези в останалите сектори и какъв е делът на енергийните разходи в сравнителните предимства на тези сектори?
  • Какъв е пазарът и неговата конюнктура, ако човек изолира влиянието на метеорологичните фактори и препратки към „шопи” и „индианци”, които секат дърва като знак за студена и снежна зима (според коментарите на ЕСО за непредсказуемостта на времето)?

Разбира се няма нужда да се коментират дописки в пресата от типа на „Ние захранване Балканите с електричество”:  тук не става дума за „нас”, а за група компании. Въпросът е колко конкурентни наистина са те.