Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Измислена драма с правото на чужденци да купуват земя

Автор: Николай Вълканов / 11.10.2013
Оцени тази статия:

През последните дни един призрак броди из страната – призракът на чужденеца, дошъл да изкупи българската земя. От 1 януари 2014 г. мораториумът върху продажбата на земеделска земя на чуждестранни физически и юридически лица от държави, членки на ЕС или на Европейското икономическо пространство (ЕИП), трябва да отпадне. В интернет пространството дори тръгна петиция, която призовава: „Нека всички заедно се обединим и защитим това, за което редица поколения българи са проливали кръвта си, и да спрем разпродаването и "подаряването" на българската земя на чужденци”. По настояване на земеделски производители и след разговори с Националната асоциация на зърнопроизводителите Министърът на земеделието и горите Греков прегърна горещия призив и отправи официално запитване до Брюксел дали мораториумът може да бъде удължен до 2020 г.

Кой би спечелил и кой би загубил от удължаването на мораториума?

На теория ще спечелят българските земеделци и вътрешните инвеститори, които очакват спад в цената на земята още през тази година заради ниските изкупни цени на зърното. Те ще могат да си напазаруват парцели без външна конкуренция. Съответно губещите ще бъдат собствениците на земи, които биха искали да ги продадат на по-добра цена. На теория губещи ще бъдат и всички потребители на храни, доколкото конкуренцията между производителите на вътрешния пазар ще продължи да бъде административно ограничена заради затрудненията пред чуждите инвестиции.

На практика обаче цялата драма е преувеличена. Причините са няколко:

  • И в момента никой не може да спре гражданин на ЕС или ЕИП да купува и обработва земя в България. Вратички в закона има – било чрез регистрирана в България фирма, било чрез наследство. Има редица примери за граждани и фирми от други страни, които от години правят земеделски бизнес в страната на наета, а някои от тях и на собствена земя – италианци, гърци, китайци и пр.
  • Съществуват редица по-сериозни пречки пред правенето на селскостопански бизнес в страната – разпокъсана собственост на земята, тромави и скъпи процедури по прокарването на вода и ток, липса на качествена работна ръка, липса на специалисти, тежка бюрокрация и корупционен натиск от администрацията, културни различия и пр.
  • Забраната в сегашния си вид се отнася само за граждани и фирми от ЕС и Европейското икономическо пространство, т.е. опасенията, че „турците ще ни изкупят”, заради които бе въведена и конституционната забрана още през 1991 г., са неоснователни. Разпоредбата по отношение на физически и юридически лица от трети страни пък гласи, че могат да придобиват собственост единствено по силата на международен договор. Съвсем отделен е въпросът доколко и тази част от закона е особено адекватна на нуждите от инвестиции и технологии в българското земеделие.

Впрочем, ако имаше такъв огромен интерес към земята в страната, тя отдавна щеше да е изкупена по един или по друг начин (какво вече стана ясно, възможности за това има и в момента). Тук е мястото да припомним и многобройните опити на предишни правителства да бъдат привлечени катарски, израелски и какви ли не още инвеститори в родното земеделие, завършили напълно безплодно. Болезнената истина е, че нито сме особено интересни, нито особено атрактивни за правене на бизнес дори в сфера, в която се славим с традиции – селското стопанство.