Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изкуството да не униваш

Автор: ИПИ / 26.02.2021
Оцени тази статия:

През първата половина на 2020 г. ИПИ публикува кратка дискусия1 върху популизма в стопанството и регулациите, които ограничават различни аспекти на човешкото действие. Много често това са сфери, в които естествено и добросъвестно поведение попада извън обхвата на правната рамка и бива наказвано.

В края на 2020 г. ИПИ започна да публикува поредица от конкретни примери2, които представят личните истории и поглед на хора и бизнеси, засегнати директно от свръхрегулациите. Последният материал дава една различна история, която представя трудностите пред свободните артисти в условията на пандемия. Интервюто и репортажът са направени от Красимир Цигуларов. Снимката е на Марин Каравелов.

Да се надяваме пандемията скоро да затихне, казва Цветелина Чендова


 “Засега ни остава надеждата пандемията да спре и да се върнем към нормалността. Не знам вие как спите. Но на много хора им се наруши съня, всеки си мисли какво ще стане. Надявам се на спокойствие, не ми харесва сегашната припряност в разговорите. Някак си не се търси съгласие, не се търси солидарност и уважение към другото мнение. А трябва да се изслушваме, разбираме и да си помагаме – дори във физически смисъл. Особено към близките си. Просто да не униваме”.

Това казва, вече в края на разговора ни, Цветелина Чендова. Занимава се с музика, преподава във фондация “Рокскул” на различни хора – и възрастни, и малки деца, пее, продуцира музика, създава музика, вече от доста години. Времето на пандемията, което скоро ще закръгли година, отрязало повечето от възможностите за работа. Повече – тя на практика е спряла. Ако преди е имала работа по поне 20 часа на седмица, сега са по 4-5, понякога по един час. Така и доходите на практика са секнали.

Свободните артисти се оказаха сред най-силно засегнатите от двата поредни локдауна. Ресторантите и клубовете не работят. Работата във фондацията е намалена до минимум, реално е спряла. Цветелина преподава пеене и не вижда как може да се пее в тази обстановка с някой друг в същата стая. “По едно време вероятността някой наоколо да е заразен беше много голяма и да бъда изложена непрестанно на такъв стрес не е добре. Въобще ситуацията е много странна и неприятна за всички. При пеенето все пак най-много се разнася вируса”.

 

Време на несигурност

“Ние често сме имали затруднения и без пандемия. Ако непрекъснато не измисляш нещо, нямаш доходи, защото в момента има страшно много артисти и страшно много информация. Не е като в старото време – всичко да е осигурено до края на живота едва ли не. Несигурността при нас винаги е била голяма. Но като автор и като певица се чувствам сега доста добре. Като че ли си по-искрен, харесва ми това, което правя”, продължава Цветелина. Но времето на несигурност продължава, неясно докога.

Тя организира сама участията си. Продуцент е от първата си песен. Което значи, че плаща за записите, за създаването на тази музика. Случвало се понякога и хора, които са професионалисти, да помагат безвъзмездно.

В месеците на второто затваряне е спечелила конкурс към Национален фонд култура, по програма “Творчески инициативи”. Нарича се “Три пространства музика”. Подготвя три концерта, които трябва да направи до края на март. Идеята е да преобрази три нестандартни места за музика и да ги превърне в сцена за изкуство. Ако се подобри ситуацията с коронавируса, разбира се. Защото едното място е стълбище на жилищен вход, където да се направи изненадващ концерт, примерно само със съгласието на домоуправителя и част от входа да се превърне в красиво място. Само че вероятността да се пее в затворено пространство е на път да отпадне. Затова обмисля да изнесе нещата навън, например на стълбите на улица “Велико Търново”. Другото място е балкон и третото място е апартамент, който вече има и построена интересна сценография.

Значи реализацията на проекта става все по-трудна, питам, докато разговаряме в градинката зад Националната художествена галерия. Всъщност не, отговаря Цветелина докато се оглежда наоколо. И посочва: “Ето тук да речем може да има немалко публика и то на голяма дистанция. Мисля, че това трябваше да бъде предприето като мярка още от лятото – да не се отварят заведения, а да се затварят улици и да се създадат сцени, на които да има редовно дали театър, дали концерт, дали купон с ди джей... Просто щеше да е малко по-нестандартно”.

 

Време за подкрепа

Все пак сегашният проект е само един проект. Останалите участия по принцип са спрени. Първия локдаун изкарала с парите от Музикаутор за една нова песен. През май спечелила проект по програма на Столична община, предназначена за артистите. Направила концерт онлайн. “За мен беше радост да пея, да споделям музиката си. Реално бях подпомогната и съм много благодарна. Миналата година изкарах благодарение на институциите, които подкрепиха музиката ми и мен”.

Сегашният проект тръгнал от средата на миналата година. “Аз имах щастието да спечеля и мисля, че още доста хора спечелиха, може би около две-три хиляди човека. Казва се в условията все пак, че трябва да е съобразено с правилата, които сега спазваме. Те ти дават едни пари, с които все пак да живееш и това много ми помогна”...

Неотдавна министърът на културата Боил Банов обяви в телевизионно предаване, че свободните артисти са получили 22 милиона лева. Дали е достатъчно? Може ли да има по-трайна подкрепа от Министерството на културата? “Как да стане – те са толкова много артисти. Предполагам че и те правят каквото могат. Следя всичко и се опитвам да измислям неща. А тази програма все пак те държи да не униваш, да не изпаднеш в някаква депресия, занимавам се с толкова много неща по този проект, че нямам достатъчно време да мисля за глупости. И това ме поддържа, което е и една от целите на програмата”.

Някъде назад са добрите спомени от участия на Аполония, на множество джаз фестивали, в елитни софийски клубове. Кабаре бенд заедно с Михаил Йосифов, Вили Стоянов, Ангел Заберски. Както и съвместната работа с оркестър Карандила. Пяла е с много от българските джаз музиканти и групи.

А ако затварянето се затегне отново и продължи още дълго? “То в световен план не се знае какво става. Да се надяваме нещата да отидат към някакво затишие, но никой не е сигурен в това. Не знам, нещо друго ще правя. Сега много хора се преориентират. Наскоро си говорих с мой бивш ученик, който е психолог, и ми каза, че на практика няма никаква работа. Нещата са взаимосвързани. Има и бизнеси, които процъфтяват. Надявам се те по някакъв начин да подкрепят икономиката и колелото да се завърти. Защото ако всички вървят надолу, нищо няма да се получи. В последните няколко месеца беше много страшно. Вие не се ли страхувате? Не споделям крайни мнения, но няма как да съм спокойна”.

Време за надежда. И за изкуството да не униваш.

 

1 Виж „Дискусия върху популизма в стопанството и регулацията на човешкото действие“, ИПИ 2020

2 Виж историите досега: 1) Електрическите скутери срещат местната власт; 2) Биоземеделие, но на инат; 3) Да смениш графичния дизайн с градинарството; 4) Споделената икономика се сблъсква с остарели закони; 5) Когато селата станат излишни за политиците; 6) Бар накрая на градинката; 7) Огнян Георгиев празнува всеки пък, когато назначи нов фармацевт; 8) Горна Студена – от славно минало към тъмно бъдеще; 9) Стоянката на уморените таксита;