Преглед на стопанската политика ISSN 1313 - 0544

Изкривяването от европейските пари

Автор: Светла Костадинова / 25.07.2008
Оцени тази статия:

Наблюдението ни на практиката с европейските проекти в България и Европа показва, че:

  • Редица разточителни проекти не насърчават заетостта и увеличаването на човешкия капацитет, нито допринасят за развитието на регионите или административния капацитет. Примери има в много от оперативните програми, без изключения. Например, финансират се дейности, които така или иначе ще се осъществят от дадени фирми, т.е. реално не е необходимо европейско финансиране, или пък се обучават хора на умения, които просто не се търсят на пазара на труда.
  • Невъзможно е да се пресметнат бюрократичните разходи за България, свързани с европейските пари. Въпреки че част от тях се финансират от ЕС, то немалка част се поемат от българските данъкоплатци и затова очакваните ползи са много по-малко. За пример ще посочим, че повече от 800 млн. евро годишно се харчат за бюрокрацията на европейско ниво, свързана с фондовете.
  • Правилото, че ако една страна трябва да похарчи парите за определен период или ще ги загуби води до ужасяващото поведение на националната и местна администрация, които просто харчат.
  • Предварителният процес на дефиниране на приоритетите и основните насоки за евро финансиране водят до пълна или много ограничена невъзможност да се финансират дейности, които биха имали много по-голям положителен ефект върху икономиката, отколкото част от настоящите. Правителството, дори и да иска и да вижда, че част от парите са определени за нерелавантни цели не е в състояние да действа поради съществуващите правила.
  • Сложността на структурните фондове (което не винаги означава, че има повече контрол, както се оказа) е причина за големи възможности за измами. Проблемите с тях са една от постоянните причини Европейската одитна палата да не заверява вече 13 години бюджета на ЕС. Палатата установява, че поне 4 млрд. евро, които са похарчени от ЕК просто не е трябвало да се харчат. В последния си доклад одиторите посочват, че само 31% от проверените проекти са изрядни (цифрите са само за 90 разгледани проекта!!).
  • Основната цел на структурните фондове е да намалят разликата в икономическите условия между регионите в Европа. За съжаление, няма убедително доказателство, че това се случва въпреки похарчените милиарди. През 1989 година има 44 региони, попадащи в първата група (най-лоши показатели за безработица, нива на доходите и др. в сравнение със средните европейски). През 2003 от тях 43 все още са в същата група!

Също така, има няколко причини политиците да обичат европейските пари:

  1. Да се завърнеш от Брюксел и да дадеш пресконференция твърдейки, че си успял да договориш допълнителни пари за даден регион, сектор или община е особено привлекателен стимул за всеки политик.
  2. Българското правителство (не само настоящото, но и предишното, свързано с европейската интеграция) се интересува значително повече от конкретния размер на парите, които ще получим, и не толкова от това какви проекти ще се финансират и дали няма да насърчат такова поведение на фирмите и гражданите, че последните да очакват все повече пари било то от правителството, ЕК или друг субект.
  3. Получаването на парите от структурните фондове често се цитира като може би единственият ефективен инструмент на ЕК да се намеси в страни като България и да наложи трудните реформи.
  4. Да не забравяме, че все повече хора, жители на ЕС имат негативно отношение към Съюза. Резултатите от референдума в Ирландия наскоро показаха, че в тази страна дори има мнозинство по този въпрос. Парите от структурните фондове са най-удобното средство, използвано от комисията, за да си осигури подкрепа и да компенсира обикновените граждани за нанесените вреди. Субсидиите и преразпределителните програми на ЕС са „съвсем естествен" механизъм да се отплатят за това, че бедните региони са част от голямата европейска икономика и понасят понякога безумните европейски регулации в ущърб на нормалната логика.

Евентуален извод е, че май има значителни доказателства за трайни негативни ефекти от структурните фондове за икономиката. По-оптимистичният извод е, че трябва експлицитно да се покажат положителните нетни ефекти за да бъдем сигурни, че не разрушаваме обществото си като насърчаваме подобно поведение както от администрацията, така и от всички потенциални получатели.